Свържете се с нас

Култура

Невероятна легенда за войник от Битолско, сражавал се за три държави

Публикувано

на

Петко Лисковски носил пушка за турския султан, българския цар и сръбския крал

За султан, крал и цар воювал на няколко фронта мъж от битолското село Добрушево в Македония. Съдбата и географското положение изправили войника дори против собствения му брат, а след края на земните му дни, които продължили 88 години, внуци и правнуци му вдигнали паметник, в който като във войнишка книжка са изписани заслугите му за три армии по време на Балканските и Първата световна войни, пише в. Монитор.

Петко Лисковски се родил през 1882 година на територията на тогавашната Османска империя. Още през 1910 го записали за войник на султана, а през 1912 година го мобилизирали на фронта в Първата балканска война. Петко воювал като турски аскер, но Съюзническите сили победили и бил демобилизиран.

Когато избухнала Първата световна война, Добрушево вече било под сръбска власт и когато тръбата за сбор засвирила, дали на Петко сръбска униформа и го хвърлили да се бие срещу българите.

В Добрушево и до днес разказват като легенда истинската история за това как в българския окоп се оказал родният му брат и двамата се гледали през мерниците на пушките си. Когато разбрали, че са на един куршум разстояние, единият се подал от окопа и попитал „Брате, дома дали сите се живи?“. Другият не си бил ходил и той хабер нямал от село, но за да утеши брат си, го надвикал: „Сите са арни!“.

Това трябва да е била последната им среща. За Петко войните и животът продължили, а брат му попаднал в австро-унгарски плен и починал някъде в пленнически лагер.

Две години продължила службата на Петко за сръбския крал. През 1916 пак му сменили униформата. И не само униформата. Всеки път когато го мобилизирали, му сменяли и името – при турците бил Лисковски, при сърбите Лисковчич, а в българската войска го записали Лисков.

До края на войната през 1918 Петко викал „Ура!“ за българския цар. На паметника му са сложени четири снимки – с турски войнишки фес, с гръцки калпак и българска фуражка, а четвъртата – актуална преди да се спомине.

Войникът с много господари доживял до преклонна възраст и се споминал в Югославия през 1970 година. В наши дни потомците му – внуци Христо, Кръсте и Мишко, и правнуците, които живеят в Швеция, решили да му направят паметник, който да помни за невероятната съдба на техния дядо.

Но воинският път на Петко Лисковски не приключил нито с края на войните, нито със смъртта му. През 2017 година Петко за първи път бил записан в редиците на… македонската армия.

На 99-ата годишнина от Деня на примирието, ознаменувал края на Първата световна война във френската община Коломбел в Долна Нормандия открили паметник в Градината на мира, като в него вписали имената войници от четири общини: Штанхайм – Германия, Коломбел – Франция, Корнака – Нигер, и Новаци – Македония с фамилиите на 33 македонци, участвали в пробива на Македонския фронт. Така в списъка попаднало и името на Петко Лисковски, а този път над фамилията му било изчукано и македонското знаме.

Blitz.bg

коментара

Култура

Цеца ще пее на стадиона в Банско заради наплива на зрители

Публикувано

на

Фестивалът „Банско Балкан Фест”, който е на 6 и 7 септември,  ще се проведе на градския стадион „Свети Петър”. Предишните две издания бяха на градския площад.

Причината за преместването на мястото на събитието е големият интерес на жители и гости на Банско към фестивала. Началото на концертите е в 19,00 часа, а входът е свободен. Зрителите ги очакват вълнуващи срещи с родните поп фолк певици Преслава и Ивана, със сръбския певец Саша Митич и голямата сръбска звезда Цеца Величкович.

На 6 септември първият специален гост е българската звезда Преслава. Известният сръбски певец Саша Матич ще огласи сцената след нея в първата фестивална нощ.

Втората вечер е изявата на фолк дивата Ивана, а кулминацията ще бъде суперзвездата на сръбската музика Цеца. Хитовете на Кралицата на балканската музика се очакват с нетърпение от многобройните почитатели на този жанр. Предстоят две емоционални и изпълнени с горещи ритми нощи в Банско. Водещ на събитието ще бъде рапърът Устата.

Фестивалът утвърждава имиджа на града като една от фестивалните столици на Балканите и е отличен повод да се посети курортът в последните слънчеви дни. Гостите ще усетят неподражаемата палитра от красива природа, съхранени традиции и забележителна модерност в града под Тодорка.

ilindenpres.bg

коментара

Продължете с четенето

Култура

Либяховалии за поредна година се събраха от близо и далеч в родното си село за Голяма Богородица

Публикувано

на

И тази година в хаджидимовското село Илинден, някогашното Либяхово седмица преди празника на селото и храмовия празник на местната църква, вреше и кипеше от хора родени в Илинден, които пристигнаха от цялата страна и чужбина. Много християни от целият гоцеделчевски регион също предпочетоха да запалят свещ на големият празник в църквата в село Илинден и да си вземат от вкусния курбан. На Голяма Богородица църквата в Илинден отпразнува и своят храмов празник.

Верни на любовта си към родното място, либяховалии потачиха празника на селото и местната църква, организираха си редици родови срещи и всички заедно виха дълги хора на площада в селото.

На 10 август, неделя след Петдесетница, Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим отслужи св. Литургия в храм „Успение Богородично” в село Илинден.

След св. Литургия кратък концерт от църковни песнопения изнесоха участващите в хора на Немската гимназия в София ученици, които заедно със своята ръководителка – Красимира Цуцуманова, гостуваха в село Илинден.

Митрополит Серафим сърдечно ги поздрави и им пожела чрез песнопенията да опознаят в дълбочина Православната вяра и подобно на ангелите с чисти сърца и души да славословят и възпяват Бога.

Повече от 180 годишна е традицията, на народния събор в чест на храмовия празник на Голяма Богородица в хаджидимовското село Илинден.

Всъщност, огромната почит към Божията майка на жителите на Либяхово (Илинден) се изразява най-ярко, когато през 1831 година на 15-ти август там е осветена новопостроената църква „Успение Богородично“.

Църквата в Илинден е първата възрожденска селска църква в неврокопско извън духовния център Неврокоп и е излъчила видни наши възрожденци, което е заслужена гордост за Инлинденчани.

Постоянно живеещите в Илинден са около 70 души. На Голяма Богородица обаче селото се оживява до неузнаваемост. Да се черкуват за празника тук идват вярващи от целия Гоцеделчевски регион а потомци на бивши жители на селото се завръщат на този празник от цяла България и от чужбина.

Тази година, специално за празника, две семейства от САЩ и едно от Канада отново плануваха така годишните си отпуски, че за Голяма Богородица отново да са в родното си село сред роднини, съселяни и българска обстановка.

След отварянето на ГКПП „Илинден – Ексохи“, за храмовият празник тук идват и много християни от Гърция и Македония. Илинденчани са пословични игрохорци. Веселието започва още от навечерието на празника и продължава през целият празничен ден.

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач.

Намира се на14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев.

Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.

През 19 век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ