Свържете се с нас

Светско

Маргарита Сапунджиева: Действителността у нас превръща младежите в нихилисти, нужно е да се засили патриотичното възпитание

Публикувано

на

Винаги съм знаела, че ще бъда учителка и винаги съм искала да работя само като учителка“. Това казва за себе си Маргарита Сапунджиева, която преподава история и цивилизации и география и икономика в СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Дупница. Когато тази най-благородна професия е осъзнат избор за реализация, когато си добър човек и обичаш децата и работата си, успехът е неизбежен. Маргарита Сапунджиева е от учителите вдъхновители и макар да скромничи, че просто си върши работата, изпълнява ролята на истински духовен водач на своите ученици. В основата на своята работа в клас и в многобройните извънкласни дейности тя поставя като своя голяма цел патриотичното възпитание на децата и младежите. Притежава умението да увлича учениците, да ги провокира да изследват миналото, да анализират настоящето и да гледат смело в бъдещето. Неизброими са наградите, спечелени от нейните ученици на различни конкурси и ученически форуми. Тяхното признание е най-важно за нея, но след 28-годишен стаж в училище Маргарита Сапунджиева получи признание и от Министерството на образованието и науката. Тази година по случай 24 май тя бе наградена с почетното отличие „Неофит Рилски“ за дългогодишна, цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование.

 

 

Г-жо Сапунджиева, по случай 24 май тази година получихте почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“. Важна ли е за Вас тази награда?

 

Да, определено е важна. Защото това е отличие за цялостната ми работа – работата ми с учениците, работата ми в училище. Все пак аз имам почти 28 години трудов стаж. Смятам, че съм натрупала достатъчно опит и най-важното – че си обичам работата.

 

Работите по много проекти и инициативи извън задължителната учебна програма. Разкажете ни за тях?

 

Да, занимавам се с много извънкласни дейности. Защото смятам, че алтернативното обучение дава възможност на децата да покажат своите възможности, а също така и да открият в какво са добри. От друга страна, това да научат повече за родната си история, историята на родния град или на България е много важно за тяхното патриотично възпитание. От няколко години ръководя клуб „ИстОрика“. Държа на изписването с главно „О“, тъй като това означава „обучение“ – аз тях и те мен. Започнахме с програмата „Осинови паметник“, като с учениците осиновихме паметната плоча на ген. Георги Тодоров. Финалът на тази програма беше изготвянето на ученически проект за изграждане на паметник на воинската слава, който децата представиха пред обществеността на специално събитие в Околийската къща. Предлагаме паметника да бъде изграден в двора на църквата „Св. Георги Победоносец“, който е в окаяно състояние. Организацията обаче се оказа сложна и засега все още няма резултат. Освен това тази учебна година изследвахме живота и и родолюбивата дейност на Димитър Янакиев Бисеров. Една от темите, по които обичам да работя с учениците, е и историята на дупнишките евреи. В момента подготвяме филм с работно заглавие „И те бяха деца“. Събираме разкази на евреи, оцелели след Втората световна война. Това е идея на учениците. Те винаги дават много интересни идеи. Ето например, когато миналата година трябваше да отбележим Международния ден на Холокоста, те казаха: „Госпожо, вместо да стоим тук и да учим, защо не се облечем като затворници“. И така се роди идеята да направим един малък пърформанс. Веднага се намериха дрехи от нашия театър, от благоевградския театър, бързо се донесоха всякакви неща, които можехме да ползваме като реквизит. Така се получи една много въздействаща драматизация, която представихме в училището и на още две събития по различни поводи. Държа да отбележа, че активно си сътрудничим с НЧ „Ген. Георги Тодоров“, от което получаваме голяма помощ и на което аз съм много благодарна. Съдействат ни също и библиотека при читалище „Зора“, Историческият музей, въобще всички културни институции. Това е много важно за мен, защото човек не може сам да разбие стената.

 

Каква концепция заложихте при основаването на клуб „ИстОрика“?

 

Смятам, че сме големи длъжници към младото поколение по отношение на тяхното патриотично възпитание. Светът около тях, събитията в България до голяма степен работят за това да станат нихилисти, което на мен изобщо не ми харесва. Затова се опитвам по всякакъв начин да работя срещу това. Патриотичното възпитание е това, което влагам във всички  извънкласни дейности, защото в клас програмата е натоварена и върви много интензивно. Например събота и неделя бяхме на екскурзия. Когато се върнахме, чух едно от момчетата да разказва с голямо въодушевление на съучениците си от съседния клас: „Вие знаете ли какъв хубав музей има във Враца?!“. А там се пазят много неща, свързани с Ботев. Това той ще го помни и ще го разказва цял живот. Така че, опитвам се да работя в тази посока, за патриотичното възпитание на децата. Мога да кажа, че и аз, и колегите ми в училище работим усилено и понякога се получава, понякога – не съвсем. Разбира се, има много деца, които благодарение на семейството си, ценят и обичат родината си, това си личи. Но има и такива, с които повече трябва да се поработи. Семейството е много важно и може да бъде наш помощник в много отношения. Специално в клуб „ИстОрика“ идеята ми е учениците да изследват, да творят, да обичат родината си, да анализират това, което са научили, както и да могат да го презентират.

 

 

Как успявате да ги мотивирате за по-задълбочена работа?  Учителите казват, че днес е трудно учениците да бъдат мотивирани да научат дори задължителните уроци.

 

Не знам, просто се случва. Нямам тайна за този успех, която мога да споделя. Може би успявам да поднеса по-атрактивно нещата и на тях им харесва. Ето например последно с деца от Клуба направихме „Най-големият урок на света“. Това е една инициатива на УНИЦЕФ, в която децата се запознават със 17-те цели на устойчиво развитие на планетата Земя. Избрахме като цел намаляване на неравенствата и представихме този урок в класовете от 7-ми до 11-ти. На всички им беше много интересно, да разберат, че има и различни деца от тях, кои са причините да попаднат в това положение, колко е важно да бъдат образовани и да учат колко са щастлви, че нашата страна това е възможно. Съпоставяйки и анализирайки например приготвянето на куфар за ваканции с приготвянето на куфар за евакуация, събуди у тях голям интерес и те правиха много интересни коментари. Може би това е начинът – нещо интересно, нещо атрактивно и нещо, свързано с важна и глобална цел.

 

Какви са изискванията, които поставяте към учениците в часовете по история? Много често те свързват историята със зазубряне на дати.

 

За съжаление, историята е трудна като предмет за учене, защото като видят огромната информация, те възприемат нещата по малко по-различен начин. Иска им се да бъде съвсем синтезирано, а при историята това е невъзможно. Трябва да почетат повече и да се поровят. Опитвам се да ги науча да внимават, да мислят критично, да анализират това, което се случва около тях и колкото се може повече да обръщат внимание на това, което се случва около тях. Животът, който живеем, много динамично се променя и се опитвам непрекъснато, връщайки се към миналото, да разберат защо от този факт не сме си взели поука и се е получила тази последица, защо днес не сме си взели поука и пак се повтарят същите грешки. На тях това им допада. Приемам тяхното мнение. Моята задача не е да съдим това, което се е случило. Просто искам да разберат, че има много различни мнения, много варианти, те трябва да разберат за себе си кой е най-правилният. Разбира се, ако съвсем тръгнат в грешна посока, вече се опитвам да ги върна в правилния път. Децата имат мнение. Слава Богу, има деца, които са любопитни и много се интересуват. В някои паралелки са единици, в други са повече. Често с тях могат да се водят много интересни разговори.

 

Историята е един от учебните предмети, който най-често е обект на обществени спорове. Обичайно всяка власт се опитва да представи информацията в учебниците през призмата на своята идеология. Как един учител по история успява на балансира в такава ситуация?

 

Наскоро един мой бивш преподавател от студентските ми години в неформален разговор ми каза: „Историята често пъти е това, което искат да чуят управляващите“. В голяма степен смятам, че е прав. Но ние се опитваме да научим децата на обективност като им показваме различните мнения. Защото спорните теми са много. Ако тръгнем още от произхода на българите – никой не може да каже точно какви са те. Има страшно много мнения и теории. Децата трябва да се научат, че има различни мнения и теории, които са базирани на съществуващите също така много източници, използвани от изследователите.

 

Нужно ли е да мине време и колко време е необходимо, за да бъде оценено обективно едно събитие? Ето сега се шуми около изучаването на комунизма в 10 клас. Можем ли да оценим обективно този период днес?

 

Според мен трябва да минат поне 50 години, за да може оценката да бъде наистина обективна. За времето на комунизма някои се втурват да отсяват само хубавото и да си спомнят само за него, непрекъснато в социалните мрежи се пише колко хубаво е било тогава. Да, имаше положителни неща, но не всичко беше хубаво. Факти, които са били скривани тогава, сега излизат наяве. Но трябва да мине повече време, за да сме обективни. И за комунизма, както за всички останали периоди в историята ни, трябва да бъдат представени различните мнения. Всеки един период си има своите и положителни, и отрицателни характеристики. След време няма само да хвалим настоящото ни демократично управление. Ще има много основателни критики и за него. Но това ще го оценяват следващите поколения. За комунизма тази година преподавах в 7-ми клас. Има два раздела за най-новата ни история. Единият е „България в периода 1945 – 1989г.“, а другият раздел обхваща периода от 1989 до наши дни. Трябва да ви кажа, че и в учебника, и в учебната тетрадка, с които работихме, материалът е много балансиран и добре представен. Децата научиха за обществените организации, в които членуваха всички по времето на комунизма, за първи път те научиха и за репресивните лагери. Накарах ги да поразпитат и вкъщи за това време. Имаше едно интересно изказване от ученик. Каза: „Госпожо, дядо непрекъснато повтаря колко хубаво е било по времето на комунизма и аз не мога да разбера защо“.

 

Значи все пак комунизмът вече се изучава в училище. Защо сега се вдига шум, сякаш за първи път влиза в учебниците по история? Основателни ли са според вас твърденията за подмяна на истината за комунизма в учебниците за 10-ти клас?

 

В момента разглеждам учебниците за 10-ти клас, засега успях да прегледам 1-2 от тях. Ще видя всички и ще изберем най-добрия за нас. Но на база това, което съм разгледала до момента, смятам, че материалът е поднесен добре. Обвиненията за подмяна на истината са неоснователни.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

ТИР помете лек автомобил на Предел! Има пострадали

Публикувано

на

ТИР помете „Пежо“ край Предел. Инцидентът е станал в района на образувано кръстовище между два пътя. Лекият автомобил „Пежо“ с 54- годишен водач от Пещера, движейки се от село Баня към местността Предел не спира на знак Стоп и навлиза в кръстовището.

В резултат на което е блъснат от товарен автомобил „Рено“ с 24-годишен водач от Банско. При инцидента са пострадали 52-годишна жена от лекия автомобил „Пежо“, която е с контузия на таза, както и 83-годишен мъж от същия автомобил.

С травми по тялото е и 40-годишен мъж от товарния автомобил „Рено“, който е с контузии в областта на гръдния кош и шията. Пробите за наличие на алкохол в издишания въздух на водачите на автомобилите са отрицателни.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Тежка катастрофа край Дъбница! Има пострадал…..

Публикувано

на

 18-годишен шофьор от село Дъбница навлезе в насрещното движение и стана страшно. Той бил паркирал на път между река Места и село Дъбница. Излизайки от мястото на паркиране, се включва в движението в посока село Дъбница.

 Навлиза в насрещното движение и удря лек автомобил „Фиат Браво“, управляван от 28-годишен водач от Гоце Делчев.

 В резултат на инцидента, с охлузни рани по главата и ляв крак, е пострадал водачът на лекия автомобил „Фиат Браво“, който след извършен медицински преглед е освободен за домашно лечение. Пробите за наличие на алкохол в издишания въздух на водачите са отрицателни.

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ