Свържете се с нас

Култура

Днес Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия

Публикувано

на

Пророче и прозрителю на великите Божии дела на нашия Бог, Илие великоименити, 
с твоето предсказание задържал водоточните облаци, моли за нас Единствения Човеколюбец.

Кратко животоописание

Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.

Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.

Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.

Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

На празника се разрешава вино и елей.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

 

„Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато небето се затвори за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска“
 (Лука 4:24-26).

„И докато те още ходеха, ето огнена колесница с огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, каго го видяха, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята“ (ІV Царе 2:1115).

Възнесението на св. пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 г. от църквата "Св. Димитър" в с. Тешево край Банско

Възнесението на св. пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 година, с. Тешево край Банско.

Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича „Пророк и Предсказател на великите Божии дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“.

От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?

Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци – дори и най-славните сред пророците – със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.

Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята. Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като „небесен човек“ и „земен ангел“. Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Изабела. Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души.

Животът и служението на пророк Илия в Северното Израилско царство са описани в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; IV Царе 1-2 гл.). В Библията няма написана от него книга.

 

Народното поверие гласи, че на Илинден морето взима най-много жертви. Вярването е останало от времето, когато празникът се е отбелязвал по стар стил – на 2 август. По това време по българското Черноморие обичайно се появява опасното мъртво вълнение.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача.

Днес се чества също денят на Илинденско-Преображенското въстание.

Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидарите и пивоварите.

Имен ден днес празнуват Илия, Илиян, Илияна.

коментара

Култура

Цеца ще пее на стадиона в Банско заради наплива на зрители

Публикувано

на

Фестивалът „Банско Балкан Фест”, който е на 6 и 7 септември,  ще се проведе на градския стадион „Свети Петър”. Предишните две издания бяха на градския площад.

Причината за преместването на мястото на събитието е големият интерес на жители и гости на Банско към фестивала. Началото на концертите е в 19,00 часа, а входът е свободен. Зрителите ги очакват вълнуващи срещи с родните поп фолк певици Преслава и Ивана, със сръбския певец Саша Митич и голямата сръбска звезда Цеца Величкович.

На 6 септември първият специален гост е българската звезда Преслава. Известният сръбски певец Саша Матич ще огласи сцената след нея в първата фестивална нощ.

Втората вечер е изявата на фолк дивата Ивана, а кулминацията ще бъде суперзвездата на сръбската музика Цеца. Хитовете на Кралицата на балканската музика се очакват с нетърпение от многобройните почитатели на този жанр. Предстоят две емоционални и изпълнени с горещи ритми нощи в Банско. Водещ на събитието ще бъде рапърът Устата.

Фестивалът утвърждава имиджа на града като една от фестивалните столици на Балканите и е отличен повод да се посети курортът в последните слънчеви дни. Гостите ще усетят неподражаемата палитра от красива природа, съхранени традиции и забележителна модерност в града под Тодорка.

ilindenpres.bg

коментара

Продължете с четенето

Култура

Либяховалии за поредна година се събраха от близо и далеч в родното си село за Голяма Богородица

Публикувано

на

И тази година в хаджидимовското село Илинден, някогашното Либяхово седмица преди празника на селото и храмовия празник на местната църква, вреше и кипеше от хора родени в Илинден, които пристигнаха от цялата страна и чужбина. Много християни от целият гоцеделчевски регион също предпочетоха да запалят свещ на големият празник в църквата в село Илинден и да си вземат от вкусния курбан. На Голяма Богородица църквата в Илинден отпразнува и своят храмов празник.

Верни на любовта си към родното място, либяховалии потачиха празника на селото и местната църква, организираха си редици родови срещи и всички заедно виха дълги хора на площада в селото.

На 10 август, неделя след Петдесетница, Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим отслужи св. Литургия в храм „Успение Богородично” в село Илинден.

След св. Литургия кратък концерт от църковни песнопения изнесоха участващите в хора на Немската гимназия в София ученици, които заедно със своята ръководителка – Красимира Цуцуманова, гостуваха в село Илинден.

Митрополит Серафим сърдечно ги поздрави и им пожела чрез песнопенията да опознаят в дълбочина Православната вяра и подобно на ангелите с чисти сърца и души да славословят и възпяват Бога.

Повече от 180 годишна е традицията, на народния събор в чест на храмовия празник на Голяма Богородица в хаджидимовското село Илинден.

Всъщност, огромната почит към Божията майка на жителите на Либяхово (Илинден) се изразява най-ярко, когато през 1831 година на 15-ти август там е осветена новопостроената църква „Успение Богородично“.

Църквата в Илинден е първата възрожденска селска църква в неврокопско извън духовния център Неврокоп и е излъчила видни наши възрожденци, което е заслужена гордост за Инлинденчани.

Постоянно живеещите в Илинден са около 70 души. На Голяма Богородица обаче селото се оживява до неузнаваемост. Да се черкуват за празника тук идват вярващи от целия Гоцеделчевски регион а потомци на бивши жители на селото се завръщат на този празник от цяла България и от чужбина.

Тази година, специално за празника, две семейства от САЩ и едно от Канада отново плануваха така годишните си отпуски, че за Голяма Богородица отново да са в родното си село сред роднини, съселяни и българска обстановка.

След отварянето на ГКПП „Илинден – Ексохи“, за храмовият празник тук идват и много християни от Гърция и Македония. Илинденчани са пословични игрохорци. Веселието започва още от навечерието на празника и продължава през целият празничен ден.

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач.

Намира се на14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев.

Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.

През 19 век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ