Свържете се с нас

Таблоид

Реки от злато!!!

Публикувано

на

Югозападните ВЕЦ-ове нанасят тежки екологични поражения на пиринските реки,докато собствениците пълнят джобове с щедри субсидии за „зелена“ енергия!

САМО В ТОП ПРЕСА С ИМЕНА И ФАКТИ!

Четири частни водноелек­трически централи са се наредили на пълноводната река Влахинска, спускаща се в стръмно ждрело от Пи­ринския първе­нец връх Вихрен към Струма. Об­щата инстали­рана мощност на техните тур­бини е близо 7 мегавата и само през 2014 годи­на тук са произ­ведени над 29 000 мегаватчаса електроенергия. В пари това се равнява на око­ло 5 млн. лева: обществото пла­ща на собстве­ниците на малки ВЕЦ щедри „зе­лени” субсидии.

Последиците за околната сре­да от този дохо­доносен бизнес са плачевни. След пускането в експлоатация на първите ВЕЦ през 2006 г. голе­ми участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и крайречните гори. Попула­циите на балканската пъс­търва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагопри­ятни ефекти вероятно има и за едрите бозайници. Също и напояването на околните градини става проблемно. Поречието на река Влахин­ска е включено в защитена­та зона „Кресна – Илинден­ци”, в която се концентрира уникално биологично разно­образие. Авторитетни уче­ни отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки. Вместо да се търсят начини за намаляване на вредите от ВЕЦ, ново инвестиционно предложение за удвояване на капацитета на една от съществуващите централи си пробива път през инсти­туциите.

МАЛКИ ВЕЦ, ГОЛЕМИ ПРОБЛЕ­МИ

Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда окол­ната среда. Първата асоци­ация е за заоблени перки, задвижвани от водата и оползотворяващи естестве­ната енергия, създавана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използваната технология е съвсем различна от горна­та идилична картина. За да се гарантира редовно водо­подаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запращат към тур­бините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие ин­вестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съв­сем буквално, остават на сухо. По принцип има изиск­вания колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Бъл­гарските институции не раз­полагат със сертифицирана апаратура, която да измерва водния отток, изтъква Дими­тър Куманов от Сдружение „Риболовен клуб Балканка”. И да имаха такава уреди, служителите на регионал­ните басейнови дирекции и екоинспекции са подложени на натиск: ако се покажат твърде стриктни към ВЕЦ, които често са собственост на важни бизнесмени или политици, те бързо ще се простят с работното си мяс­то.

Поне 60% от реките, на кои­то има ВЕЦ са сухи през ля­тото.„От една година наши­ят риболовен клуб не лови риба, а обикаля страната и заснема какво остава от реките след построяване на ВЕЦ на тях”, споделя Кума­нов. Изводът му е, че поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото. Той изрежда: Крива река над Се­стримо с ВЕЦ „Света Петка“: суха като барут. След ВЕЦ „Бързия“ – никаква вода в реката. ВЕЦ „Давидково 2“, ВЕЦ „Сливка“, ВЕЦ „Хладил­ника“… Глоби все пак се на­лагат. Веднъж например е констатирано, че Петровска река в продължение на 7 км. е оставена абсолютно суха и собственикът на ВЕЦ-а там е санкциониран с 5 хил. лв. За сравнение, бабичка, хваната да бракониерства с мрежа е наказана с 6 хил.лв.Реките ги няма, няма го и животът – не само в тях, а и около тях.

Костадинов, експерт по язовири и водни електро­централи в екологичната организация WWF допълва: „Строежите в реките дават много бърз и всеобхватен ефект. Реката е свързана екосистема: ако построиш ВЕЦ на това място, отраже­нието от него може се усети на 3 км. надолу по течението, на 3 км нагоре, или и в двете посоки“. Според Костадинов един от основните пробле­ми на ВЕЦ е прекъсването на биокоридорите, по които протича хранителната и раз­множителна миграция на рибите. У нас предписания­та за изграждане на т.нар. рибни проходи, по които да минава пъстървата или се пренебрегват, или се изпъл­няват некачествено, съглас­ни са Костадинов и Кума­нов. Издигането на бентове освен това спира преноса на седименти, заради което в доста засегнати реки се получава вдълбаване на ко­ритото. Димитър Манев от Българското каяк общество добавя още нюанси: „Реките ни са пълноводни едва три месеца в годината. Пиково­то им ниво не е повече от месец, а през останалото време са на абсолютния ми­нимум. ВЕЦ допълнително влошават ситуацията, като се стигне до момента, кога­то вече не може да се говори за река. За няколко сезона тя прораства с растителност и започва да изчезва. Около ВЕЦ-овете винаги се натък­ваме на тотална разруха и унищожаване на коритото и бреговете“. Най-интерес­ното тепърва предстои: обществото субсидира собствениците на ВЕЦ като производители на чиста енергия, тоест награждава приноса им към опазването на климата и околната сре­да.

ДИРЕКТОРИТЕ НА ВОДОПАДА

Да се върнем към река Влахинска, нейните ре­сурси и фирмите, които ги оползотворяват. Най-долу по реката се намира МВЕЦ „Сокол“ на фирма „Бийстън енерджи“ АД. Централата е произвела над 8 000 ме­гаватчаса електроенергия през 2014 г., според базата данни на Агенцията за устой­чиво енергийно развитие. Опитите да разберем колко е спечелила от това фирма­та удрят на камък, тъй като „Бийстън“ не е публикувала в Търговския регистър нито един годишен финансов от­чет. Глобата за подобен про­пуск е до 3000 лв. годишно, което не е чак толкова ви­сока цена за анонимност. Все пак с повече упоритост в книгата на акционерите може да се открие, че една пета от дяловете на „Бий­стън енерджи“ притежава Иван Пушкаров – иконо­мически министър в две правителства от началото на прехода. Водещ съдруж­ник е Димитър Соколов, бивш заместник – минис­тър на енергетиката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генерален дирек­тор на енергийния бизнес на „Мултигруп“.

Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на извест­ния благоевградски приватизатор Иван Пишиев. На върха са двете централи на „Хидроекоенер­го Тас“ ЕООД с ед­ноличен собстве­ник на капитала Тодор Стайков. Играч в тютне­вия бизнес, до 2009 г. Стай­ков за­ема прес­тижната длъжност заместник – председател на Българската тър­говско – промишле­на палата. Любопитна подробност в биогра­фията му е, че още през 1991 г. той специализи­ра бизнес лобизъм в САЩ. Стайков вади над 16 000 мегават­часа „зелена“ енергия от река Влахинска. Както проличава, във Влахинския ВЕЦ клуб обществото е подбрано.

За лош късмет на инвести­торите към реката имат ин­терес и няколко екологични организации: в с. Влахи има Образователен център за едрите хищници, Училище за природа и ферма „Семпер­вива“ с единственото у нас голямо стадо каракачански овце. Сигналите за потенци­алния отрицателен ефект от ВЕЦ върху реката не са взети под внимание преди десети­на години, кога­то се про­екти­рат и съгласу­ват първите централи. Но опитът да се удвои ка­пацитета на МВЕЦ „ТАС“ на Тодор Стайков вече идва в повече. На 1 декември 2014 г. РИОСВ – Благоевград спи­ра инвестиционното пред­ложение, тъй като по­раженията върху защи­тена зона „Крес­на – Илин­денци“ ще нарас­нат не­при­ем­ливо с новите съоръжения.

„Хидроекоенерго ТАС“ об­жалва в Административния съд в Благоевград и привеж­да в своя подкрепа заклю­чения на плеяда експерти. Оценките в полза на инвес­титора са подписани от хора с научни титли, но има ос­нования да се усъмним в обективността им. Фирма­та, изготвила ОВОС за раз­ширения МВЕЦ например е същата, която през 2010 г. прецени, че новата открита златна мина и флотационна фабрика на „Дънди прешъс металс“ край Крумовград не крие рискове за хората и природата. За прото­кола, това е „Данго проект консулт“ ЕООД. Независи­ми чужди експерти са коментирали, че нивото на не­го­вия ОВОС за „Дънди“ е безобразно.

Доц. д-р Валентин Богоев, ръ­ководи­тел на Ка­те­дра по Екология и опазване на природната среда на Софий­ския университет прави заключе­ние, че разширява­нето на Влахинския ВЕЦ няма да увреди природата. В неговата оценка е допусната елемен­тарна грешка, занижа­ваща (дали невол­но?) с един порядък площта на защи­тената зона, засегната от строителството. При това доцентът се концентрира върху „точковия“ ефект на мястото, където ще се из­градят новите съоръжения и не коментира кумулативния ефект от 4-5 ВЕЦ на малка планинска река. Най-съ­щественото: Богоев е автор на няколко положителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф игрище край Раз­лог.

На другото блюдо на вез­ните е авторитетът на проф. д-р Николай Спасов, дирек­тор на Националния при­родонаучен музей, на доц. д-р Стоян Бешков от НПМ и на доц. д-р Георги Хинков от Института за гората при БАН. Тези учени аргумен­тират позиции, че екосисте­мите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и раз­ширение на съоръженията е недопустимо. Благоевград­ският административен съд не им се доверява, отменя отказа на РИОСВ и задължа­ва регионалната екоинспек­ция да се произнесе отново по казуса. Темида е сляпа, но съдия Стоянка Пишиева, произнесла се по делото, е сродница на собственик на Влахинска ВЕЦ.

ПОРЕДНАТА ПОДМЯНА

В 15 часа на 30 октом­ври 2015 г. малките ВЕЦ произвеждат 3.3% от електроенергийния товар на България, при 4% за фотоволтаиците и 5% за вя­търните централи. Есенните месеци у нас са маловодни, така че МВЕЦ се справят на­истина отлично. При това не­доволството срещу „скъпата зелена енергия“ ги подми­нава: хората имат негативи към „перките“ и „соларите“, но към малките водни тур­бини са сякаш неутрални. Към днешна дата в Бълга­рия работят близо 250 ВЕЦ. Част от тях са подязовирни или иригационни, броят на малките ВЕЦ е около 200. Независимо дали са новопо­строени или приватизирани стари, те осигуряват редо­вен и значителен доход на своите собственици.

До тази година НЕК запла­щаше енергията от различ­ните видове МВЕЦ на цена от 156 до 197 лв. за мегават­час без ДДС. През февруари 2015 г. Държавната комисия за енергийно регулиране по­нижи цената до 112.48 лв./МВтч при средногодишна продължителност на рабо­та 2 500 часа. Дори след това понижение, енергията от малките ВЕЦ се изкупу­ва двойно по-скъпо от тази на големите държавни ВЕЦ. Които впрочем през повече­то време не работят, за да се даде простор на частната инициатива. Може би точ­но това има предвид Пуш­каров, когато в интервю от 2012 г. казва: „По нагласа имам доста силни социални тежнения“.

Сходни тежнения към зе­лени субсидии имат и бан­ките, които са финансирали строежа на доста МВЕЦ: в нашиия конкретен случай предприятието „Хидроекое­нерго“ е заложено в „Уникре­дит Булбанк“ срещу заем от 2 млн. евро. Новите по-ниски цени на ДКЕР не изглеждат добре на фона на лихвите по кредити и на търсените от бизнеса печалби. Натискът за разширяване на МВЕЦ те­първа ще се засилва и със­тоянието на екосистемите и популациите все по-често ще се третира като досадна пречка. У нас все още няма методика за определяне на минималния воден отток. Не трябва да се допуска ВЕЦ да вземат повече от 30% от во­дите на една река, но на прак­тика всички водни централи в България взимат повече, констатира Любомир Коста­динов от WWF. Според него сме свидетели на поредната подмяна в България: малки­те ВЕЦ може действително да решат енергийните про­блеми на развиващия се свят. Става дума за наисти­на малки съоръжения, някои на цена 1000 долара, които се монтират в руслото на реките, без да ги променят. Това, което е създадено да носи енергия до бедни хора в отдалечени райони, у нас се е превърнало в източник на лихви и печалби за ренти­ерите.

ПЕРФЕКТНАТА КРАЖБА

Разработка на бившата държавна фирма „Енерго­проект“ от 2000 г. е устано­вила около 900 потенциални точки за малки ВЕЦ по на­шите реки. Този документ, и досега пазен за вътрешно ползване, е разпалил инте­реса на бизнеса: почти цели­ят хидроенергиен потенциал на България е резервиран. Освен завършените към 200 обекта, разрешения има за още 250, без да броим други поне 500 издадени разреше­ния за водовземане. Пред­стоят им дълги съгласува­телни процедури, но първата крачка вече е направена. Ако всичко това се реализи­ра, обликът на българските планини коренно ще се про­мени, рибното ни богатство – доколкото то е останало, ще бъде затрито, а сметките на потребителите на ток кри­тично ще набъбнат.

„Водата е най-ценният об­ществен ресурс, за вода ще се водят войни“, обобщава Ди­митър Куманов от Сдружение „Балканка“. „Изземвайки во­дата на реките, ВЕЦ извърш­ват най-голямата и най-лов­ката кражба на обществени ресурси в България, перфект­на престъпна схема“. Освен че окупират публичен ресурс и увреждат околната среда, обществото плаща субсидии на малките ВЕЦ пред погледа на всички държавни служ­би, които се хранят с данъ­ци. Наистина, не е ли напра­вило никому по върховете впечатление, че на малката Влахинска река са построе­ни 4 ВЕЦ, чиито собственици годишно си поделят кръгло пет милиона лева? Разбира се, може и много повече: във водосбора на Огоста има 30 малки ВЕЦ, а на река Благо­евградска Бистрица – 12. Е, осем от тях са на напорния водопровод на града и „само“ 4 са изградени по течението на планинската река, но пък за още 4 ВЕЦ-а има издадени разрешения… Едва ли бихме го казали по-добре от доц. Ге­орги Хинков: „Останал е един малък незасегнат участък от река Влахинска. Ще позволи­те ли това чудесно местенце да бъде превърнато в смрад­лив канал? Колко са оста­нали непокътнатите такива места в България. Малко са вече.“

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

ТИР помете лек автомобил на Предел! Има пострадали

Публикувано

на

ТИР помете „Пежо“ край Предел. Инцидентът е станал в района на образувано кръстовище между два пътя. Лекият автомобил „Пежо“ с 54- годишен водач от Пещера, движейки се от село Баня към местността Предел не спира на знак Стоп и навлиза в кръстовището.

В резултат на което е блъснат от товарен автомобил „Рено“ с 24-годишен водач от Банско. При инцидента са пострадали 52-годишна жена от лекия автомобил „Пежо“, която е с контузия на таза, както и 83-годишен мъж от същия автомобил.

С травми по тялото е и 40-годишен мъж от товарния автомобил „Рено“, който е с контузии в областта на гръдния кош и шията. Пробите за наличие на алкохол в издишания въздух на водачите на автомобилите са отрицателни.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Тежка катастрофа край Дъбница! Има пострадал…..

Публикувано

на

 18-годишен шофьор от село Дъбница навлезе в насрещното движение и стана страшно. Той бил паркирал на път между река Места и село Дъбница. Излизайки от мястото на паркиране, се включва в движението в посока село Дъбница.

 Навлиза в насрещното движение и удря лек автомобил „Фиат Браво“, управляван от 28-годишен водач от Гоце Делчев.

 В резултат на инцидента, с охлузни рани по главата и ляв крак, е пострадал водачът на лекия автомобил „Фиат Браво“, който след извършен медицински преглед е освободен за домашно лечение. Пробите за наличие на алкохол в издишания въздух на водачите са отрицателни.

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ