Свържете се с нас

Новини

ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕЛО ЛИБЯХОВО

Публикувано

на

106 ГОДИНИ ОТ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.

В многовековната история на неврокопското село Либяхово /днес Илинден/ най-злополучна е 1913 г.,когато по време на Междусъюзническата война цялото население напуска селото в началото на юли и само ден след това е изгоряно почти изцяло от настъпващите противникови войски.Броят на жителите му тогава е около 1350,а къщите около 300.

‘’Бях на 10 години,вече втора година говедарче – разказваше дядо Петър Ив.Чехлев,с говедата сме на Моянско поляне и гледаме върволици хора се придвижват с багаж от Драмско към Неврокоп.Вечерта на другия ден казвам на баща ми за тези хора,а той ми казва,че ако се наложи и ние ще бягаме.Някои попитали за това в общината,откъдето им отговорили,че няма никакво съобщение от Неврокоп за бягане и трябва да се чака.След няколко дена изглежда дошло такова съобщение,та тримата пъдари излязоха из синурите и с все сила викат на хората да се прибират,защото ще се бяга.Доста хора по това време имаше по мандрите,кашлаците и нивите,където по цели седмици спяха и не знаеха какво става.Много от овчарите още вечерта потеглиха към Неврокоп,тъй като на другия ден се очакваше пътищата да бъдат задръстени от бежанци.Цяла нощ /на 3-ти срещу 4-ти юли/ хората не спаха.Жените месят и пекат хляб,мъжете подготвят чували с багаж.В този тежък миг на бързина и страх от неизвестното,всички подготвят най-важното за из път – хляб,храна,завивки,живата стока.На следващия ден до към осем-девет часа всичките 350 семейства се отправиха панически на север.Останали в селото едва пет-шест немошни старци ‘’- завършва разказа си дядо Петър.

И само ден след това нахлуват в селото противниковите войски,първо плячкосвали из къщите,а след това го подпалили от всички страни.Часове преди да побегне Никола Додунчев напълнил един сандък с ценни вещи и предмети и старателно го замаскирал в дълбоката си изба.Голяма била изненадата му,когато се върнал след войната и видял на двора едно бакърче – то било в сандъка,който открили и ограбили.

Съществуват сведения,че в опожаряването на Либяхово освен гръцките войски,

участвали също и турци от Възем и жители на село Лялево /те били помохамеданчени гърци/. Десетилетия наред те не поддържали приятелски връзки

с населението на Либяхово.Много спорове и разправии имало помежду им,особено с турците от Възем.Те нападали и ограбвали либяховските кираджии и търговци на път за Беломорието/имало и убийства/,вършели и кражби от стадата на либяховци и.т.н.Но и на тях не им прощавали.Непокорните мъже на селото отмъщавали  за произволите на османлиите,като наказвали и със смърт.

Бежанският поток от Либяхово се понесъл в три посоки; през Брезница и Харамибунар за Разложко,и от там към Чепино и Пазарджишко; през Циропол и

Купена по долината на река Места към Разложко и пак към Пазарджишко; и през Горно Дряново и Шабанли/Сърница/ – за Батак и Пещера.Съвсем малко семейства избягали наблизо и останали в Неврокопско под покровителството на местни хора.

Тежки дни преживели бежанците.Добре че било лято,което улеснявало пътуването и настаняването във вътрешността на България.Спали на открито,а някои в изоставени къщи.Най-много бежанци от Либяхово отишли в Белово / на ливадите/ и над Батак.По-малко в пазарджишките села Момина клисура,Варвара,

Стамболово,Ямурджево/Мокрище/,Ели дере,още в София,Пещера и другаде.

Няколко мъже от семействата,които се настанили в Белово и недалеч от София,

прескочили до столицата да се видят с изселилите се отдавна тук авторитетни и заможни либяховци като дядо Петър Сарафов,учителите Петър Коемджиев и Атанас Поппетров,Екатерина Арнаудова и др.Търсели съчувствие и подкрепа от тях в сполетялото ги нещастие и гладуването.И наистина тези родолюбиви либяховци помагали на своите съселяни да се снабдят с безплатни купони,с които получавали хляб и храна за семействата си.Нещо повече,предложили им да се настанят в София,където да ги подпомагат с каквото могат.От всички с най-голям авторитет бил дядо Петър Сарафов,който имал връзки дори в правителството.

Неговият сват Иван Гюзелев бил бивш министър на просвещението,та чрез него и други влиятелни личности Сарафов искал да уреди парцели на всички бежанци от Либяхово в района на Подуене.Това предложение дядо Петър направил на групата мъже от Либяхово,когато отишли да го видят.Последните се съгласили,но с уговорка,че е необходимо да искат съгласието и на другите мъже,пък и на жените си.Независимо от това,междувременно дядо Петър уреждал въпроса.Следващото отиване на мъжете в София съвпаднало с прекратяване на войната с Гърция,

сключеното примирие и подготовката на бежанците от другите села за завръщане в

Неврокопско.В този радостен момент носталгията към родния край надделява у либяховските бежанци и те предпочели да се върнат в родното село вместо да отидат и да се заселят в столицата.

След подписването на Букурешкия мирен договор на 28 юли бежанците започнали да се завръщат.Незначителен брой либяховци останали в Пазарджишко и София.Доста от завърналите се остават в Копривлен,Садово,Мосомище и Неврокоп.Привлича ги по-плодородната земя и изоставените къщи от избягали турци,докато къщите в Либяхово били изгорени,а селото вече е на границата с Гърция,което създавало допълнителни трудности за живота и поминъка в него.

Най-голямата част от бежанците обаче се връщат в Либяхово.Пепелища,опушени и срутени кирпичени дувари,жалки останки от каменни зидове.От около 300 къщи едва около 30 останали незасегнати от огнената стихия.Не били изгорени едва 20 плевни.От петимата старци,останали в селото трима били убити.

В  опожареното Либяхово първоначално било крайно трудно да се живее.

Семействата едва успели да се приютяват – по няколко в неизгорените къщи,в плевните,в обора на общината,други под набързо сложените примитивни покриви над опушените дувари.Добре че житните култури по нивите били общо взето запазени,и след като ги прибрали през август поне осигурили хляба за зимата.

При такива тежки условия населението на Либяхово изкарало зимата на 1913-1914 година,която никои не забравил до края на живота си.Било време на глад,студ,мизерия и нищета.

Основна грижа на мъжкото население било снабдяването със строителни материали за възстановяване на къщите.Дървеният материал се добивал от собствените дървета по нивите и от местността Бука,към която непрекъснато се движили върволици от мъже с добитък.Мнозина дори нощували там.

В разгара на този съзидателен труд за възстановяване на селото започнала Първата световна война.Почти цялото работоспособно мъжко население на Либяхово, от 20 до 40 години /близо 180 души/било мобилизирано за участие във войната.Мобилизирана била и част от работния добитък.Отново настъпили тежки дни за жителите на селото Цялата селскостопанска дейност останала да се извършва от жените и старците.Спрял и строежът на повечето къщи.Едва след войните продължило възстановяването на селото и този процес продължил чак до 1925-1928 година.

 

Текст и снимка;  АТАНАС  ПАНЧЕЛИЕВ.

 

коментара

Новини

Най-силният детски футболен турнир в България – „Евима къп – 2019“ стартира в Банско

Публикувано

на

От 25 до 28 август се провежда традиционният международен футболен турнир, който повече от десет години привлича деца от цял свят. Тази година на терените в Банско пристигнаха 101 отбора от пет страни: България, Ливан, Сърбия, Северна Македония и Румъния. Турнирът предоставя възможност на младите футболисти да създават нови приятелства, а също така да се учат на спортсменска игра. В мачовете ще играят деца родени от 2006 до 2012 година. На техническата конференция присъстваха осемдесет треньори, които бяха запознати с регламента на турнира. Организаторите с гордост споделиха, че всяка година турнирът се разраства и успява да привлече все повече и по-известни отбори като участници, а също и възможността да съдействат заедно с община Банско за развитието на детския футбол на световно ниво. В следващите няколко дни, граждани и гости на Банско ще могат да проследят голямото спортно събитие на терените на Евима.

 

коментара

Продължете с четенето

Политика

Банско, Хаджидимово и Сатовча първи регистрираха изборните си комисии, членовете им със заплата 960-1060 лв. от почивния 6 септември

Публикувано

на

Банско, Хаджидимово и Сатовча първи от 14-те общини в Благоевградска област успяха да регистрират в ЦИК състава на общинските избирателни комисии, които на 27 октомври ще проведат местните избори. И в трите общини на проведените пред кметовете консултации представителите на партиите, които имат депутати в настоящото НС и Европарламента, успяха да се разберат за разпределението на постовете, така че в ЦИК само направиха регистрацията. Комисиите са от по 13 членове.

В Банско председател ще е адвокатката Елиана Спасова. Тя е от ГЕРБ и през 2013 г. оглави Районната избирателна комисия, която заседава по време на парламентарни, европейски и президентски избори. На последните местни избори пък Спасова бе в ОИК – Белица. Нейни заместници ще са Даниела Еринина и Людмил Везюв, а секретар на комисията е Георги Бориков от БСП.

Юрист ще е начело и на ОИК в Хаджидимово. Това е гоцеделчевската адвокатка Даниела Бойкова-Банева. На същия пост тя беше и за местните избори през 2015 г. Банева ще работи в екип със заместник-председателите Магдалена Атанасова и Петър Воденов, и секретар Елза Арнаудова-Хасанова.

В Сатовча председател на комисията ще е Венцислав Заимов. Зам. председатели са Младен Доленски и Валентин Доленски, а секретар – Йосиф Барзев. Председателят, секретарят и Мл. Доленски бяха в ръководството и на ОИК – Сатовча през 2015 г.

Трите общински избирателни комисии встъпват в правомощията си на 7 септември 2019 г. Членовете им пък започват да получават трудовото си възнаграждение от предишния ден – 6 септември, въпреки че той е неработен. Заплатата им ще се начислява до 7 дни включително след обявяване на резултатите от изборите за 2-и тур, ако се произвежда такъв, тоест до средата на ноември. Тъй като и трите общини са с до 350 избирателни секции, месечното възнаграждение на председателите им ще е 1060 лева, а заместник-председателите и секретарите ще се разпишат срещу 1010 лева. Членовете на ОИК ще получат по 960 лева. За периода на дейността им осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване ще са за сметка на републиканския бюджет. Възнагражденията на членовете на ОИК не се облагат с данъци по Закона по данъците върху доходите на физическите лица.

Елиана Спасова

ВАНЯ СИМЕОНОВА

struma.bg

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ