Свържете се с нас

Култура

На 5 септември Православната църква почита св. пророк Захария и праведна Елисавета

Публикувано

на

Те са родители на св. Йоан Кръстител.

Захарий бил син на свещеник, а Елисавета сестра на св. Анна, майката на св. Дева Мария.

Двамата живели по времето на цар Ирод.

Св. Захарий бил свещеник от Хеброн, нямали деца до дълбока старост. Но веднъж, когато св. Захарий бил на смяна и трябвало да влезе в Йерусалимския храм, за да покади, му се явил архангел Гавриил и му известил, че жена му ще му роди син, който трябва да бъде наречен Йоан. Св. Захарий не повярвал и за това Гавриил му отнел гласа, до момента, в който се сбъдне предреченото.

Скоро след като се прибрал у дома си, св. Елисавета заченала.

Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син. Въпреки че всички смятали, че той трябва да носи името на баща си, св. Елисавета настоявала да го нарекат Йоан. Роднините ѝ се допитали до св. Захарий, а той написал на дъсчица: „Йоан му е името“ (Лука 1:63), след което проговорил, тъй като се изпълнило това, което му бил казал Гавриил.

След като Иисус се родил, цар Ирод, разбрал от влъхвите, че се е родил дългоочакваният Месия. Тъй като според преданието Месията трябвало да стане цар на Иудея, Ирод се изплашил за трона си и за това решил да го убие.

Помолил влъхвите да го намерят. Когато открили Иисус обаче те получили видение насън за подлите намерения на Ирод и си заминали към страната си, без да го известят. Тогава Ирод се ядосал и наредил да избият всички младенци във Витлеем и във всичките му предели. За да не бъде убит и нейният син, св. Елисавета се скрила, заедно с него, в една пустинна планина.

Укривайки се в планината, св. Елисавета дълго се молела на Бога да защити нея и сина ѝ. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас извикала на най-близката скала: „Планино Божия, приеми майката и сина!“.

Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.

Войниците, като не намерили св. Елисавета и сина ѝ, се върнали и известили на Ирод. Той пратил да попитат св. Захарий къде е синът му, но той не им казал и бил убит между църквата и олтара.

Четиридесет дни след убийството на св. Захарий, св. Елисавета починала в пещерата, а св. Йоан бил хранен от ангел до достигане на пълнолетие и пазен в пустинята до деня, когато започнал да проповядва.

Днес имен ден празнуват: Захари, Захария, Захарина, Зара, Елисавета.

коментара

Пиринско дело

Село Пирин, където песента лекува

Публикувано

на

Много на юг, почти в нищото, но точно в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може само да отидеш.

Между два стръмни склона на Пирин планина, между преданията за битки на змейове и битките с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 човека, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.

Едно село, което се крепи между ръцете на възрастните мъже и жени, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.

Дори във времената, когато историите за змея, който мести огромни скали и гради къщи са изглеждали съвсем достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – заради силата на вярата и с помощта на Бога.

1885 г.  – тази част на България все още е в границите на османската империя – но в Пирин започват да строят нова църква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят заедно и няма да станат по-малко.

Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – повечето от които връстници на бабите на хората в селото днес.

Всеки път след черква в неделя – жените от Пирин се събират и обръщат времето назад. Почти като ритуал. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от миналото. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от жените в групата, която пази традициите в селото.

Докато веза новата си риза, баба Петра ни разказва за филма „Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните роли. Главният герой, в ролята – Филип Аврамов, издирва песен, която може да възкреси болен приятел. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.

И в живота, и във филма обаче тя е в траур и трудно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по жътва./btvnovinie.bg/

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ