Свържете се с нас

Новини

ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕЛО ЛИБЯХОВО

Публикувано

на

106 ГОДИНИ ОТ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.

В многовековната история на неврокопското село Либяхово /днес Илинден/ най-злополучна е 1913 г.,когато по време на Междусъюзническата война цялото население напуска селото в началото на юли и само ден след това е изгоряно почти изцяло от настъпващите противникови войски.Броят на жителите му тогава е около 1350,а къщите около 300.

‘’Бях на 10 години,вече втора година говедарче – разказваше дядо Петър Ив.Чехлев,с говедата сме на Моянско поляне и гледаме върволици хора се придвижват с багаж от Драмско към Неврокоп.Вечерта на другия ден казвам на баща ми за тези хора,а той ми казва,че ако се наложи и ние ще бягаме.Някои попитали за това в общината,откъдето им отговорили,че няма никакво съобщение от Неврокоп за бягане и трябва да се чака.След няколко дена изглежда дошло такова съобщение,та тримата пъдари излязоха из синурите и с все сила викат на хората да се прибират,защото ще се бяга.Доста хора по това време имаше по мандрите,кашлаците и нивите,където по цели седмици спяха и не знаеха какво става.Много от овчарите още вечерта потеглиха към Неврокоп,тъй като на другия ден се очакваше пътищата да бъдат задръстени от бежанци.Цяла нощ /на 3-ти срещу 4-ти юли/ хората не спаха.Жените месят и пекат хляб,мъжете подготвят чували с багаж.В този тежък миг на бързина и страх от неизвестното,всички подготвят най-важното за из път – хляб,храна,завивки,живата стока.На следващия ден до към осем-девет часа всичките 350 семейства се отправиха панически на север.Останали в селото едва пет-шест немошни старци ‘’- завършва разказа си дядо Петър.

И само ден след това нахлуват в селото противниковите войски,първо плячкосвали из къщите,а след това го подпалили от всички страни.Часове преди да побегне Никола Додунчев напълнил един сандък с ценни вещи и предмети и старателно го замаскирал в дълбоката си изба.Голяма била изненадата му,когато се върнал след войната и видял на двора едно бакърче – то било в сандъка,който открили и ограбили.

Съществуват сведения,че в опожаряването на Либяхово освен гръцките войски,

участвали също и турци от Възем и жители на село Лялево /те били помохамеданчени гърци/. Десетилетия наред те не поддържали приятелски връзки

с населението на Либяхово.Много спорове и разправии имало помежду им,особено с турците от Възем.Те нападали и ограбвали либяховските кираджии и търговци на път за Беломорието/имало и убийства/,вършели и кражби от стадата на либяховци и.т.н.Но и на тях не им прощавали.Непокорните мъже на селото отмъщавали  за произволите на османлиите,като наказвали и със смърт.

Бежанският поток от Либяхово се понесъл в три посоки; през Брезница и Харамибунар за Разложко,и от там към Чепино и Пазарджишко; през Циропол и

Купена по долината на река Места към Разложко и пак към Пазарджишко; и през Горно Дряново и Шабанли/Сърница/ – за Батак и Пещера.Съвсем малко семейства избягали наблизо и останали в Неврокопско под покровителството на местни хора.

Тежки дни преживели бежанците.Добре че било лято,което улеснявало пътуването и настаняването във вътрешността на България.Спали на открито,а някои в изоставени къщи.Най-много бежанци от Либяхово отишли в Белово / на ливадите/ и над Батак.По-малко в пазарджишките села Момина клисура,Варвара,

Стамболово,Ямурджево/Мокрище/,Ели дере,още в София,Пещера и другаде.

Няколко мъже от семействата,които се настанили в Белово и недалеч от София,

прескочили до столицата да се видят с изселилите се отдавна тук авторитетни и заможни либяховци като дядо Петър Сарафов,учителите Петър Коемджиев и Атанас Поппетров,Екатерина Арнаудова и др.Търсели съчувствие и подкрепа от тях в сполетялото ги нещастие и гладуването.И наистина тези родолюбиви либяховци помагали на своите съселяни да се снабдят с безплатни купони,с които получавали хляб и храна за семействата си.Нещо повече,предложили им да се настанят в София,където да ги подпомагат с каквото могат.От всички с най-голям авторитет бил дядо Петър Сарафов,който имал връзки дори в правителството.

Неговият сват Иван Гюзелев бил бивш министър на просвещението,та чрез него и други влиятелни личности Сарафов искал да уреди парцели на всички бежанци от Либяхово в района на Подуене.Това предложение дядо Петър направил на групата мъже от Либяхово,когато отишли да го видят.Последните се съгласили,но с уговорка,че е необходимо да искат съгласието и на другите мъже,пък и на жените си.Независимо от това,междувременно дядо Петър уреждал въпроса.Следващото отиване на мъжете в София съвпаднало с прекратяване на войната с Гърция,

сключеното примирие и подготовката на бежанците от другите села за завръщане в

Неврокопско.В този радостен момент носталгията към родния край надделява у либяховските бежанци и те предпочели да се върнат в родното село вместо да отидат и да се заселят в столицата.

След подписването на Букурешкия мирен договор на 28 юли бежанците започнали да се завръщат.Незначителен брой либяховци останали в Пазарджишко и София.Доста от завърналите се остават в Копривлен,Садово,Мосомище и Неврокоп.Привлича ги по-плодородната земя и изоставените къщи от избягали турци,докато къщите в Либяхово били изгорени,а селото вече е на границата с Гърция,което създавало допълнителни трудности за живота и поминъка в него.

Най-голямата част от бежанците обаче се връщат в Либяхово.Пепелища,опушени и срутени кирпичени дувари,жалки останки от каменни зидове.От около 300 къщи едва около 30 останали незасегнати от огнената стихия.Не били изгорени едва 20 плевни.От петимата старци,останали в селото трима били убити.

В  опожареното Либяхово първоначално било крайно трудно да се живее.

Семействата едва успели да се приютяват – по няколко в неизгорените къщи,в плевните,в обора на общината,други под набързо сложените примитивни покриви над опушените дувари.Добре че житните култури по нивите били общо взето запазени,и след като ги прибрали през август поне осигурили хляба за зимата.

При такива тежки условия населението на Либяхово изкарало зимата на 1913-1914 година,която никои не забравил до края на живота си.Било време на глад,студ,мизерия и нищета.

Основна грижа на мъжкото население било снабдяването със строителни материали за възстановяване на къщите.Дървеният материал се добивал от собствените дървета по нивите и от местността Бука,към която непрекъснато се движили върволици от мъже с добитък.Мнозина дори нощували там.

В разгара на този съзидателен труд за възстановяване на селото започнала Първата световна война.Почти цялото работоспособно мъжко население на Либяхово, от 20 до 40 години /близо 180 души/било мобилизирано за участие във войната.Мобилизирана била и част от работния добитък.Отново настъпили тежки дни за жителите на селото Цялата селскостопанска дейност останала да се извършва от жените и старците.Спрял и строежът на повечето къщи.Едва след войните продължило възстановяването на селото и този процес продължил чак до 1925-1928 година.

 

Текст и снимка;  АТАНАС  ПАНЧЕЛИЕВ.

 

коментара

Политика

Изпълнителната комисия на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов подкрепят кандидатът за кмет на Банско Георги Икономов и екипът му

Публикувано

на

Изпълнителната комисия на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов подкрепят кандидатът за кмет на Банско Георги Икономов и екипът му. Това заяви в Банско Красимир Велчев, член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, съобщава „Фокус”.

Той подчерта, че силата на ГЕРБ е в позитивизма, затова и кампанията протича в този дух. „Достатъчно силна партия сме. Няма смисъл да коментираме недостатъците на другите. Когато сме убедени в себе си, то сигурен съм, че ще победим. Георги Икономов е правилният избор за Банско. Той има и много добър екип, затова нещата в общината се случват”, каза още Велчев и добави, че би било хубаво в Банско през следващия мандат да бъде изграден още един лифт, за да може туризмът да се развива все по-успешно.

„В Банско имате много добри природни дадености. Продължете да ги използвате, така че да развивате туризма и да привличате все повече туристи”, заяви Велчев.
Народният представител и областен координатор на ГЕРБ – Благоевград Даниела Савеклиева от своя страна каза, че кандидатът за кмет на Община Банско Георги Икономов, кандидатът за кмет на Добринище Петър Галчев и листата на ГЕРБ са печелившия отбор.

„Вие сте хората, които работите за това Банско да се развива и да става все по-хубаво място за живеене. Всеки път, когато идвам в Банско виждам как общината се променя. Всеки път има нещо ново, затова Банско се превърна ски дестинация номер 1 на Балканите и в световен мащаб. Всичко това се дължи на Георги Икономов и неговият екип. Успеха за Банско е с номер 43”, подчерта Савеклиева.

Георги Икономов благодари за подкрепата на партията и на тези избори. „Някои приемат изборите като война, но ние избрахме да правим конструктивна кампания чрез провеждането на ползотворни срещи очи в очи с хората, за да чуем техните проблеми”, коментира Икономов.

снимка:Инфомрежа

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

КМЕТЪТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ВЛАДИМИР МОСКОВ: Винаги съм бил човек, който не дава празни обещания!

Публикувано

на

КОЙ Е ТОЙ?

Владимир Москов е роден в гр. Гоце Делчев на 23.01.1960 г. Той е магистър по педагоги­ка, с редица обучения и специализации по въпро­си на Европейския съюз, местното самоуправление и местното икономическо развитие. Кмет е на общи­на Гоце Делчев в последни­те 24 години – от 1995 г. до сега, а в момента е канди­дат за 7-ма мандат.

– Председател на евро­регион „Места – Нестос“, първият еврорегион в Юго­източна Европа.

– Вицепрезидент и Пре­зидент на НАЛАС – мрежа от сдружения на местните власти на страните от Юго­източна Европа.

– Член на Управител­ния съвет на Нацио­налното сдружение на общини­те в Бълга­рия.

– Пред­ставител в контактната група за взаимодействие с Министерство на транс­порта, информационните технологии и съобщения­та; в контактната група за взаимодействие с МВР; в съвместния комитет за на­блюдение по Програмата за трансгранично сътруд­ничество „ България – Ма­кедония“.

– Член на българската делегация в Комитета на регионите на Европейския съюз.

За двадесет и четири години като кмет работи успеш­но с че­тирима прези­денти и с десет прави­телства.

Носи­тел е на редица награ­ди сред които: Кмет на 2013 година; Награда от фон­дация „Карл и Анелизе Гьор­делер” – град Лайпциг за за­слуги в облас­тта на модер­ното об­щинско самоу­правление и укрепва­не на демократичните структури на местните власти в Югоизточна Европа; Награда за от­лична работа като пре­зидент на НАЛАС и за принос в развитието на местното самоуправле­ние и други.

– Коя е тайната, за­ради която хората про­дължават да Ви изби­рат?

– Винаги съм се во­дил от това, че един чо­век, който е избран на ръководна позиция от хората, трябва да оста­не открит с тях, вратата му винаги да бъде от­ворена за техните про­блеми и въпроси, да води непрекъснат ди­алог и да се стреми да прави необходимото, за да реши проблемите им. Старал съм се да бъда точно такъв в мо­ята работа. Когато съм могъл – помогнал съм, разбира се, има и случаи, в които това не е било по сили­те ми. Вярвам, че диалогът и толерантното отношение са много важни, отговорността към хората, които са ти гла­сували доверие – също.

– За какво най-често гражданите търсят кмета?

– За всичко. Много хора смятат, че кметът може да реши всеки проблем, незави­симо дали е личен, здраво­словен, служебен, финансов. И това донякъде е разбира­емо, защото те възприемат кмета като най-близкия до тях представител на власт­та. На практика това е така, но правомощията на кмета не са безгранични и поня­кога въпросите, които се поставят няма как да бъдат решени. Най-често хората идват, за да търсят рабо­та или финансова помощ. За съжаление не на всеки може да се помогне, но през годините аз и хората, с които работя сме правили всич­ко възможно, за да помогнем или пък да съдейст­ваме за разрешаването на поставените въпроси.

– Коя е най-трудната част в управлението на нашия град и общината?

– Най-трудната част е да се намери баланса между това какво трябва да се направи и какви са реал­ните ни възможности да го направим. За съжале­ние една община като на­шата има твърде скромен бюджет, с който не бихме могли да направим много неща по отношение на подо­бряване на инфраструктура­та, извършването на ремон­ти или каквото и да е друго. Имаме много силен и сери­озен екип за раз­работва­не на про­ек­ти, кой­то се справя блестящо и така успяваме да привличаме допълнително много евро­пейски средства, с които правим повечето от нещата в последните години в града и селата. За последните 4 го­дини привлякохме допълни­телно близо 60 милиона лв. Спечелихме, реализирахме и изпълняваме в момента над 45 проекта в различни сфери, които още повече ще променят облика на нашата община. Винаги съм искал на момента да се отговори с решение на поставените проблеми от хората, но за съжаление не винаги дости­гат средства за това. То­гава се налага да определим прио­ри­тети и това кое е най-важно и не търпи забавяне.

– С какво не можахте да свикнете в дългите години в кметския кабинет?

– С безотговорността, празните приказки и когато се губи времето на хората. Винаги съм бил човек, който не дава празни обещания. За толкова години много добре знам, че хората про­явяват разбиране, когато честно и открито им се обяс­ни, че даден въпрос не може да бъде решен в момента, но няма да бъде забравен и ще се направи нужното да се реши. Обикновено по време на предизборни кампании се чуват какви ли не обеща­ния, които в повечето случаи са абсурдни и не могат да бъдат реализирани, но пък са популистки и близки до желанията на много хора. Трябва да бъдем реалисти. Няма човек, който да не иска най-доброто за себе си, за семейството си, за дома си, за града, в който живее и за своята Родина. Затова всич ки трябва да се стремим да бъдем полезни един на друг като общество. Това, което никога не съм допускал и не харесвам, е бягството от отговорност, хитруването, празните приказки и губене­то на време на хората.

– С какво бихте започнали следващия си мандат, г-н Москов?

– В програмата на моя екип има повече от 50 конкретни задачи, които са свързани с развитието на града и общи­ната – ясни и реалистични за всяко отделно населено място. Но това, с което ще започнем, ако гражданите отново се доверят на мен и екипа ми е продължава­не на благоустрояването на града и селата, стабилизи­ране кадрово и финансово на болницата и подобряване обслуж­ването на насе­лението. В програ­мата ни също е заложено обновя­ване на Дома на културата и изграж­дането на 30 нови общински жилища. За град Гоце Дел­чев пред­виждаме също: из­граждане на Южен околов­ръстен път, свърз­ващ ул. „Драма“ с между­народ­ния път за Гър­ция през мест­ността „Текето“; изграж­дане на нов па­зар за селско­стопан­ска про­дукция на тере­на на съ­ществу­ващия; рекон­струк­ция и разши­рение на няколко улици в града; цялостно външно и вътрешно обновяване на Трето ОУ „Братя Миладино­ви“ и Детска ясла „Пролет“; възстановяване на учени­ческия лагер на Попови ли­вади. Предвиждаме много работа по отношение на ин­фраструктурата – подмяна на водопроводна мрежа, рехабилитация на улици, тротоари и пешеходни алеи, благоустрояване на квар­тали и площадни простран­ства.

Във всички села сме за­ложили конкретни ангажи­менти свързани основно с подобряване на инфраструк­турата – подмяна и пола­гане на ВиК мрежа, ремон­тиране и асфалтиране на улици, благоустрояване на площади и детски и спортни площадки, повече кътове за отдих и спорт.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ