Сем. Янчовичини от Банско показаха що е любов, гоблени, дърворезба

Като в семейството на Иисус, дано сравнението не звучи хиперболизирано, един дърворезбар и една смирена работлива жена са създали своя храм – на любовта и спокойствието.

Ваня и Георги Янчови­чини от Банско са заед­но от 22 нелеки, но много щастливи години, в които раснат двамата им синове – Костадин и Никола. Те са доказателство за това как едно традиционно бан­ско семейство е създало потомство, с което да се гордее, и на което да има какво да остави.

Той е дърворезбар, а тя шие гоблени. Познават се от 24 години.

Той е учител в така по­знатия Горски техникум, тя също е педагог. Семей­ство са от 22 години.

И двамата са въплъще­ние на спокойствието и смиреността, на скром­ността и трудолюбието. Имат прекрасна връзка, в която са израснали и децата им, които вече са носители на множество отличия, най-голямото от които е, че са част от това семейство.

За първи път Ваня и Ге­орги показват пред жите­ли и гости на града своя изложба от гоблени и дъ­ворезбовани рамки. Тан­дем не само вкъщи, но и в изкуството.

Тя шие, той дялка, тя шие, той дялка, докато всеки гоблен придобие своя история.

Ваня е бродирала на мо­рето на плажа, започвала е и творба на заслона на Тевно езеро в Пирин.

Георги пък се е скътал с длетата и инструментите си в малка стая вкъщи.

Банскалии знаят за това прекрасно семейство, зна­ят за техните занимания, но сега изкуството им е видно за всеки, а иначе гоблените стоят по стени­те на дома им, защото са твърде ценни за продаж­ба.

Един от тях е на кораб, за който гоблен големият им син Костадин казал: „Мамо, тоя е за мен“.

Най-богата е украсата на гоблена на свети Никола като неговата рамка Геор­ги направил и от дърво. И така – гоблените разказ­ват историята за семей­ство Янчовичини… тяхна­та любов към дървото и конците. Четиричленно семейство, което прилича на оформен куп със сфера във вътрешността си, но издялан от едно дърво.

– Видях един гоблен, но­сещ името „легенда за лю­бовта“. Вашата любов къде започна?

– Нашата любов започна в тази сграда, която беше кино. Тук имаше бар, на който като барман работеше Георги. Аз идвах първо като клиент, но след това станах сервитьор и станахме колеги.

– А любовта към гоблените къде започна?

– Нейното начало беше, когато заченах нашия първи син. Това са първите гобле­ни, които съм напарвала – „Зеленият замък“ и цветята. Правех ги докато той беше в утробата ми.

– Разбрах, че твоя леля е първопричина да започнеш за везеш?

– Да. Леля ми Райна Янчо­вичина, сестра на известния Никола Янчовичин, който е бил и кмет на Банско, живе­ят в Благоевград, където ние бяхме на квартира по време на следването ни. Оттам за­почна моята страст към го­блемите.

Цветята и „Зеленият замък“ са най-старите ми гоблени, а „Слънчогледите“ също имат своя история, допълва Георги.

Те са крадени на сватбата, разказва още той. Нали има традиция, според която сват­барите трябва да вземат нещо от дома на булката. Е, Слънчо­гледите бяха откраднати заед­но с булката. Така, че те са „ста­ри“ колкото нашето семейство Рамката на слънчогледите е от 22 години – толкова колкото е и бракът ни.

– Как се изготвя един го­блен… с… търпение?

Ваня ме прекъсва и казва „С много любов“.

– С много любов и удо­волствие, няма гоблен, който съм бродирала без желание.

– Търпението отпада, каз­ва Георги. Сутрин, когато ста­ваме за кафе, Ваня започва, докато не тръгнем на работа.

– „Кафе с гоблен“, казва Ваня.

– Не ѝ ли казваш да си по­чине, да остави, питам Геор­ги.

– Не, аз я стимулирам с ка­фето.

А Ваня казва – Той става, прави кафето и казва „Кафе­то и гобленът те чакат“.

– Болят ли те очите?

– Болят понякога, но за удоволствие.

В настоящата изложба има 30 гоблена, които не се прода­ват, защото имат изключител­на сантиментална стойност.

– Кой е най-големият го­блен?

– „Възкресение“ и „Мадона­та в пещерата“, като първият съм го правила около година, но не всеки ден – преди ра­бота или в почивни дни.

Има вечери, в които когато всички са заспали, оставам на спокойствие и до 3 ч. след полунощ веза.

– Какво си мисли човек до­като бродира?

– Изпадаш в едно състоя­ние, в което нищо не те при­теснява. Обикновено свири народна музика за фон и бро­дирам.

– Може ли да се каже, че гоблените са те спасявали от проблеми?

– Доста от гоблените, кои­то са тук, са правени по вре­ме на операциите на Коста­дин (големият им син – б.а.). Затова тези, които са тук не са за продажба.

Докато чакам да се събуди и съм до него плътно – той излиза от упойка, а аз броди­рам на ръба на леглото. Това ми е успокоението. Имам чувството, че ако не съм го правила, нямаше да съм здрава психически.

Спомням си, че един го­блен го направих за седем дни, докато чакахме за физи­отерапия. Това е гобленът с часовника. На гергефа отдо­лу слагах лампа, за да може виждам, защото фонът беше черен. Отдолу с подцветка, за да избродирам останали­те детайли.

– Тоест тази изложба е доказателство за любовта и търпението на едно семей­ство?

– Да. „Иисус и апостоли­те“ съм го везла изцяло в пловдивска болница. През месец ходихме на операция и всеки път правех по един гоблен.

Когато свърша, отивам на магазинчето на Централна гара, и купувам следващия.

Докато бях бременна с Ни­кола също съм бродирала. В Благоевград.

– Ти си завършил Горския техникум, но Ваня ли е при­чината да започнеш да пра­виш рамките, обръщам се към Георги:

– Рамките – да. Но дърво­резбата е в сърцето ми още, когато бях седмокласник. Крум Даутев – моят учител, от него тръгна искрата да се занимавам с това.

– Броил ли си колко творби имаш досега?

– Не, но се старая да сни­мам някои от нещата. Почти всички неща са по поръчка и има модели, които не съм виждала в завършен вид.

– Какво предаваш на свои­те ученици за дърворезбата?

– Стремя са да предам мо­ята страст към дървото и да запаля интереса им, но вече е много трудно.

– Защо?

– Нямат интерес – никакъв и не виждат реализация. А и когато усетят, че има нещо да се работи, това ги блокира.

– А ти защо го работиш?

– За удоволствие!

Последните рамки, които направих бяха 6 за месец, тъй като гоблените чакаха. Знаехме дата за изложбата и трябваше да ги направя.

– Имаш ли работилница?

– Имам стая, в която рабо­тя, но вече сме с амбиция да имаме съвместно ателие.

– Има ли рамка, „която да те се опънала“?

– Не, няма такава рамка. Когато тя започне да везе, когато гледам процеса, пре­ценявах рамката, която ще направя, за да ги съчетая с картината. Да не е фрапира­ща резбата, за да изпъкне гобленът, но има моменти, в които се престарах и все пак се получава.

– Казват, че рамката може да скрие гобленът?

– Да, но това може да се опровергае.

Имаме случай с гоблена на свети Никола. Първоначално бях изработих една рамка, която сега е на папагалите, но тя не „застана“. В момента свети Никола е с най-богато украсената рамка и си пас­ват идеално.

– Колко време отделяте на ден за вашите дейности?

– За дърворезбата мога д отделя целия си ден – в свет­лата част.

Ваня: – Когато имам свобод­но време, дори и 10 мин., кол­кото и да съм изморена.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене