Маргарита Сапунджиева: Действителността у нас превръща младежите в нихилисти, нужно е да се засили патриотичното възпитание

(Продължение от миналия брой!)

Освен това, за да представим обективно този период, ние използваме и алтернативни начини. Например работих с една фондация – „Софийска платформа“. Тя се занимава с история на съвременността. С хората от фондацията правихме открит урок за спасяването на българските евреи, а миналата година една ученичка беше на курс на остров Белене. „Софийска платформа“ го организират всяка година. Момичето се върна много впечатлено от това, което е видяла. Така че, опитваме се чрез различни методи да покажем на децата и те да разберат, доколкото им е възможно на тази възраст, какво се е случвало тогава. Но определено смятам, че трябва да отлежи този период. Все пак са минали само някакви си 30 години. Според мен и до голяма степен темата се преекспонира в медиите. Нещо подобно се случи през април с курсовете в Банкя за учители по история (бел. ред. – Тогава учители обвиниха МОН, че курсовете се организират с цел да им наложат теорията за османско присъствие, че турското робство е архаична концепция и т.н.). Този шум тогава според мен си беше фалшива новина.  Аз бях на един от курсовете в Банкя, където в продължение на 5 дни ние разговаряхме с някои от авторите на учебниците, говорихме за събитията от времето на турското иго и в това отношение нещата бяха много добре представени. Курсът бе на много високо академично ниво, водеше се от авторитетни университетски преподаватели и експерти от различни други институции. За мен курсът бе полезен в посока опресняване на знанията.

Не сте усетили натиск да налагате на учениците определена теория за османския период?

Категорично не и твърдя това най-отговорно.

Все пак от МОН налагат ли на учителите определен термин, който да използватпри преподаването на османския период в България? Вашето мнение какво е относно употребата на термина робство?

И днес има многонационални държави, в които за робство е трудно да се говори, въпреки че не е правилно да сравняваме сегашното с онова време. Но да си припомним думите на руските освободители, когато прекосяват Дунав и идват в България. Те са мислили, че ще освобождават хора, които живеят или в полуземлянки или в колиби, а всъщност  остават изненадани, виждайки тук големите къщи на българските чорбаджии, двукатни къщи с дюкяни, с развита търговия. В същото време не можем да говорим за турско присъствие. Това е крайност, която не приемам. Та те са ни владели, ние сме живели в тяхната държава, по техните закони. Важно е пред учениците да бъдат представени  всички мнения. Не е правилно да се наложи само един термин.

Имат ли учителите свобода от МОН да преподават по начина, по който са избрали? Налагат ли от министерството стандарти, от които не можете да избягате?

Лично аз се чувствам свободна и преподавам така, както намирам за добре. Аз съм зодия водолей и не могат да ме вкарат в никакви граници. Още повече че свободните и алтернативни начини на преподаване учениците  възприемат по-лесно. Всичко зависи от учителя, от неговия характер и темперамент. За мен е много важен контакта с учениците. Може на документи да си много квалифициран, а да не умееш да осъществиш контакт с тях.

Непрекъснато се говори, че децата излизат от системата на образование неграмотни, често се хвърля вината на учителите. Вие как се чувствате, когато се правят такива обобщения?

Не ми е приятно, защото невинаги е така. Тези обобщения ги правят на базата на писмени изпитвания или случайни проверки, но на такъв изпит може да се случат много неща и детето да не покаже най-доброто, на което е способно. Не трябва да се слагат под една черта всички, защото една голяма част от учителите, мога да говоря за учителите от нашето училище, дават всичко от себе си. Нашето работно време не свършва след последния час, той си е почти 24 часа в денонощието. Понякога успяваме, понякога – не, но, когато не успея, аз лично не се отчайвам. Това за мен е повод да продължавам да работя с още по-големи усилия. Но трябва да отбележим, че голямо значение има и семейството. Когато загубим обратната връзка със семейството, нещата не се случват.

Вас какво ви мотивира в работата? Учителската професия е сред най-благородните, но не е от най-благодарните.

Най-щастлива съм, когато учениците успяват, когато спечелят конкурс или сме работили много по някое изследване, радостта в очите на детето, признанието, което ми засвидетелства, когато дойде и те прегърне и каже, че е щастливо. Това е, което ме кара да продължавам напред и напред.

Какви качества е нужно да има днес учителя?

Много и разнообразни – трябва да бъде психолог, добре подготвен в своята сфера на преподаване, да обича децата. Работата му трябва да е на първо място, което понякога е трудно, особено когато го налегнат икономическите проблеми. Учителят трябва да бъде много упорит, устойчив на всякакви външни влияния. Трябва да бъде емоционален и да умее да изразява чувствата си, да бъде коректен спрямо децата и колегите, да бъде мотивиран да продължава и да бъде здрав, разбира се, за да издържи всичките тези много години, които ни предстоят в работа за училището и нашите деца.

Някой, който не е добър човек, може ли да бъде добър учител?

Не, няма как. В момента, в който моите деца станаха ученици, в момента, в който преподавах на тях и техните съученици на тяхната възраст, осъзнах на колко много неща могат да ме научат децата. Тогава погледнах с други очи на тях. В началото като млад учител си мислех, че трябва по друг начин да вървят нещата, но сега имам друг поглед и те го разбират. Да, аз съм приятел с тях, но те знаят, че аз съм техният учител. Тази невидима граница винаги трябва да съществува. Знаят, че можем да се шегуваме, но знаят, че трябва да си научат уроците. Знаят, че можем да отидем на екскурзия и там да бъдем малко по-освободени, но знаят, че трябва всичко да се случи така, както аз кажа. Трябва да знаят, че аз съм учителят.

Да имат респект? Сякаш учителят днес загуби този респект?

Това също не може да се обобщава по този начин. Дали учениците ще имат респект към един учител, това според мен си зависи от самия учител.

Съвсем наскоро Ви се наложи да научите испански език. Това какво предизвикателство беше за Вас?

Да, аз преподавам история и цивилизации и география и икономика на испански език в паралелките, които изучават този чужд език като първи. Завърших обучението си по програма „ЕУРОПРОФ“, което продължи три години и половина. Успях да защитя ниво В2, което ми дава право да преподавам на испански. Праедизвикателството бе голямо за мен, тъй като трябваше да балансирам между работа, обучение и семейство. Работих много упорито и добрият резултат е налице. Предизвикателството всъщност продължава, тъй като учебници по история и география на испански език, адаптирани или преведени по новата учебна програма, няма.

Вестник “ Топ Преса“