Д-р Никола Харисков от Гоце Делчев: От дете знаех, че ще стана лекар!

Роденият в Гоце Делчев д-р Никола Харисков е от младите и перспективни кадри на ВМА. Младият хирург участва в екипа, който прави едни от сложните ортопедични операции във ВМА.

Неврокопчанинът е завършил през 2013 г. Медицински университет – София. От следващата година започва работа в Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия към ВМА. От тогава е специализант, а декември т.г вярва, че ще бъде специалист по ортопедия и травматология, след полагане на държавен изпит.

Младият хирург участва в екипа, който прави едни от сложните ортопедични операции във ВМА.

Той признава, че „практиката може да я добиеш само в големи лечебни заведения като ВМА”. Не крои планове да работи в чужбина, тъй като е на мнение, че човек и в България може да си намери мястото.

Какво му дава тежката работа на хирург? Как може да се подобри системата на специализациите на младите лекари? Как се справя със стреса и преумората? Ето какво сподели младият д-р Харисков.

Д-р Харисков, как избрахте медицината за ваша професия?

Никога не съм се колебал дали да бъда лекар или нещо различно. Такова ми е семейството – от малък знаех, че ще стана лекар. Още прабаба ми и дядо ми са помагали на хората със свойте познания за билките и мануалната терапия, без да имат медицинско образование, те са били учители по професия. Аз съм израснал в лекарско семейство – баща ми и вуйчо ми са доктори. Баща ми е специалист по образна диагностика, а вуйчо ми е хирург. Така че нямах дилема каква професия да избера, духът в моето семейство винаги е бил лекарски.

Вие специализирате хирургия в областта на ортопедията и травматологията – не е ли много тежка тази специалност?

Баща ми е искал да стане ортопед, но не е успял, аз му сбъдвам желанието. Избрах хирургията, защото винаги съм искал да работя с ръцете си, смятам, че съм достатъчно сръчен. Освен това, има и много творчество в оперирането – мислиш как да сглобиш крайника и т.н.

А към ортопедията и травматологията се насочих най-вече, защото ми хареса още от студентските години. Избрах тази специалност от гледна точка на това дали ще ми е интересна работата и ще се чувствам пълноценен. Едва, когато започнах да специализирам, разбрах всъщност в какво се състои тази специалност. Преди това е било просто желание да го направя.

Вие бяхте част от екипа, който оперира наскоро 6-килограмов тумор от бедрото на мъж. Това първи такъв случай в кариерата ви ли е?

Не, не ми е първи. Всъщност, имахме преди няколко години почти идентичен случай. Имали сме и други случаи на тумори, които сме отстранявали.

Тук по-особеното беше, че чак токова голям тумор не бяхме отстранявали. Освен това, той е рецидив при този пациент, 10 г. след първата му операция. Със сигурност, работата с такива пациенти е най-добрият начин да израснеш в професията. Хирургичната работа не е само теоретична, има и много практична част. Без съчетаване на теория и практика, не се получават нещата. А практиката може да я добиеш само в големи лечебни заведения като ВМА.

Откъде дойде сложността в тази операция с 6-килограмовия тумор на крака?

Тя дойде от големината на тумора, от разположението му, от това, че е втора операция. Когато има рецидив, на мястото вече има сраствания, анатомията не е нормална, обхващат се съседни нерви и съдове, и поради тази причина се включиха и колеги по съдова хирургия.

Човекът вече е добре, доволен е, ходи и сам се чуди защо е чакал толкова дълго време, за да се оперира. Преди операцията пациентът изобщо не можеше да ходи нормално.

Има ли друг случай, в който сте се почувствали много удовлетворен от постигнатото?

Има много такива случай. Ние сме голяма структура и пристигат случай от цялата страна. Постоянно имаме интересни случай и в травматологията, и в ендопротезирането. Като цяло, мога да кажа, че всяка по-нестандартна операция, още повече нещо, което не се случва всеки ден, ми е много интересна.

Какво е мнението ви за реда на специализациите на младите лекари?

Откакто се зачислих да специализирам във ВМА, се сменят вече две наредби, аз съм по тази преди тях. Първото нещо, което трябва да се направи, е веднъж завинаги да решат какъв да бъде редът за специализация. Да се знае ясно, точно и конкретно, за да може самите хора, които избират да се занимават с това нещо, да са наясно по каква пътека ще вървят.

Аз, докато бях втори-трети курс, въобще нямаше места за специализация, не се знаеше дали ще специализираме изобщо. Затова според мен, трябва да се изгради система с ясни и точни правила, която да не се променя през няколко години. Да се знае в цялата страна от колко лечебни заведения има нужда, респективно от колко специалиста, т.е трябва обща стратегия, която да се спазва.

Друг проблем е свързан с базата, в която ще специализираш, с болницата, в която ще работиш, с екипа, на който ще попаднеш. Важно е самите хора в екипа дали са готови да те учат, да споделят познанията си с теб. Аз съм доволен и от болницата, и от екипа на проф. Неделчо Цачев във ВМА.

Какво е мнението ви за въведеното от Министерството на здравеопазването решение млади лекари, които са специализирали със субсидия от държавата, да отидат да работят за 3 години на място, където има недостиг от такива кадри?

– Всеки иска да специализира нещо и да стане велик кардиохирург, неврохирург и т.н. Но според мен, за регулирането на специализациите на лекарите трябва да се направи точен разчет и да се знае за нашата популация в България какви кадри не достигат и в кои региони на страната. Само държавата и отговорните институции може да регулират тези неща. Нормално е една специалност да е по-желана от друга, но се получава така, че няма кадри в дадени области. Получава се парадоксът, че има хора, които са завършили медицина, но не могат да влязат и да специализират. Аз имам колеги, които завършиха и отказаха да влязат в болниците. Те работят в различни фирми, но не специализираха нищо.

Що се касае до т.нар. разпределение, според мен един млад лекар, преди да запише специализация по дадена специалност, трябва да е наясно къде има недостиг на такива кадри и да си прецени дали има желание и възможност да отиде след това да работи на това място. Не е редно, да речем, аз от операционната на ВМА да отида да работя в амбулаторен кабинет в някое друго населено място, след като някой е посочил да отида там. Тези неща трябва да стават доброволно, не с посочване и за да се получи това, трябва да има стимули, т.е подобрени трудови условия за по-малко желани специалности и отдалечените места. Затова е важно да има яснота и регулация на този процес.

Кой според вас, е най-добрият режим за всеки от нас, за да си поддържа ставите?

Движението и нормалното тегло са най-добрите приятели на ставите.

Вие изкушавате ли се да работите в чужбина?

Изкушавал съм се, но никога не съм го обмислял като възможност пред мен. С годините все повече достигам до извода, че е по-добре да не ходя да работя навън. Винаги съм бил родолюбец. Но това, което бих желал да направя, е да отида за кратко време да специализирам в чужбина, ще ми е интересно да видя друга школа как работи.

Ние не сме много изостанали като методология и като специалисти от Запада. Изостанали сме като система. Това е, което съм видял от западните болници, в които съм бил.  Не бих казал, че в България има по-лоши специалисти, отколкото в Германия, да речем. Има пропуски в организацията на здравната ни система. Човек просто трябва да намери мястото си, където се чувства удовлетворен. Навсякъде може да си намериш мястото. Ако си по-упорит, нещата се получават и в България.

Как си почивате?

Имам различни начини да си почивам. Основният ми начин на почивка е спортът в различните му форми. През годините съм играл футбол, баскетбол, фитнес, ски, бокс, ходил съм по планините. Никога на професионално ниво, но съм голям любител. Почивам си в компанията на близки приятели и семейството. Общо взето, така обичам да си почивам. Спортът, природата и добрата компания ме зареждат и ми помагат да релаксирам.

Вестник “ Топ Преса „