Свържете се с нас

Светско

Вълшебна сватба като истинска Хавайска приказка вдигна на дъщеря си Михаела гоцеделчевският бизнесмен Михаил Зортев и изключителната му съпруга Дафина /СНИМКИ/

Публикувано

на

С още едно новобрачно семейство  в събота се увеличи  красивият ни град Гоце Делчев . Прекрасният Никълъс от Нова Зеландия си взе за съпруга красивата Михаела Зортева  която е дъщеря на един от първите бизнесмени в града  който развива  успешен  хотелиерски и ресторантьорски бизнес . Той и  находчивата му съпруга  Дафина са собственици на емблематичният  комплекс „Барото“ където бе и приказната сватба които двамата  организираха за страхотните си деца ,Михаела и Никълъс .

Никълъс и Михаела живеят и работят в Лондон . Тяхната сватба ще бъде помнена  още дълго  от всички сватбари  които  ги поздравиха и заедно с тях вдигнаха много наздравици  за  успешен и щастлив брак.

Двамата младоженци  подписаха гражданският си брак в Гоце Делчев , а  кмета на общината Владимир Москов на изключително тържествената и  пищна церемония им  брачното  удостоверение и знака на  Гоце Делчев .

„Радвам се да приветствам  Никълъс ,неговите близки  и приятели от Нова Зеландия в родния град на Михаела –Гоце Делчев .

Нашият прекрасен град е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 11 век .

Горди сме ,че живеем в град с богата култура и традиции ,известен от древността като духовен и търговски център .

Вярвам ,че ще се влюбите в нашия град и неговите хора  и за теб Никълъс  , а и за твоите близки ,той ще се превърне във втори роден дом , се обърна към младоженеца  в словото си градоначалника на Гоце Делчев Владимир Москов.

Трогателното и много съдържателно  послание и заръка на кмета Москов към прекрасните Михаела и  Никълъс в първият им брачен ден и на вълшебното им тържество на любовта им бе :

„По често си казвайте Обичам те ! защото това са вълшебни думи ,които казани от сърце могат да изтрият всяка лоша дума и бликнала сълза .

Ценете моментите в които сте заедно , подкрепяйте се и си помагайте !

Позволете ми днес ,да ви направя и първия семеен подарък , който е дълбоко символичен и емоционален.

Връчвам ви знака на града който да ви напомня за красивия и китен  Гоце Делчев .

Михаела и Никълсън ,където и да сте за напред , не забравяйте родният си град , пожелавам ви винаги да се връщате в него щастливи и изпълнени с радост .На добър час, бяха искрените пожелания на градоначалника .

На пищната церемоня младоженците си казаха пред всички най- съкровените думи и си обещаха да се обичат , взаимното им присъствие да ги прави щастливи до дълбоки старини както и да се радват на красиви и умни като тях  двамата  дечица.

До олтара на любовта бизнесмена Михаил Зартев развълнуван заведе своята прекрасна Михаела и я повери на Никълсън който заяви пред всички гости че  е най- щастливият мъж  щом негова съпруга  е чаровната Михаела .

Шаферите – кумове  и красивите шаферки бяха най добрите приятели на младото семейство ,всички дошли специално за сватбата им от Нова Зеландия  и Лондон .

Приятелите на Никълъс в тяхна чест  изиграха страхотен ритуален новозелански танц  с който изправиха на крака  всички сватбари в уникалният ресторант в който всички се чувстваха като във вълшебна приказка .

Съпругата на Мишо Зортев , Дафина буквално се беше раздала до край както в украсата ,подредбата , вкусната сватбена гощавка и  в невероятната програма с която  показа на гостите от Нова Зеландия  много българско ,от носии до  талантливи танцьори ,изпълнители и  групи които до малките часове веселиха гостите на пищното сватбено тържество на Михаела и Никълъс . Новозеланските гости много бързо  схванаха българските ритми и заедно с всички  изиграха всички български хора.

Приятел на Никълъс от Нова Зеландия беше пътувал повече от 30 часа от островите в сърцето на Тихи океан за да  стане част от най- щастливия ден на красивите  младоженци.

Михаил Зортев и майката на Никълъс пък бяха сред най -щастливите хора на света.

На сватбата на  порасналите си деца,  Михаил Зортев  поведе към дансинга красивата като фея булка , а майката на  младоженеца  изтанцува със своя исполин най красивият си и вълнуващ танц.

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

БЮЛЕТИН ТЪРГОВСКО И ПРОИЗВОДСТВЕНО КООПЕРИРАНЕ

Публикувано

на

 

Това е бюлетин на Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса Enterprise Europe Network за търсене на партньори за търговско и производствено коопериране. В бюлетина са преведени кратки резюмета на запитванията. Кликнете на Виж пълния текст (EN), за да се запознаете с повече подробности. Ако след преглед на пълния текст запитването Ви интересува, изпратете приложената Expression of interest form.

 

АРМЕНИЯ BOAM20190610001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на сушени зеленчуци и подправки търси дистрибутори и търговски агенти.

 

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ BRUK20190801001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на ортопедични устройства търси производители, специализирани в инжекционно формоване, с възможност за производство на големи партиди.

 

ГЕРМАНИЯ BRDE20190806001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Инженерингова фирма търси производител с капацитет и експертиза за възлагане на производството на иновативни слънчеви тракери за фотоволтаични панели и централи.

 

ГЕРМАНИЯ BODE20190729002 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на натурална козметична линия с лупинов пептид за чувствителна кожа търси търговски агенти и дистрибутори.

 

ГЕРМАНИЯ BRDE20180712002 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на растителни масла търси производители на маслодайни семена и ядки.

 

ИТАЛИЯ BRIT20180606001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Дистрибутор на електрически, електронни и електромеханични компоненти търси нови доставчици.

 

ПОЛША BOPL20190722003 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Фирма, специализирана в организиране на лагери за деца, тийнейджъри и семейства, търси туристически агенции за сключване на споразумение за съвместна дейност.

 

ПОЛША BOPL20190726002 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на натурална и органична козметика търси дистрибутори.

 

ПОЛША BRPL20190808003 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Вносител на вино и храни търси доставчици на вино.

 

ПОЛША BOPL20190723001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на иновативни електронни смарт часовници търси дистрибутори.

 

РУМЪНИЯ BRRO20190704001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Фирма, специализирана в търговия със селскостопански машини и оборудване, търси производители на селскостопански мрежи за опаковане и съхранение на различни видове селскостопански продукти.

 

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ BRMK20171115001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на сладкарски изделия търси доставчици на суровини.

 

УНГАРИЯ BOHU20190501002 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Фирма, специализирана в търговска дейност с органични продукти за грижа за косата, търси търговски агенти и дистрибутори.

 

ЯПОНИЯ BOJP20190605001 Виж пълния текст (EN)    Поискай адреса

Производител на био сертифициран чай търси търговски агенти и дистрибутори.

 

коментара

Продължете с четенето

Светско

Маргарита Сапунджиева: Действителността у нас превръща младежите в нихилисти, нужно е да се засили патриотичното възпитание

Публикувано

на

Винаги съм знаела, че ще бъда учителка и винаги съм искала да работя само като учителка“. Това казва за себе си Маргарита Сапунджиева, която преподава история и цивилизации и география и икономика в СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Дупница. Когато тази най-благородна професия е осъзнат избор за реализация, когато си добър човек и обичаш децата и работата си, успехът е неизбежен. Маргарита Сапунджиева е от учителите вдъхновители и макар да скромничи, че просто си върши работата, изпълнява ролята на истински духовен водач на своите ученици. В основата на своята работа в клас и в многобройните извънкласни дейности тя поставя като своя голяма цел патриотичното възпитание на децата и младежите. Притежава умението да увлича учениците, да ги провокира да изследват миналото, да анализират настоящето и да гледат смело в бъдещето. Неизброими са наградите, спечелени от нейните ученици на различни конкурси и ученически форуми. Тяхното признание е най-важно за нея, но след 28-годишен стаж в училище Маргарита Сапунджиева получи признание и от Министерството на образованието и науката. Тази година по случай 24 май тя бе наградена с почетното отличие „Неофит Рилски“ за дългогодишна, цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование.

 

 

Г-жо Сапунджиева, по случай 24 май тази година получихте почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“. Важна ли е за Вас тази награда?

 

Да, определено е важна. Защото това е отличие за цялостната ми работа – работата ми с учениците, работата ми в училище. Все пак аз имам почти 28 години трудов стаж. Смятам, че съм натрупала достатъчно опит и най-важното – че си обичам работата.

 

Работите по много проекти и инициативи извън задължителната учебна програма. Разкажете ни за тях?

 

Да, занимавам се с много извънкласни дейности. Защото смятам, че алтернативното обучение дава възможност на децата да покажат своите възможности, а също така и да открият в какво са добри. От друга страна, това да научат повече за родната си история, историята на родния град или на България е много важно за тяхното патриотично възпитание. От няколко години ръководя клуб „ИстОрика“. Държа на изписването с главно „О“, тъй като това означава „обучение“ – аз тях и те мен. Започнахме с програмата „Осинови паметник“, като с учениците осиновихме паметната плоча на ген. Георги Тодоров. Финалът на тази програма беше изготвянето на ученически проект за изграждане на паметник на воинската слава, който децата представиха пред обществеността на специално събитие в Околийската къща. Предлагаме паметника да бъде изграден в двора на църквата „Св. Георги Победоносец“, който е в окаяно състояние. Организацията обаче се оказа сложна и засега все още няма резултат. Освен това тази учебна година изследвахме живота и и родолюбивата дейност на Димитър Янакиев Бисеров. Една от темите, по които обичам да работя с учениците, е и историята на дупнишките евреи. В момента подготвяме филм с работно заглавие „И те бяха деца“. Събираме разкази на евреи, оцелели след Втората световна война. Това е идея на учениците. Те винаги дават много интересни идеи. Ето например, когато миналата година трябваше да отбележим Международния ден на Холокоста, те казаха: „Госпожо, вместо да стоим тук и да учим, защо не се облечем като затворници“. И така се роди идеята да направим един малък пърформанс. Веднага се намериха дрехи от нашия театър, от благоевградския театър, бързо се донесоха всякакви неща, които можехме да ползваме като реквизит. Така се получи една много въздействаща драматизация, която представихме в училището и на още две събития по различни поводи. Държа да отбележа, че активно си сътрудничим с НЧ „Ген. Георги Тодоров“, от което получаваме голяма помощ и на което аз съм много благодарна. Съдействат ни също и библиотека при читалище „Зора“, Историческият музей, въобще всички културни институции. Това е много важно за мен, защото човек не може сам да разбие стената.

 

Каква концепция заложихте при основаването на клуб „ИстОрика“?

 

Смятам, че сме големи длъжници към младото поколение по отношение на тяхното патриотично възпитание. Светът около тях, събитията в България до голяма степен работят за това да станат нихилисти, което на мен изобщо не ми харесва. Затова се опитвам по всякакъв начин да работя срещу това. Патриотичното възпитание е това, което влагам във всички  извънкласни дейности, защото в клас програмата е натоварена и върви много интензивно. Например събота и неделя бяхме на екскурзия. Когато се върнахме, чух едно от момчетата да разказва с голямо въодушевление на съучениците си от съседния клас: „Вие знаете ли какъв хубав музей има във Враца?!“. А там се пазят много неща, свързани с Ботев. Това той ще го помни и ще го разказва цял живот. Така че, опитвам се да работя в тази посока, за патриотичното възпитание на децата. Мога да кажа, че и аз, и колегите ми в училище работим усилено и понякога се получава, понякога – не съвсем. Разбира се, има много деца, които благодарение на семейството си, ценят и обичат родината си, това си личи. Но има и такива, с които повече трябва да се поработи. Семейството е много важно и може да бъде наш помощник в много отношения. Специално в клуб „ИстОрика“ идеята ми е учениците да изследват, да творят, да обичат родината си, да анализират това, което са научили, както и да могат да го презентират.

 

 

Как успявате да ги мотивирате за по-задълбочена работа?  Учителите казват, че днес е трудно учениците да бъдат мотивирани да научат дори задължителните уроци.

 

Не знам, просто се случва. Нямам тайна за този успех, която мога да споделя. Може би успявам да поднеса по-атрактивно нещата и на тях им харесва. Ето например последно с деца от Клуба направихме „Най-големият урок на света“. Това е една инициатива на УНИЦЕФ, в която децата се запознават със 17-те цели на устойчиво развитие на планетата Земя. Избрахме като цел намаляване на неравенствата и представихме този урок в класовете от 7-ми до 11-ти. На всички им беше много интересно, да разберат, че има и различни деца от тях, кои са причините да попаднат в това положение, колко е важно да бъдат образовани и да учат колко са щастлви, че нашата страна това е възможно. Съпоставяйки и анализирайки например приготвянето на куфар за ваканции с приготвянето на куфар за евакуация, събуди у тях голям интерес и те правиха много интересни коментари. Може би това е начинът – нещо интересно, нещо атрактивно и нещо, свързано с важна и глобална цел.

 

Какви са изискванията, които поставяте към учениците в часовете по история? Много често те свързват историята със зазубряне на дати.

 

За съжаление, историята е трудна като предмет за учене, защото като видят огромната информация, те възприемат нещата по малко по-различен начин. Иска им се да бъде съвсем синтезирано, а при историята това е невъзможно. Трябва да почетат повече и да се поровят. Опитвам се да ги науча да внимават, да мислят критично, да анализират това, което се случва около тях и колкото се може повече да обръщат внимание на това, което се случва около тях. Животът, който живеем, много динамично се променя и се опитвам непрекъснато, връщайки се към миналото, да разберат защо от този факт не сме си взели поука и се е получила тази последица, защо днес не сме си взели поука и пак се повтарят същите грешки. На тях това им допада. Приемам тяхното мнение. Моята задача не е да съдим това, което се е случило. Просто искам да разберат, че има много различни мнения, много варианти, те трябва да разберат за себе си кой е най-правилният. Разбира се, ако съвсем тръгнат в грешна посока, вече се опитвам да ги върна в правилния път. Децата имат мнение. Слава Богу, има деца, които са любопитни и много се интересуват. В някои паралелки са единици, в други са повече. Често с тях могат да се водят много интересни разговори.

 

Историята е един от учебните предмети, който най-често е обект на обществени спорове. Обичайно всяка власт се опитва да представи информацията в учебниците през призмата на своята идеология. Как един учител по история успява на балансира в такава ситуация?

 

Наскоро един мой бивш преподавател от студентските ми години в неформален разговор ми каза: „Историята често пъти е това, което искат да чуят управляващите“. В голяма степен смятам, че е прав. Но ние се опитваме да научим децата на обективност като им показваме различните мнения. Защото спорните теми са много. Ако тръгнем още от произхода на българите – никой не може да каже точно какви са те. Има страшно много мнения и теории. Децата трябва да се научат, че има различни мнения и теории, които са базирани на съществуващите също така много източници, използвани от изследователите.

 

Нужно ли е да мине време и колко време е необходимо, за да бъде оценено обективно едно събитие? Ето сега се шуми около изучаването на комунизма в 10 клас. Можем ли да оценим обективно този период днес?

 

Според мен трябва да минат поне 50 години, за да може оценката да бъде наистина обективна. За времето на комунизма някои се втурват да отсяват само хубавото и да си спомнят само за него, непрекъснато в социалните мрежи се пише колко хубаво е било тогава. Да, имаше положителни неща, но не всичко беше хубаво. Факти, които са били скривани тогава, сега излизат наяве. Но трябва да мине повече време, за да сме обективни. И за комунизма, както за всички останали периоди в историята ни, трябва да бъдат представени различните мнения. Всеки един период си има своите и положителни, и отрицателни характеристики. След време няма само да хвалим настоящото ни демократично управление. Ще има много основателни критики и за него. Но това ще го оценяват следващите поколения. За комунизма тази година преподавах в 7-ми клас. Има два раздела за най-новата ни история. Единият е „България в периода 1945 – 1989г.“, а другият раздел обхваща периода от 1989 до наши дни. Трябва да ви кажа, че и в учебника, и в учебната тетрадка, с които работихме, материалът е много балансиран и добре представен. Децата научиха за обществените организации, в които членуваха всички по времето на комунизма, за първи път те научиха и за репресивните лагери. Накарах ги да поразпитат и вкъщи за това време. Имаше едно интересно изказване от ученик. Каза: „Госпожо, дядо непрекъснато повтаря колко хубаво е било по времето на комунизма и аз не мога да разбера защо“.

 

Значи все пак комунизмът вече се изучава в училище. Защо сега се вдига шум, сякаш за първи път влиза в учебниците по история? Основателни ли са според вас твърденията за подмяна на истината за комунизма в учебниците за 10-ти клас?

 

В момента разглеждам учебниците за 10-ти клас, засега успях да прегледам 1-2 от тях. Ще видя всички и ще изберем най-добрия за нас. Но на база това, което съм разгледала до момента, смятам, че материалът е поднесен добре. Обвиненията за подмяна на истината са неоснователни.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ