НЕПОЗНАТИЯТ НЕВРОКОП! Марето пазителката на Полка в град Гоце Делчев! Защото руините от поделението са нейн дом.. дом за нея, овчиците и покойния и другар в живота!

Марето от полка!

Евроатлантическата политика на България превърна полка на град Гоце Делчев в руини. Огромната база, на покойното вече Мотострелково поделение 28-390, в град Гоце Делчев, днес е запустяло, полуразрушено и оставено в ръцете на общината „да се оправя“ щото май държавата не може.

Репортаж направен от нашия колега Стаменов за бившия вече полк, ни среща с една пастирка от ромски произход Марето! Нарекохме условно репортажът „Марето – пазителката на Полка..“ защо защото руините от поделението са нейн дом.. дом за нея, овчиците и покойния и другар в живота. Сякаш тя пази и последните отломки от бившата зона на армията в града на Гоце и нещо повече… държи да си остане така, защото полкът наистина е последния и пристан. Тя няма семейство, защото 21 век, няма образование, брат и се е споминал от пневмония, забележете – баща и починал от болни зъби и майка и се е възнесла. А майка и е емблема на град Гоце Делчев. Циганката Блага Карталка, която с години чистеше центъра на града, централната улица, Попската и парка и това според Марето, героинята на нашия инцидентен репортаж е престиж, това я прави човек от „сой“. И може би е права, щото за разлика от другите роми, тя пасе овчици и козички,а не краде например…. Мъката на Мария, която местните пичове от автомивка „Полка“ наричат „Църната“, е фактът че днес няма кой да я почерпи кафе, целта за деня е да има хляб в порутеното караулно помещение на полка, играещо днес нейн дом, моли и чаша „кадифе“ както нарича кафето, за майтап ли или просто изказ… Да, тя не може да говори хубаво, беден и е речника, въпреки че е българска циганка и както твърди дори е православна християнка, щото помни че била кръстена от „Калимана“, но Марето я има… Тя е тук и както пише Захари Стоянов и тя прави част от „народа Български“. Неука е неграмотна, но има видимо чувство за хумор, на въпроса на колегата какво иска тя поискала дребни пари за кафе и както ще видите в самия репортаж не иска чатни с лакомства и колбаси а няколко кочана царевица да си изпече или свари.

Не, в никакъв случай не искаме да ви настроим положително към днешната ни героиня на Топ Преса ТВ, искаме да ви покажем и нейната гледна точка, щото в този и живот друг няма да го направи, няма кой да и обърне внимание… ама и тя май не иска да и обръщат внимание. Иска да постигне целите си, хляб в бараката, топло „кадифе“ и да кълне по овцете!

Боли я само че нейния човек е напуснал този свят, стар познат на жителите на града клошар, който забележете и носил от „пиле мляко“ но белият му дроб се разпаднал и той починал. Проста е ама и тя носи сърце, жали за стария човек наричайки го „другар в живота“, мъка и е за него и не иска друг – иска си него. Трети месец откакто той е на гробищата, тя не може да го прежали! Това е живота на една пастирка, некъпана циганка, която живее в полка и пази руините. Зоната на Мотострелково поделение 28-390 обаче се възражда, като феникс от пепелта на старите военни сгради се показват нови къщи, луксозни комплекси и ни намекват, че някога полка ще стане елитен неврокопски квартал с парк и дори обществен басейн.

Това място за Марето няма да има. Няма да има овчици и козици, защото нищо чудно от някаква чума да се тръшнат и те. Няма кой да и прави „кадифе“, няма кой да и носи царевица или от „пиле мляко“… Марето ще трябва да напусне. Къде ще отиде? Знаем ли. Тя няма близки и семейство и няма  претенции за нищо освен това, че е жива и трябва да оцелява но  сама казва че се чуди в кой „гроб“ да се скрие.

Едно е сигурно, нейния човек е там някъде в отвъдното и я чака, стегнал е така нужната им малка стаичка в някое кътче на оня свят и я чака… Стане ли ненужна тук, тя ще  си отиде при него, щото и здравеопазването в страната, грижите за бедните подсказват това. На добр час, Маре! Докато ги има руините на полка ще те има и теб, пази ги!