ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЯКОЙ СЕ ОСМЕЛИ ДА ГО КАЖЕ: Дългът на Дупница към Леа Иванова

На 13 август 1923 г. в град Дупница е родена примата на джаза и суинга Леа Иванова.

Певицата, която покорява почти целия свят с дрезгавия си глас и магнетично излъчване, а за България остава и до ден днешен истинска легенда, до смъртта си пази специално място в сърцето си за своя роден град. Леа Иванова винаги и навсякъде е подчертавала родното си място. Дупница обаче не й отвръща със същото и все още е в дълг към нея, така както и към други именити дупничани. Нихилистичното отношение на властта в Дупница към името и делото на Леа Иванова преди 10 ноември и след победата на демокрацията е еднакво подло и безцеремонно, въпреки красивите декларации на хората, облечени във власт в нейния роден град.

Културният капитал на Дупница, чийто безспорен представител е „цариградското момиче”, не беше и не е ефективно използван заради чисто егоистични и тяснопартийни цели. Дребни политически душици, които отдавна са на политическото сметище, направиха и невъзможното това да не се случи.

Днес фестивалът в Банско, който тази година се проведе от 6 до 10 август, отдавна е международен и жъне успех след успех. Малко хора помнят, че първите години на фестивала протекоха в чест на Леа Иванова. А още по-малко са тези, които знаят, че подобен форум се планираше и в Дупница. През 2003 година дори бяха проведени предварителни разговори с водещи музиканти, колеги на джаз и суинг певицата, които вече не са между живите. Хората бяха готови да подпомогнат организацията на първия джаз фестивал в Дупница, защото считаха, че Дупница е най-естественото място за неговото провеждане. Меката на българския джаз, според техните думи тогава, трябваше да бъде Дупница. Това обаче се оказа поредната пропусната възможност за развитието на културния живот в общината.

В следващите години Общинският съвет отхвърля още няколко предложения, свързани с паметта за Леа Иванова. Сред тях са искане за паметник в градинката пред Дома на техниката и за учредяване на ежегодна награда на името на Леа Иванова за постижения на български творци в областта на джаза, естрадната и популярна музика, която да се връчва всяка година на 13 август – рождения ден на българската прима. Последното бе внесено от мен през 2004-та – една година, след като дупничани пропуснаха да отбележат 80-годишнината от нейното рождение. Дори и чисто символична подобна награда би изиграла само положителна роля за реномето на Дупница.

Уви, градът остава в дълг към своята именита съгражданка. Малкото портретче на стената на Общинския драматичен театър е абсолютно недостатъчно. Не са достатъчни и ежегодните публикации в местните медии, които апостолски подсещат за Леа Иванова.

Миналото е минало. То няма да се върне. Надявам се бъдещото общинско управление да направи опит за изправяне на тази историческа несправедливост.

Общинските първенци трябва да ги боли за Дупница и за нейните граждани. Без показност и добро заплащане. Важно е да оставят нещо значимо след себе си. За родното си място, за хората, които обичат. Дори никой да не помни техните лица и имена.

Сътвореното и градивното ще говори за тях.

Авторът на статията Радослав Радославов е заместник-председател на партия Българска социалдемокрация, преподавател по “Публична администрация” в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и в Европейския политехнически университет в България. Три мандата е бил общински съветник в Общинския съвет в Дупница. Бил е кандидат за кмет на Община Дупница, кандидат за вицепрезидент на Република България от партия “Българска социалдемокрация-Евролевица”. Автор е на седем научни монографии.

Вестник “ Топ Преса “