Бележитият актьор Кръстьо Сарафов поощрява младата актриса Стоянка Мутафова

Независимо че се изявяват на театралната сцена в различно време – Сарафов в периода 1891 – 1949 г., а Мутафова доста по-късно, та и до днес – двамата имат и едно единствено съвместно театрално представление, за което Стоянка разказва с умиление в интервютата с нея по случай 95, а след това и 97 години от рождението й.

И преди това Сарафов е силно впечатлен от младата тогава Стоянка Мутафова в ролята на кикимора в една пиеса, като възкликва; ‘’Завладя ми сърцето това момиче!’’. Именно тези негови думи се оказват решаващи баща и, който дотогава е категорично против мечтата на Стояна да стане артистка, да промени мнението си.

За съвместното със Сарафов представление ето какво разказва Стоянка Мутафова в интервю в навечерието на нейната 97-годишнина (в началото на 2019 г.), взето от журналистката Цветана Парушева:
‘’Бях в школата на Театралната академия, а татко имаше много против да съм актриса. Трябваше да играем една пиеса на живо за телевизията. Ролята ми беше на дърта жена, въпреки че тогава аз бях момиченце. Партньор ми беше Кр. Сарафов.

Всичко мина хубаво и гладко, после той дойде при мен, щипна ме по бузката и каза: „’От теб, моето момиче, ще стане артистка!“. Била съм му хванала окото. Така пощурях от радост, че започнах да тичам из София като луда. Цял ден скитах, не ми се прибираше у дома.

Междувременно Кръстьо отишъл в къщи, където татко беше на легло, тъй като никак не бе добре със здравето. Разказал му как е минало представлението и обявил, че съм родена за артистка
Вечерта, влизайки у нас, мама ме посрещна. Каза да отида при татко, искал нещо да ми каже. Той ме посрещна с думите;’’Моето момиче, сега вече ще умра спокойно.

След онова, което ми сподели Кръстьо, нямам притеснения. ’’ Скоро след това баща ми почина. Бях много благодарна на Сарафов, че го успокои и че татко си отиде от този свят без страхове за мен. Кръстьо беше голяма личност. Аз, вчерашна пикла, а той ме хвали пред баща ми, чо от мен ще стане нещо. Някогашните артисти бяха други хора, днешните са по-проклети и завистливи’’.
През целия си живот Кръстьо Сарафов е голям бохем, ценител на женската хубост, много често се заплита в любовни истории. Той чувства дарованието си, но поради скромността си никога не е надменен пред по-младите и по-неопитни артисти. Търси и уважава мнението за играта си повече от най-обикновените хора и на работниците в театъра, и по-малко на специалистите театрални критици. Оставя и трайни следи като много добър човек; поддържа еднакво приятелски взаимоотношения с всички в театъра – от чистачката и кафеджията до артистите и директора. Правил е много добрини в живота си. Умен, с чувство за хумор, проницателен и предвидлив, той е обичан от всички. За него има създаден цял фолклор от весели случки и анекдоти, разказвани и в днешно време.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Топ Преса „