Свържете се с нас

Светско

Певецът Райко Кирилов: Колеги ми се сърдят, че ги побеждавам

Публикувано

на

Райко Кирилов е роден на 9 септември в Благоевград. От първи клас започва да учи в музикална школа. По-късно завършва и Българската държавна консерватория, а след дипломирането си работи в ДО „Българска музика“. Гастролира многократно в различни държави, а през 1987 г. записва в БНР дебютната си самостоятелна песен. Година по-късно издава и първата си плоча, а през 1993-а певецът записва и първия си фолклорен албум – „Ти, майко Македония“, повлиян от първото издание на фестивала „Пирин фолк“, в което не участва. През следващата година печели наградата на публиката на феста с песента „Момиче от Мелник“. Той е носител на рекорден брой награди от музикалното събитие, а тази година се завръща на сцената му след многогодишно прекъсване.

– Г-н Кирилов, с какви чувства и очаквания се завръщате на сцената на „Пирин фолк“ тази година?

– Появих се на сцената там може би преди около 20-ина години. Тогава се изявяваха не само фолклорни, но и естрадни изпълнители. Можеше да бъдат чути имена като Лили Иванова, дует „Ритон“, Роси Кирилова, Веселин Маринов… Участвах в онези години, когато беше бумът на фестивала. Имаше много силни емоции. Тогава идваха хора от цяла България и спяха на палатки на една поляна, за да бъдат близо до изпълнителите. Помня, че ми подариха една погача с моя образ. Хората носеха плакати и бяха много ентусиазирани. Предполагам, че и сега ще бъде така. Разбрах, че повечето билети вече са изкупени. Фестивалът беше тръгнал надолу, но вече е възроден. Има разнообразие в изпълнителите и нещата вървят в правилна посока. Обикновено фолклорните фестивали достигат своя връх и след това тръгват надолу. Докато при „Пирин фолк“ посоката е само нагоре. Вече няма такива фестивали. Остана ни само един „Бургас и морето“, но той е бледо копие на миналото.

– Защо чак сега се завръщате? Не можеше ли да се случи по-рано?

– Тази година ще изпълним няколко песни заедно с Йорданка Варджийска. Канят ни от няколко години, но все така се случваше, че аз или тя сме заети. Сега оставихме ангажиментите и си освободихме време.

– Какво е чувството да сте изпълнителят с най-много награди от „Пирин фолк“?

– Така е, имам много първи и втори места, както и за дуети с Йорданка Варджийска. Над 10 са наградите ми. Но не те са били голямата цел, а хората. Беше интересна емоцията, която давахме на публиката. Накрая почти винаги ставаха прави и скандираха. Тази година ще представим хитовете на фестивала. Тези песни, които хората си припяват. Песента ми „Момиче от Мелник“ стана тотален хит и в цяла България я знаят. Като отида на концерт и не я изпея, ме питат защо не съм го направил. С „Вардар и Струма“ спечелих първа награда през 1995 г. С Данчето ще изпеем сега и „Младо вино“, която е емблематична творба. За нас голямата награда е, че хората пеят песните ни. Знаете, че на един фестивал песента може да не спечели първа награда, но след това да се запява – това е важното. Публиката е истинският критерий за успех.

– Как ви кара да се чувствате мисълта, че сте побеждавали Лили Иванова и дует „Ритон“?

– Спечелих, когато всички участници бяха много силни. Това беше през 1995 година. Когато грабваш отличие, много важна е конкуренцията. Тогава има не просто добри, а много добри изпълнители и всичките им песни станаха хитове. Тогава председател на Народното събрание беше Благовест Сендов и той дойде лично да ми връчи наградата. Това е изключително признание. Пожелавам тези върхове на фестивала отново да бъдат достигнати.

– Получихте ли поздравления от останалите популярни участници?

– Спомням си, че ме поздравиха много от участниците. Всеки искаше да спечели награда и затова имаше и обидени. Усещаше се едно особено отношение. Всеки иска трудът му да бъде оценен и след това се сърди. Но аз съм свикнал на такива неща и отдавна не ми правят впечатление. Имало е дори случаи, в които след това не ми говорят. Като че ли аз съм виновен… Помня, че Тончо Русев беше дошъл да ме поздрави и каза, че съм направил страшен фурор. Публиката ме оцени и това е важно. А и оценяващата комисия не може да пренебрегне мнението на хората.

– Освен певец сте и композитор.

– Да. Песните ми са по моя музика. Не е да пея парчета на някого, а аз ги създавам. На „Вардар и Струма“, с която победих всички през 1995 г., музиката и аранжиментът бяха мои. Всеки може да напише и издрънка на китара музика, но аранжиментът е нещо съвсем различно и трябва да си много навътре в музикално отношение. Важното е всяка година да излизат песни, които да станат популярни и хората да си ги запяват.

– Каква оценка давате на музиката, която се прави в момента в България – поп, фолклор и попфолк?

– Вкусовете вече са много по-различни от това, което беше преди години. В поп музиката не се търси мелодичността, тя избяга. Няма песни, които да останат във времето и да се запяват. Критериите се промениха, но хората си ги харесват. Лошото е, че са популярни само месец-два и след това се забравят. Докато хитовите шлагери останаха във времето. Попфолкът не просто тръгна надолу, а дори вече доста е слязъл. Няма нищо общо с това, което беше през силните си години. Толкова е приравнен към поп музиката, че понякога не можеш да разбереш в кой стил се пее. Получава се размиване. Попфолкът беше наистина силен около 2000 година, но сега нещата са съвсем различни. Относно фолклора… напоследък се правят хубави проекти. Прави ми впечатление, че вече всеки пее. Като отида на концерт в някое село, и ме чакат поне три състава, които ми казват: „Чакайте ние да ви попеем, да видите какво знаем“. Има бум на народна музика, всеки записва и прави нещо. Предимно на самодейна основа. Всеки празник започва и завършва с фолклор. Някои изпълнители правим съвременно звучене на фолклора и гледам какво харесват хората. Има си публика и за автентичните песни, и за по-осъвременените. Разнообразието е голямо и фолклорът се развива много сериозно. Излязоха редица изпълнители и продължават да се появяват. Друг е въпросът, че за да се утвърдиш като изпълнител, трябва да минат години на усилна работа. Но едно е факт – има много добри изпълнители. В поп музиката също има развитие, но там се изявяват повече на клубната сцена, докато ние изнасяме концерти. Радвам се, че на мои изяви летните театри са препълнени, хората дори идват от съседни населени места. Но това се постига с много труд – всяка година правя нови песни, работя по различни проекти.

– Успех на фестивала!

– Благодаря! Всичко добро!

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Реклама
loading...

Новини

Тъжна вест: Почина професор Вучков

Публикувано

на

„Преди малко, на 83 годишна възраст във военна болница почина професор Юлиан Вучков.“ За тъжната вест съобщи журналистът Мартин Карбовски на личния си профил във „Фейсбук“. „Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам. Пиша тази жалейка със ясна цел – след като напоследък нашият екип се грижеше за професора (благодарим ви Алина и Виктор !) днес ние се питаме дали ще има кой да организира изпращането му. Надяваме се да не останем сами в тая трудна задача. Просто защото не знаем какво да правим“, написа още той.
Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване.
Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001 в продължение на три години. По-късно води култовото предаване „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ.
До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“. Предаването е на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или сингбек. Води рубрика „Посланията на Юлиан Вучков“ във „Вестник за жената“.
В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала.
Вучков продължава да работи в Нова телевизия в предаването „Здравей България“ като „Морален наблюдател“ един път седмично, в което 10 минути той дискутира относно морала в обществото.
От 7 септември 2010 г. стартира предаването „Времена и нрави“ по телевизия „Канал 3“.
През март 2012 г. напуска Канал 3 заради получени по-добри предложения от други телевизии. През 2013 г. се подвизава в предаването „Гореща точка“.
През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком.
През 2017 г. Евроком снима документалния филм за Юлиан Вучков „Студиото на живота“.

коментара

Продължете с четенето

Светско

БОГАТСТВАТА НА НАШИЯ КРАЙ: НАДОЛУ КЪМ СЕЛО ДОЛЕН

Публикувано

на

Село Долен е едно място, в което явно са изобретили машината на времето и са върнали има-няма 200 години назад. В село Долен човек може да се наслади на истинско безвремие, спокойствие и тишина.

Интересен факт е, че селото е обявено за архитектурен резерват в същата година, в която е обявено за такъв и село Ковачевица. И двете са разкошни, но Долен е доста по-автентично, непокътнато, непознато и некомерсиализирано от двете. Уверявам ви обаче, че съвсем не е по-малко красиво или по-неподходящо за селски туризъм.

Свързано изображение

Къде се намира?
Село Долен се намира в западните Родопи, на около 30 километра от Гоце Делчев и на също толкова от добре познатите Лещен и Ковачевица. От Гоце Делчев трябва да тръгнете към Доспат и Смолян. След село Долно Дряновo ще видите отдясно на пътя паркингът и входът към Ландшафтен исторически парк „Градище“, който също е интересен за посещение, а още няколко километра след него е и отбивката към село Долен.

Минава се първо през новата част на селото, в която къщите са съвременни. След новата част на селото следва леко спускане по тесен път, който ще ви отведе на площада на старото село Долен. Там пътят свършва, има голям паркинг и можете да оставите колата си.

Резултат с изображение за долен

Впечатления

Къщите в Лещен, Ковачевица и Долен си приличат. Построени са изцяло от камък и дърво, на поне 2 етажа, с големи чардаци и каменни покриви (тикли). От улицата се влиза директно на първия етаж, в който някога са се отглеждали животните. Разбира се в наши дни отглеждането на цели стада животни е доста по-слабо развито и първите етажи на къщите са преустроени.
Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и са запазили външния си вид в продължение на два века.

Обожавам такива села и винаги се опитвам да се изгубя в тях. Искам да мина по всяка улица и да видя всяка къща. За да обиколите Старият Долен ви е необходим около 1 час.
Една от основните разлики между Долен и Ковачевица е непопулярността на стаия Долен сред предприемачи и реставратори. Долен е все още непокътнат и запазен така като е бил преди 200 години. Няма кръчми, механи, хотели. Има няколко къщи за гости. Малко от къщите са реставрирани.
Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ