Свържете се с нас

Светско

Есенният панаир в Гоце Делчев с богата програма и тази година, вижте кога започва /СНИМКА/

Публикувано

на

П Р О Г Р А М А

 

16.09.2019 г. /понеделник/, 19.30 часа  

 

Цирк на сценав компанията на много екзотични животни и

  

Оркестър Европа с рък. Георги Георгиев и солист:

Марио Караилиев

 

      

17.09.2019 г. /вторник/, 19.30 часа

 

Оркестър  “Фолк Мания” с рък. Георги Попов

 

със специалното участие на фолк-певицата АНДРЕА

 

18.09.2019 г. /сряда/, 19.30 часа     

                            

Оркестър Щуро маке с рък. Здравко Георгиев

и солист: Ирина Паскалева

със специалното участие на Николай Учкунов

 

19.09.2019 г. /четвъртък/, 19.30 часа  

 

Оркестър Уникат с рък. Димитър Стефанов и солист:

Боряна Карпузова

 

Оркестър Ивелия с рък. Лефтер Георгиев – Лефко и солист:

Мариана Георгиева

                    

със специалното участие на сръбската звезда DRAGAN KOJIC-КЕБА

 

20.09.2019 г. /петък/, 19.30 часа

 

Оркестърът на Панчо Иванов и солисти:

Джемиле Стамболиева и Наум Странджев

 

със специалното участие на ДЕСИТА

 

21.09.2019 г. /събота/, 19.30 часа

 

Оркестър “Импулси” с рък. Добри Тешовски

 

със специалното участие на фолк-певеца КОНСТАНТИН

 

22.09.2019 г. /неделя/, 19.30 часа

 

Оркестър Неврокоп с рък. Петър Воденов и солисти:

Цветанка Воденова и Георги Жбантов

 

със специалното участие на ДИОНА

 

23.09.2019 г. /понеделник/, 19.30 часа        

      

Оркестър  “Боги Бенд” с рък. Божидар Лефтеров

 

Оркестър Галаксис рък. и солист Румен Камбуров

 

На панаира ще има забавни игри, люлки, стрелбища и други забавления.

З А П О В Я Д А Й Т Е!

коментара

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

СЕЛО ЛОВЧА

Публикувано

на

След излизането ни от Кондос, Паница ни каза, че не му е било удобно напра­во да го запита за полити­ческите му убеждения. От разговора смятал, че той е с леви и устойчиви убеж­дения, но това сме можели да установим ние при друга среща. Това стана през юли 1924 година. При следваща­та среща с Кондос ние ня­махме кураж да го питаме за убежденията му, но той ни каза, че се съмнява на­шият търговец от Ниш да е такъв, и добави, че „е такъв, каквито сте вие, само че е от големците“.

Към края на месец март Боньо Петровски ми каза, че има две леки картечни­ци с няколко ленти патрони и трябва да се вдигнат час по-скоро от мястото, където са. Аз наредих веднага да дойде Илия Костов от Ловча в Солун, като остави катъра си в Драма. Предварително опаковахме картечниците в един сандък и когато прис­тигна Илия Костов, казахме му да чака на гарата. Ние двамата с Петровски наме­рихме един хамалин, който занесе сандъка на гарата и го предадохме като багаж­на пратка. Дадохме на Илия Костов бележката сам да освободи сандъка. Инстру­ктирахме го, в случай на провал да каже, че му е да­ден багаж, който да закара в Ловча на жената на Бакър­джиев срещу заплащане. По такъв начин няма да по­страда. Беше седми април 1925 година.

Васил Бакърджиев също оставя четата и слиза в Дра­ма да чака Илия Костов от Солун и да му помогне до с. Зърнево, където се намира­ше друго оръжие в Колян, та на връщане и него да прибе­рат. В Драма на гарата ста­ва провал с оръжието и ча­кат получателя му, понеже то е предадено с безименна бележка. С пристигането си в Драма Илия Костов случайно се среща с Тодор Ковачев, бивш чиновник по държавните имоти в Нев­рокоп. Емигрант, живее при дядо си и баба си по женска линия, гърци. Казва му, че ще отидат с В. Бакърджиев да освободят някакъв си ба­гаж за Ловча. Ковачев тръг­ва с тях до гарата, но щом пристигат и дават бележ­ката за багажа, полицията ги задържа и ги изпраща в Солун, където вече бяха прибрали и нас с Боньо Пе­тровски и Иван Момчилов – също емигрант и бивш акцизен началник на гр. Не­врокоп. От Драма докараха също и Георги Лаков от с. Плевня – също емигрант.

В Солун започна след­ствие против нас, задър­жаните, за да се установи как и от кого сме получили оръжието, но това не се раз­бра. Установи се само, че е предназначено за България и затова наредили да про­копаят дворовете, където живееха жените ни, за друго оръжие. Гърците подозират, че нашата връзка е Георги Ключков, когото също арес­туват и препращат в Драма на следствие, а закарват майка му – Мария Ключко­ва, да ги заведе на тяхната плевня, пак за оръжие. Май­ката на Ключков знаеше, че в плевнята има скрито оръжие, и запазвайки само­обладание, вместо тяхната плевня, им отваря плевнята на Топалова Коца, която е на 200 метра преди тяхната, и така завършва обискът.

Следствието в Солун при­ключи и нас ни изпратиха в затвора Еди куле – римска крепост, където престоях­ме докъм 15 – 20 юли. През това време на два пъти дойде Кочо Павлов да ни види. Единия път дойде с Трифон Ключков, за да му предаде 35 хиляди драхми, които да занесе до Зърнево за уреждане на сметки за доставено оръжие. На дру­гия ден пак дойдоха с Кочо да ми кажат, че през нощта му откраднали парите в хо­тел „Драма“, въпреки че му казах изрично да отиде в хотел „Англетер“ и да каже на съдържателя, че аз го пращам. Трябваше там да остави парите и когато тръг­не, да си ги вземе, защото тия пари бяха оставени от Паница в касата на хотела, за да се предадат на мене, и аз ги взех с намерение да тръгна след Илия Костов. Рано сутринта бях задър­жан, а колкото за парите, доказвах, че са донесени от жена ми и съм ги сменил на драхми, затова и веднага ги върнаха.

Кочо Павлов дойде на 25 май 1925г., когато ни съоб­щи злочестата вест, че Па­ница е убит от Менча Кър­ничева в театъра на Виена. Тази жена се беше настани­ла да живее в техния дом като приятелка на Магда­лина Бумбарова, сестра на другарката Паница.

За нас в затвора се дейст­ваше и от Александър Кантарджиев в Атина, и от задграничното предста­вителство. Целта беше да бъдем освободени, понеже няма нищо, което да дока­же, че тази акция е насо­чена против сигурността на гръцката държава, а е просто средство, насочено против наши неприятели в България.

Съдебното решение беше да ни изгонят от Гърция в Сърбия и ние бяхме закара­ни до гр. Гевгели с гръцки полицаи а оттам – в лагера Горни Милановац, където се числяха комунисти и земе­делци (единофронтовци).

С убийството на Пани­ца и нашето изпъждане в Сърбия връзката между централното ръководство и нашия край се прекъсна. В Али ботуш имаше чета от 12 души. В това време ловчани се изселват в Бъл­гария. Другарката на Па­ница – Екатерина, ранена и отведена в болница. При създалото се положение централното ръководство се обръща към Васил Мано­лов, който по това време се намира в курортното град­че Семеринг (Австрийски Алпи). Манолов е изпратен от ръководството на обе­динената ВМРО да намери връзка с нас.

На 26 юли 1925г. получих писмо от Васил Манолов, – ако мога, веднага да тръг­на за Виена, като на първо време се отбия при него в градчето Семеринг, нами­ращо се насред пътя между Марибор (сръбската гра­ница) и Виена. В Семеринг пристигнах на 30 юли 1925г. – неделен ден. Намерих В. Манолев по върховете на планината , в един курортен хотел. След- обед дойде Яне Богатинов от Виена да посе­ти В. Манолев, като болен другар. Богатинов се върна за Виена, а ние с Манолев си направихме по една сним­ка за спомен и той нареди на съдържателя да запази едно легло за същата вечер.

Яни Богатинов, като прис­тигнал във Виена, съобщил на Дим. Влахов, че съм пристигнал и съм в Семе­ринг, при Манолев. Д. Вла­хов, Ризо Ризов и Павел Ша­тев – всички членове на ЦК на ВМРО (обединена), прис­тигнаха късно следобед съ­щия ден в Семеринг и като свършихме разговорите, Влахов ми написа адреса си във Виена и ми го даде, като каза, че щом сляза на гарата във Виена, да взема такси и то ще ме отведе в къщата му.

На сутринта пристиг­нах във Виена и намерих Влахов вкъщи, където ме чакаше с Христо Янков – също член на ЦК. Тук вече подробно им изясних поло­жението в нашия край, осо­бено априлските събития след атентата в черквата „Св. Неделя“ в София на 25 април 1925г. В нашия край бяха избити другари кому­нисти и земеделци, около 80 души, за които знаех тогава. Други, които успя­ха да емигрират в Гърция, се намираха по островите. Влахов и Христо Янков ми казаха, че пак аз трябва да замина за Гърция, понеже съм бил свързан и позна­вам най-добре нещата, за да се помогне на емигрантите, където и да се намират те. Макар и да беше рисковано, понеже бях изгонен от Гър­ция, аз се съгласих и след два дни почивка поех през Модана за Триест, откъдето с параход тръгнах за гр. Па­трас. На разположение ми бяха дали петстотин долара за подпомагане и на друга­рите, и на мене.

В Патрас пристигнах един следобед и веднага се от­правих към предварително дадения ми адрес за наши­те другари. Намерих съдър­жателя на едно кафене вън от града, комуниста грък Янис Кокинос. Открих също 8 – 10 души наши другари, от които добре познавах и бях свързан с: Костадин Ки­тонов и Костадин Шокола­ров от с. Гайтаниново, Илия Япов от с. Лъки, Илия По­лянов от Либяхово. Имаше още от същото село, но ги забравих. Сещам се за се­кретар – бирника и кмета от с. Садово. Другарите дадо­ха общо определената сума, поделиха си я поравно.

Бях се сбогувал с другари­те си, когато двама гранич­ни полицаи ме задържаха на пътя и след като показах документите си – един фал­шив сръбски паспорт, иска­ха да ме затворят в участъ­ка, но аз се възпротивих и им казах, че ще се оплача пред сръбския консул, ка­къвто имаше в Патрас. То­гава те ми казаха, че не ме оставят да преспя в Патрас, затова ме придружиха до парахода, да продължа пътя си.

Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ