Илия Борисов: В България не обичат мислещите хора, плашат се от тях

„Свети Спас“ (или „Свето Възнесение Господне“) е късносредновековна българска църква в село Червен брег, община Дупница. Църквата се намира в северните покрайнини на село Червен брег, в местността „Къро“, над десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на старото село.
Църквата носи името на християнския празник Възнесение Господне. В България празникът е известен и под името „Спасовден“, дума, която произлиза от „спасението“ на Христос. Светец свети Спас няма, поради което и храмовете, означавани с това име, са посветени в действителност на Светото Възнесение. Празникът се почита винаги в четвъртък, наред с другите велики празници на 40-тия ден от първия ден на Пасха. От изключителна важност е факта, че допреди петнадесетина години на традиционният курбан на Спасовден редовно, векове наред, са се събирали жители от пет-шест околни села. Явно е твърде необходимо на специалистите да се напомня да проучват задължително запазеното в паметта на местните!

Екип на Топ Преса замина за Червен брег и се срещна с кметицата на селото г-жа Иванка Черешарска, тя ни заведе до църквата „Свети Спас“ а по пътя ни разказа истории свързани със селото. Стигнахме до мястото и там откриваме реставратора Илия Борисов, които се съгласи да ни разкаже за работата и живота си…

Здравейте , г-н Борисов на Вие или на ти ще си говорим?
– Предпочитам на ти…

Ок, представете се на читателите на Топ Преса.
– Аз съм художник реставратор. Завършил съм консервация реставрация при професор Прашков в художествената академия София. От 82 година започва студентския ми живот и работата ми по реставрация. В момента съм реставратор към лабораторията на Регионален исторически музей – Благоевград. Любимият период в които обичам да се занимавам,като реставрация е средновековие независимо дали са стенописи кавалетна живопис или някакви други материали. Това е любимият ми период исторически като време. Иначе се опитвам да съм адекватен с времето но в повечето случаи не ми се случва. Работя и живопис, която обикновено май само приятелите обичат да гледат, рядко правя изложби.
Останалото време ми е свързано изцяло с начина ми на живот и хобито – реставрация. И сега ме намирате на един баир, това е Червен брег, дупнишко. Даже приятелите знаят, че съм на баира от време на време ми званят на телефона и мe питат: “Как е на баира? Вали ли при тебе, при нас е страхотна буря”. Пожеланието на моята съпруга е следващия път, след този баир да се готвя за Тибет. Защото условията и там са такива. Но за мен е удоволствие още повече, че това е уникален храм, който е от няколко периода средновековие. Това е поне което аз улавям, като изображение. С един широк диапазон, така и изкуствоведите за момента го коментират от 13 до края на 16 век. Тепърва предстоят най-хубавите моменти. Сега почти не се вижда труда, по реставрацията, тоест сега се пълнят кухини, укрепва се живописа, правят се мазилки, бордове… Все още не е толкова добре на външен вид, въпреки че добива вече някакъв цялостен облик. Тепърва предстоят изследванията, който ще ни ориентират в различните периоди на изписване на храма, мазилки, бои… Разбира сe включени са и едни за мен уникални хора. Любимата ми професорка Елка Бакалова, която ми е преподавала някога в академията история на изкуството и останахме приятели дълги години. Тя прояви интерес към храма и през юли, заедно ще се качим да го разглеждаме допълнително. Интерес проявява и Проф. Красимир Попконстантинов. За съжаление в момента е много ангажиран с изпити, с остров Свети Йоан и поредните изследвания, които трябва да се направят там. С него се разбрахме по електронната поща да му изпратя текстовете от храма и така най точно ще ни ориентира в средновековието това е неговия период. През юли очакваме на обекта и археологически проучвания института по археология и Светла Петрова с нейния екип допълнително, ще увеличат информацията около храма.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса