Митът за мързела на хората в Гърция е абсолютен фейк

„Ясо филе, ена колокета­ки, уан узакис пломарис, гут поли гут ке хтаподи ена, дзадзики и… (гледа втренче­но в бутилката вода, която посочва с пръст), това бе. „Неро“, пита любезният кел­нер? Да, бе, неро, подвикват от другия край на масата. Това цицко (всичко)? Пита на свой ред сервитьорът. Цицко, цицко, филе. Катала­вес? (разбираш ли), избухва в смях българската компа­ния, пристигнала да потопи в гръцкото море галона с бира. Келнерът усмихнато клати глава в знак на раз­биране, докато разстила хартиените покривки върху масата.

„Цеце, виде ли ма, как ни слугуват“, продължава заго­релият от слънцето бълга­рин и дърпа от кутията ци­гара.

На съседната маса двойка французи поръчват гръцка салата и вода.

„Глей, ма, глей, тия па ум­рели от глад. Не ми я фали Европа-та“, сочи ги с пръст нашият човек, а хората, кои­то забелязват жеста, любез­но се усмихват.

Децата реват, масата се огъва от поръчките, отру­пана като за сватба. Запо­тените балканци се надпре­варват в пресушаване на бутилки Узо на 40 градуса. Жените притичват към мо­рето и се връщат недоволни, че е толкова бистро, къде ще пикае детето.

„Превзехме ги ма, тука си е България. Глей и менюто е на български. Ако не сме ние, шЪ умрат от глад с таа криза. Халкидики-то си е българско“, продължава разговорът в посока, че гър­ците са ни откраднали тери­торията, ама вече си е наша.

Обичайна картина на ма­сов български турист в Гър­ция, който, като се върне в Родината, започва меланхо­лично да се хвали как гър­чулята му слугували и какви късметлии били византий­ците (разликата между грък и византиец не се прави). На масовия балкански турист му убягва фактът, че Визан­тийските императори и це­лият механизъм на техния дворец в Константинопол, може да са говорили и пи­шели законите си на гръцки, но никога не са твърдели, че са Гърци. Смятали са себе си за вождове на Източната Римска империя. Но това е друга тема.

Тъжно е обаче, че на бал­канските туристи им убягва фактът, че тежката индус­трия на Гърция, наречена „туризъм“, се изразява имен­но в задоволяване капризи­те на всички класи туристи и предлагане на удоволствия за приятно изкарване на ва­канция. Забелязват крайния резултат, без да виждат пъ­тят до него.

„Мързи ги, та две не виж­дат и не работят“, е всеоб­щата констатация за гър­ците. Балканците, счупили веригите на тоталитаризма и тръгнали да превземат Европа-та, незнаят, че в Европа-та има закони, които не поз­воляват при температура над 40 гра­дуса да се работи. Това е и причина­та да падат кепенците на всички мага­зини и учреж­дения, кога­то живакът тръгне наго­ре, а не защо­то на гърците им се спи.

Този мит за мързела на гърците е абсолютен фейк. Обективната истина е съв­сем различ­на от тази лековерна и илюзорна картинка.Това, което повечето българи не знаят, е че на „мър­зеливите гърци“ по­някога им се налага да работят на по две места, за да свържат двата края. Според проучване на Органи­зацията за икономиче­ско сътруд­ничество и развитие (ОИСР) от 2012 г., гърците са най-работливите граждани на ЕС. Цели 2017 часа годишно, сравнено е с най-малко работещите в Хо­ландия, само 1377 часа го­дишно.

„Те си нямат високи блоко­ве като нашите“, е също една от българските констатации. В Гърция високо строител­ство е забранено, не само защото е земетръсна зона, но и заради високи темпе­ратури. В Испания също има паралелна забрана, но в мо­мента българинът открива Гърция и всички упреци са насочени към южната съ­седка. В Атина има и друга причина за ниско строител­ство и това е изискването да няма по-висока сграда от хълма Акропола.

От своя страна гърците също не проумяват стран­ностите на балканците. След масовото нахлуване на ту­ристи в Северна Гърция се наложи да бъдат въведени несъществуващи до момен­та глоби и забрани.

След като свободните плажни ивици се напълниха с боклуци, гръцката държа­ва въведе парична глоба до 300 евро за това. След като българските риболовци на­хлуха по язовирите, гърците наложиха отново глоби за неспазване на гръцкия ри­боловен регламент.

Факт е, че и последно­то гръцко село в Северна Гърция, където не е имало туристи, се изправи от за­ливащите ги автобуси с бал­кански туристи, помъкнали хладилни чанти и кълчещи се вечер под лозите на бай Йорго под звуците на „Бяла роза“. Ново туристическо перо, което никой не подце­нява, защото влива макар и оскъдни средства в гръцка­та икономика, но това не е Гърция на Онасис и Зорбас, а на Ганьо.

Това, че гърците са ус­михнати и лъчезарни хора, чиято усмивка е мехлем за туристите, не означава, че са лукави. Тайната на гръц­кия туризъм е именно в манталитета им. С охота се грижат и адаптират към по­ведението на гостите си, за­щото за гърците туристът е Господар. Домакините на се­мейните хотели те посрещат още на улицата. Тръгнеш ли да изваждаш куфарите от багажника – без дори да те питат дали имаш нужда от помощ, се втурват да пома­гат, защото гърците обичат чужденците и се борят за аб­солютно всеки турист.

УДОВОЛСТВИЕТО ДА ТЕ ОБСЛУ­ЖАТ

Ако на Халкидики за съсе­дите е удоволствие да пре­несат на туристите бурка­ните с кисели краставички и компоти до стаята, то на Миконос е удоволствие да докарат камили от Дубай за арабските шейхове.

Гърция е туристическа па­литра, която носи на раме­нете си голям товар. Страна с богата история и дъх на маслини, а не само на узо и море…

Вестник “ Топ Преса „