Ковачевица на път да загине от битовите неволи на кметския наместник?

С битови неволи гърменското село Ковачевица посрещна световноизвестни музиканти и международна публика на второто издание на фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“. Събитието се радва на сериозен интерес от страна на ценители на камерната музика не само в България, тази година сред публиката имаше мнозина англо-, френско- и немскоговорящи.

Заради фестивала и създателите му семейството музиканти Лора Чекоратова и Никола Вълчев, които живеят и работят в Ню Йорк, и техните съмишленици – цигуларят Никола Таков и певицата от Гоце Делчев Мариана Карпатова. Ковачевица се пукаше по шевовете от народ. Тесните улички като по чудо събраха десетките автомобили, като усещането заради наклона бе, че колите са накачулени една върху друга, а шофьорите се дебнеха, когато някой излезе, друг да заеме мястото. В тази нагъчкана атмосфера кметският наместник Кирил Жуглев с минибагерче бе ограничил достъпа до единствения свободен терен край главната улица, на който биха могли да се паркират поне 3-4 коли.

Още с пристигането на туристите съдържателите на болшинството къщи в долната част на селото ги предупреждаваха, че има воден режим и чешмите и душовете пресъхват от 10 до 11,30 и от 14 до 16 часа. От обявленията, разлепени на 4 юли от кметския наместник К. Жуглев, става ясно, че водата се спира нощно време централно от 23 до 6 часа. Нямат проблем с режима само онези, които са си монтирали водосъдържатели и хидрофор , който автоматично се включва при спиране на водата. Кметът Жуглев е сред тях и вероятно затова режимът от години не го притеснява. Ковачевци се ядосват обаче, че при толкова много вода и изворчета наоколо и чести дъждове са принудени да стоят на сухо. Гостите пък си гледат часовниците и щом мине определеният час, дори да хапват в кръчмата в центъра, хукват към баните да се освежат под душа. Макар местните да не си падат по класическа и камерна музика, всички са доволни, че фестивалът се провежда точно в Ковачевица заради туристопотока. Местата за раздумка и наздравица не са много: местните предпочитат двете маси пред магазина, а външните най-често отсядат в кръчмата, която в Ковачевица си е една. Стопанисва се от години от Емил Римов от съседното село Горно Дряново, който за кратко беше и кмет на селото архитектурен паметник. Персоналът му удря джакпота със събитие като „Неотъпкана пътека“, тъй като всяка вечер за афтърпартито след концертите всички маси на терасата са запазени предварително, а не дотам далновидните клиенти пълнят местата вътре в помещението. Малцина поглеждат сметките си, вероятно заради еуфорията от преживяното вълнение на концертите в салона на читалище „Светлина“ , но онези, които случайно задържат поглед върху разписката, често остават озадачени от странните цени. Голямата ракия например се таксува по 4 лв., но малка от същата е с три различни цени: 3 лв., 1,50 лв. и 2 лв., явно зависи от моментното настроение на сервитьора. Странни са „случайни грешки“ при таксуването и как супа от 2,50 лв. скача в сметката на 4 лв., таратор от 2,00 лв. става 2,50 лв., а за порция ориз цената от 3 лв. се вдига на 4 лв. Ако забележиш, няма как да не простиш „грешката“ при чаровната усмивка на младия персонал, ако не забележиш, ще го установи портфейлът ти.

Първата фестивална вечер опразни уличките на Ковачевица и напълни салона на читалище „Светлина“. Началото бе дадено по традиция от миналата година  от звъна на училищен звънец. Организаторът Лора Чекоратова с пленителна усмивка поздрави присъстващите и преди да даде думата на кметицата на Гърмен Минка Капитанова да открие събитието, благодари на  дарителите, помогнали за спешен ремонт на читалището. За течащия покрив обаче ковачевци негодуват, че вместо да се направи както трябва и да се подменят и улуците, по нареждане на кмета К. Жуглев били подменени само тези на съседната сграда, в която се помещава кметството. А че това е кметството, разбират българите от надписа на вратата, защото задължителният по закона за държавния печат и националното знаме на Република България трибагреник, който трябва да се вее на административната сграда, липсва. Истината обаче е друга, знамето е там, на покрива, но се въргаля върху тиклите и могат да го виждат през балконите само гостите на близките къщи.

С пожелание фестивалът „Неотъпкана пътека“ да се утвърди в годините и да стане част от визитната картичка на Ковачевица и цялата община Гърмен кметицата М. Капитанова обяви второто издание за открито. Сред специалните гости на първия концерт бе и кметът на Гоце Делчев Вл. Москов. Кметският наместник К. Жуглев на няколко пъти влиза и излиза от салона, но накрая явно реши да си спести  изкуството и да свърши някоя работа. Акцент в тазгодишната програма на фестивала бяха произведения на Добринка Табакова, която е в топ 10 в света в класация на ВВС за жени композитори, а неин албум е с номинация за „Грами“. Талантливата дама, която работи в Лондон, за втора година присъства на събитието и миналата вечер дирижира едно от произведенията. По-рано през деня пък нейни почитатели и любители на творчеството й имаха възможност да се срещнат и да разговарят с нея в отворено интервю.

Музикантите, дошли специално за проекта „Неотъпкани пътеки“ от САЩ и Европа, „отлепиха“ от реалността за два часа ценителите, а емоцията от преживяното по време на концертите оставиха на заден план местните проблеми и търкания между останалите под 40 местни жители. Като например кафемашината, която стърчи някак ни в клин, ни в ръкав пред най-новата къща на кмета Жуглев срещу магазина. Заради негодувание, че не се вписва в старинната архитектура, управникът я вкарал в дървена кабинка, но тя продължава да боде очите на местните жители, които не си вземат  кафе от нея, защото смятат, че кметът нарочно я е сложил на това място, за да подбива оборота на магазина, където също правят кафе. Забравят и за проблемите с тока, как селото останало 3 дни без електричество миналия месец, но това не се отразило на селския управник и на неколцина богати софиянци с къщи в Ковачевица, които си имат агрегати и не се интересуват, че цяло село дори телефоните нямало къде да си зареди.

Утрото идва със звън на църковната камбана. Камбанарията на църквата „Св. Никола“ се вижда отвсякъде и привлича към храма туристите. В църквата няма постоянно свещеник, такъв идва 3 пъти в годината – на Великден, на Никулден и на Коледа. Ключа държи Васил Лисичков, той всеки ден бие камбаната, почиства и поддържа храма и продава свещи срещу смешно възнаграждение, но признава, че го прави от желание и с любов, не за пари. От Неврокопска митрополия му казали да отваря черквата за посещения само в неделя, но човекът е съвестен и не може да откаже на молба на турист. Заради мекото му сърце, когато Васко е на работа, съпругата му, бившата пощаджийка Стойка, се превръща в линейка, тъй като по цял ден тича да отваря и затваря храма на любопитни българи и чужденци и най се ядосва, когато някои и свещ не запалят. Очакват през септември да се направи ремонт на камбанарията, строена преди повече от 120 г., която се руши, а на места в зидарията са тръгнали да избуяват тополки.