Свържете се с нас

Анализи и Коментари

„Аз уча децата, те учат мен“

Публикувано

на

Учителката по български език и литература г-жа Домника Чакърова с отличничката на Випуск 2019 Елеонора Каридова (вляво) и Анабел Христова.

Домника Чакърова-Даскалова от столичното 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ е може би един от най-щастливите и изпълнени с гордост учители след края на тежката учебна година.

Нейната ученичка Елеонора Каридова единствена в страната постигна 100 от 100 точки на националното външно оценяване в 7. клас по български език и литература и по математика. Друга нейна възпитаничка – Анабел Христова, през пролетта също изкара 100 точки на националния кръг от олимпиадата по български език и литература и бе освободена от външното оценяване.

Анабел има забележителен резултат и по математика – 94 точки. За постиженията на двете отличнички по математика главна роля има г-жа Диана Славова от 41. ОУ, която след края на учебната година се пенсионирала.

„Това са две от лицата на моя оптимизъм, споделя с неприкрито вълнение г-жа Чакърова. – Те са пример за всички, че положеният труд и ясната цел водят до постигане на желания резултат.“

Г-жа Чакърова има 26 години преподавателски стаж и от първия си работен ден досега е учителка по български език и литература в 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий“. Носителка е на престижната награда на МОН „Неофит Рилски“ (2019 г.), има още много отличия и грамоти, но най-ценното за нея са ежедневните радостни усмивки и одобрителните погледи на родители и деца. „Щастлива съм да усещам тяхното признание“, не крие удовлетворението си преподавателката.

 Какво стои зад този успех на Вашите ученици, г-жо Чакърова? Как се създават отличници? 

– Стоят отговорност и труд – и на учителя, и на учениците. В началото – усилията на първите учители на Ели и Анабел – г-жа Митова и г-жа Стаменова. Аз стъпвам на постигнатото от тях в работата си. Двете момичета изминаха своя път към успеха. Той беше различен за всяко от тях, но съм много щастлива, че беше оценен. Пътят на Ели също мина през областния кръг на олимпиадата по български език и литература през тази година. Три деца от нашето училище се класираха от общо 32 от София. Тогава на нея не ѝ достигнаха три точки, за да отиде заедно с Анабел на националния кръг в Бургас. Сега, на националното външно оценяване, справедливостта за Ели възтържествува. Много отдавна никой не беше постигал максимален резултат на изпита по български език и литература. По математика по-често се случва, но по БЕЛ – не.

За това какво е направила Анабел на националния кръг на олимпиадата, аз научих от колеги – членове на комисията веднага щом резултатите са били официално обявени. Те  се обадиха да ме поздравят за представянето ѝ. Бяха впечатлени от зрелостта в коментара върху творбата, върху която трябваше да пишат отговор на литературен въпрос – епизод от разказа „Една българка“ на Иван Вазов. Беше направила много хубави препратки към „Под игото“ с паралел между опозиционните двойки герои Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов и баба Илийца и калугера Евтимий. Е, това е ниво на работа, защото детето вече може да прави връзки между изучените произведения. Когато има създадена такава база, то може вече да търси в художествения текст не само това, което е прочело за него, а и само да анализира и разсъждава. Анабел беше щастлива, че работи с такъв тип задача. При тях преразказът е отминал етап за работа с езика. Не че е безинтересен. Но провокацията вече идва на друго ниво – анализ, поглед към творбата, в която да търси послания, да ги съпоставя със своите мисли.

И двете момичета пишат с изключително удоволствие. Анабел е по-аналитична – презентациите ѝ често изумяват стажуващите студенти филолози, а Ели пише много красиво. Има чудесни есета, коментарни текстове. Когато ги четем в клас, всички притихват и слушат в захлас.

– Как се представиха останалите Ви ученици? Споделиха ли кое им е било най-трудно на външното оценяване?
 
– Този випуск не е с най-високите постижения, но въпреки това децата се представиха достойно. Средният успех на випуска по български език и литература в нашето училище е 75 – 76 точки при средно за страната 53 точки. Обичайно ги затруднява изискването преразказът да е максимално изчерпателен и подробен. Невинаги и не всяко дете успява да улови детайлите. Текстът освен чист смисъл има и атмосфера, която ученикът трябва да долови и предаде в своя преразказ. Това е висшият пилотаж. По отношение на теста дори тези, които бяха допуснали грешки, споделиха, че е бил лек и приятен за работа. За мен това е успешен модел. Изпитването на детето не трябва да бъде притискане до стената, да му оставя усещането, че това не е за него, че с това могат да се справят само най-добрите. Усещането трябва да бъде за постижимост. Тестът пак оразличи децата – послужи успешно за прием за училище. Но нямаше дете, което да каже: „Беше изключително труден, нищо не направих, стъписа ме“.

 Оценяването на този преразказ не е ли субективно? Казвате, че рядко се случва да се постига максимален резултат. 
 
– Да, отношението към всеки текст винаги е субективно, не би могло да бъде различно. Затова при оценяването на изпитния текст се разчита на общоприети критерии, като се търси най-точния им вариант. Те се обсъждат много детайлно. Тази година минахме през няколко степени на обучения, дискусии… Имаше организирани няколко обучения от МОН, на които се събраха колеги оценители от цялата страна. Работихме по групи, за да се уеднаквят критериите, погледът на различни оценители към текста да бъде съпоставим.

 Сигурно много родители, които ще прочетат за Вас и успеха на Вашите ученици, ще се запитат кога трябва да започне подготовката за НВО тяхното дете, за да се справи успешно. Кога започнахте подготовката с Вашите ученици, г-жо Чакърова?

– Всеки един учебен час е подготовка за изпита. В този смисъл началото е още първият час в 5. клас, когато аз поемам децата. Без съмнение успешното представяне на изпита след 7. клас е значима цел. Но това в никакъв случай не е най-важната цел. Успехът тогава е само проявление на важното, което аз имам за задача да направя – да покажа на децата удоволствието от разговора за литература, от познаването и употребата на езика, да изградя у тях почит към словото. Затова за мен важното е да се получи общуване между учител и ученици. Днес цялото образование добива една изключително крайна прагматична насоченост – пропускаме удоволствието от пътуването до целта.

За мен преподаването не е поучаване, а оценяването категорично не е счетоводство. Ролята на учителя днес е по-различна. Информацията децата могат да я получат от толкова много източници. Отдавна учителят е престанал да бъде този, който единствен владее знанието. Много по-важно е учителят и неговите ученици заедно да тръгнат по един път, който да им носи удоволствие и по който да вървят отговорно.

Винаги съм се опитвала да кажа на учениците, че изпитът е само една от стъпките, а не крайната цел. Една от важните роли на учителя е да съхрани любовта на детето към предмета и винаги съм се старала да направя така, че да разгърна интереса им към езика и литературата, а не да ги намразят заради тежките изпитания, през които се налага да преминат.

 Срещате ли разбиране, споделеност от родителите? Много често вече се приема, че училището е единственото място, където детето трябва да учи.

– Възрастният е много важен. Като казвам „възрастен“, нека да обединим образа на учителя и родителя. Детето върви успешно тогава, когато от двете му страни стоят родителят и учителят – еднакво спокойни, взискателни и обичащи го.

– Какво е за Вас да сте учител? Казват, че това е професия, която създава всички останали професии. 
 
– Много хубаво е казано. Трудно е с една дума да кажа какво за мен е тази професия, но ако трябва да използвам само една дума, то тя е „общуване“. С годините свикнах в житейски план да „стъпвам“ върху корена на думите. Той носи основното, стабилното. В думата „общуване“ коренът е „общ“. Невероятно удоволствие изпитвам да минавам с хората по общ път. На учениците си също гледам по този начин – да вървим заедно. Да, аз имам и задачата да ги оценявам. Но и в думата „оценявам“ основното е „ценя“. Тоест аз тръгвам оттам – опитвам се да ценя всяко едно усилие на детето. Забелязала съм с годините, че когато то види това, започва да се старае в пъти повече. То забелязва, че под някаква форма е ценно за учителя, и това му дава много сериозна мотивация да върви напред.

 За да станеш учител, трябва да усещаш вътрешен пламък, за да запалиш със знание и своите ученици. От кого наследихте вие този пламък?  
 
– Това отношение, което имам към професията и децата, съм го наследила от родителите си. Родена съм в Самоков. Баща ми е художник и дълги години беше учител. Майка ми също – 40 години беше начална учителка. Отдавна вече е пенсионерка, но и сега, когато разглежда снимки, няма дете, на което да не помни името. Говори им на умалителни имена. Тази атмосфера на общуване явно съм я попивала несъзнателно. И сега излиза като отношение към моите ученици – обич и енергия, които те трябва да усетят.

 Вие давате знание на вашите ученици, а на какво Ви научиха те? 

– О, на много неща, ежедневно. Да вземем Ели. Тя е моят пример за изключително широко следване на целта. Когато излязоха резултатите от олимпиадата и 3 точки не ѝ достигнаха да отиде на националния кръг, нямаше никакво отчаяние. Тя продължи да живее по този лъчезарен начин. Това е много важно и за малки, и за големи. Човек трябва да знае, че след едно изпитание има и следваща стъпка. По подобен начин урок ми даде и Анабел. Изумително за мен беше да видя как преживя подготовката за националния кръг от олимпиадата. Нямаше нито една изискваща дума от моя страна. Независимо от това нямаше ден, в който тя да не ми донесе нещо написано, по което да разискваме. Всичко в нея кипеше. Това беше образ на сила и стремеж, когато човек иска да постигне нещо. Една саможертвена отдаденост – това изключително ме впечатли. Защото така се постигат целите. Тук ми идва наум една мисъл на Балзак – няма да мога да я цитирам точно, но същността е следната: Физическото и духовното съществуване на човека имат много близки принципи. Така, както човек, за да съществува физически, вдишва въздух, обработва го и го издишва, от същото има нужда и сърцето. То има нуждата да поема чувствата на друго същество, да ги усвоява и да ги връща обогатени. Така душата на човек живее. Иначе тя залинява точно така, както, ако не вдишва въздух. Когато в общуването се получи такава симбиоза, това ми носи удовлетворение и ме мотивира да продължавам и аз по този път.

Елеонора Каридова – отличничката на Випуск 2019!

 

Елеонора Каридова е отличничката на Випуск 2019! Тя е единствената седмокласничка в страната, която постигна максималния бал от 500 точки. С този резултат тя можеше да влезе във всяко от посочените от нея училища, но избра софийската Първа английска гимназия с испански език и математика.

Седмокласничката изобщо не очаквала този резултат. По принцип математиката малко повече я затруднява, а на първия си пробен изпит  по БЕЛ дори не довършва преразказа. Затова, когато излезли резултатите и се оказала първа сред хиляди други седмокласници, била изнанедана, но и страшно щастлива и удовлетворена от себе си.

„И двата резултата на изпитите бяха една моя победа. И мотивация да продължа напред, да постигам още много нови успехи и да се усъвършенствам“, не крие радостта си Ели. На изпита по математика най-голямото предизвикателство за нея били задачите по геометрия, моделирането с уравнения – също. По български език и литература имала притеснения за преразказа, а също дали ще се справи с пунктуацията и граматиката.

Амбициозното момиче цели три години се готви за изпитите след 7. клас. „Учителите ни предоставят знания, вече оттам нататък от нас зависи дали ще ги приемем и как ще ги използваме. Изключително благодаря на г-жа Чакърова, на г-жа Диана Славова по математика и на моите учители от допълнителните уроци, защото при тях също тренирах за изпитите. Големи благодарности на моето семейство, защото винаги съм срещала подкрепа в тях. Дядо ми, който е инженер, много ми помогна с математиката, че и с българския, когато имах нужда“, казва отличничката.
Стремежът към успех при нея е породен от това да зарадва себе си, семейството си и учителите, а зад забележителните ѝ постижения стоят цяла година постоянство, труд, ентусиазъм и мотивация.

Лъчезарната ученичка още не е решила категорично в коя област ще търси реализация. Онова, което я прави най-щастлива, е изкуството. Тя обича да пише и едно от силните ѝ желания е да стане сценаристка. Ели опровергава твърденията, че днешните ученици не обичат да четат книги. Между училището, уроците, състезанията и литературните конкурси, на които се явява, винаги намира време и за някое ново заглавие. Вече е прочела стотици книги, защото освен всичко друго в тях намира „страхотен модел как да се подобриш“.

„В бъдеще не изключвам да отида да уча в чужбина. Но аз лично смятам, че младите хора наистина трябва да се завърнат в България, защото именно от тях има нужда нашата страна“, казва Ели.

Анабел Христова: Исках да се представя добре заради моите учители

Анабел Христова е другата възпитаничка на столичното 41. ОУ, която с резултатите си прослави своето училище и накара учителите ѝ да се гордеят. Тя вече е ученичка в Първа немска гимназия в София.

„Доволна съм, въпреки че за изпита по математика определено голяма роля изигра притеснението. Много години ходя на уроци по математика и никога не съм чувствала, че там ми е силата. Очаквах много сложни задачи, но се оказа, че не са чак толкова трудни. Благодаря на г-жа Славова по математика, защото тя много ме мотивира. Благодаря и на г-жа Върбанова по физика, защото тя също ми вдъхна много увереност. Исках да постигна добри резултати и заради моите учители, заради госпожата си по математика, за да може нея да я представя добре“, казва Анабел.

Последната година в училище за нея минала в сериозна подготовка за изпитите. „Като цяло не съм отделяла много време на някакви определени забавления. Положих много усилия в писане на отговори на литературен въпрос, които се дават на олимпиадата, както и в много тестове. Най-напрегнат беше периодът между областния и националния кръг през март. Целия месец писах, едва ли не всичко друго изоставих, дори математиката. Всеки ден след училище първата ми работа вкъщи бе да си редактирам това нещо, което ми е поправила г-жа Чакърова“, описва трудния път към успеха Анабел.

Девойката също е влюбена в четенето. Използва всяка свободна минута не за да скролва във Фейсбук, а за да отвори книга. В момента чете „На изток от рая“ от Джон Стайнбек, но много обича и литературата на английските класици – Емили Бронте, Шарлот Бронте, Джейн Остин.

Анабел много обича литературата, но откровено заявява, че не вижда много възможности за реализация освен като филолог или редактор в медия. Все още не е наясно в каква област иска да се развива, но ѝ се струва, че по-скоро бъдещето е в математиката и информатиката. „Математиката не ме тегли много, но обичам физиката. В момента се разкриват много лаборатории във Франция, в Германия, в Англия, пък и в България. Бих работила например в атомна електрическа централа“, споделя момичето.

 

Автор: Ваня Георгиева

prosveta.bg

коментара

Анализи и Коментари

Строителни специалисти: АМ „Струма“ е била на косъм от срутване

Публикувано

на

Магистрала „Струма“ се е разминала на косъм от срутване при пожара край Дупница.

Това разказаха пред NOVA строителни специалисти.

Материалът, от който е изградено съоръжението, може да изгуби здравината си от високата температура на огъня. Колкото по-горещо, толкова по-пагубно за структурата на моста.

Пътният експерт инженер Владимир Жиянски като проектант е работил по виадуктите на „Витиня“. Той разказва за начина, по който се изграждат подобни съоръжения.

„Вътре има освен бетон и стомана. Те имат различни температурни разширения, вследствие се получават вътрешни напрежения в конструкцията, а освен това, до колкото е порест материал стоманобетонът, вътре има и влага, която с течение на времето се усвоява от цимента”, казва Владимир Жиянски.

Гредите на конструкцията са най-податливи на външни влияния. Избухне ли пожар, въпросът е с каква температура ще гори. „При температура от порядъка на 250 – 300 градуса стоманобетонът губи около 25% от своите якостни показатели.

При температура от 600 – 650 нагоре вече може да се каже, че това не е бетон”, обясни още Жиянски.

„При ниска температура на вода или какъвто и да е препарат, се получава един термичен шок в конструкцията, който допълнително способства за нейното разрушаване”, категоричен е експертът.

В случая със „Струма“ бетоновото покритие на колоните е паднало. Тепърва ще се вади материал от тях и гредите, за да се види каква е структурата на бетона в дълбочина. „Всички тези фактори трябва да се отчетат и да се направят правилни изводи и да се пристъпи към ремонт”, коментира Жиянски.

Изводите трябва да се имат предвид при изграждането на подобни съоръжения в бъдеще. Защото, според експерта, стоманобетонът е негорим материал, но ние успяваме да го запалим.

А пожарната отчита сериозен ръст на огнените стихии. Над 35 000 инцидента са станали от началото на годината. За същия период миналата година, пожарите са били с 10 000 по-малко.

Най-голямо увеличение има при горските пожари. При тях са засегнати повече от 26 000 декара гори.

 

При инцидентите тази година са загинали 83-ма души.

Автор: nova.bg, E79 News; Снимки: nova.bg

коментара

Продължете с четенето

Анализи и Коментари

400 г. българската фамилия Вулгарис пази една от най-големите тайни на Гърция

Публикувано

на

Екскурзовод разкри с какво гръцкото море привлича нашенци и защо хиляди се отправят на юг

Българската фамилия Вулгарис пази 400 години мощите на св. Спиридон на Корфу, а родните ни туристи търсят в Гърция спокойствие и добронамереност. Това заяви български екскурзовод в Гърция Ивайло Дилов.

Притеснени ли са българските туристи в южната ни съседка след пожарите, които бушуват там. С какво гръцкото море привлича нашенци и защо хиляди се отправят на юг. Каква е българската връзка в историята на Корфу – неподозирани факти за това разкрива Ивайло Дилов, един наш екскурзовод на този приказен остров, какъвто рядко вече можеш да срещнеш.

Кой е той?

Ивайло Дилов е роден на 19 август 1966 г. Занимава се с туризъм от 1988 г., екскурзовод е повече от 30 години. Работи с гръцки групи в България и с български в чужбина. Води групи в Италия, Австрия, Унгария, Германия, Израел, балканските страни. От 15 години е гид на остров Корфу, няколко години е представител на български фирми на остров Санторини. Говори гръцки, немски и руски.

Ето какво още сподели той в интервю за в. Труд:

– Господин Дилов, всяка година хиляди българи летуват на гръцките острови. Пожарите не са изолирано явление, ето сега стотици наши сънародници са блокирани на остров Самотраки. От доста години сте гид в южната ни съседка, имали ли сте такъв проблем и как се справят гърците в такава ситуация?

– Да, вярно е, в Гърция много често стават пожари, просто през лятото температурата е висока и при най-малко невнимание на туристи или на местни хора стават пожари. В страната обаче има добра организация за справяне с тези страшни бедствия.

На високите места в планините са прокарани с булдозери просеки, направо през гората и в най-високата част поставят в постоянно дежурство пожарна с екип огнеборци.  Така при възникнал пожар се опитват максимално бързо да го пресекат и изгасят. Затова мисля, че българските туристи, които посещават нашата южна съседка, не би трябвало да се притесняват, а да си пътуват спокойно и да се насладят на красивата гръцка природа.

Колкото до остров Самотраки, там пожарът вече е потушен, а струпването на туристи на пристанището е свързано с повреда на ферибота, но доколкото съм информиран, вече е изпратен нов ферибот от остров Наксос и много скоро и този проблем ще бъде решен.

– Вие сте на Корфу, наричан смарагдовият остров – как е там, нашите туристи чувстват ли се притеснени?

– Да, аз съм на Корфу вече от няколко месеца, но не съм усетил притеснение сред българските туристи. Напротив, чартърите за почивките са пълни и хората си тръгват от тук почти на 100% доволни.

Притеснението мисля, че се създава малко изкуствено от медиите. Не мога да разбера с каква цел, може би от патриотични подбуди, с идеята да напълнят нашите курорти, но не вярвам това да се получи, защото отливът на туристи на нашето море се дължи на куп причини.

– Кои са според вас тези причини? Вие много пътувате по тези дестинации, с какво гръцкото море е по-различно от българското?

– Водя групи в цяла Гърция, както и на други места в Европа. На Корфу идвам като гид от 15 години, той е любимото ми място. По-различен е от другите острови с многото зеленина, с историята си, свързана главно с Венеция, а има и интересна връзка с българската история.

Чудесно е, че родните ни курорти отчитат, че вече са пълни, но е добре да се видят и причините, които водят до отлив на туристи. Няма да откривам топлата вода като спомена презастрояването, желанието за бърза печалба и най-вече отношението към хората, избрали определено място за почивка на българските курорти.

– Добре, да го кажем така: с какво гърците печелят българските туристи?

– Гърците печелят българите с добро обслужване, с това, което не се предлага на нашите курорти: по-ниски цени на шезлонгите, на храната и на хотелското настаняване на морето и особено много със спокойствието. Тук в Гърция никога няма да ти откраднат багажа на плажовете, никъде няма да те пребъркат и да ти оберат парите и документите…

Отношението към туристите е добронамерено, нещо, което рядко можем да видим на нашето Черноморие. Туристът винаги е добре дошъл, винаги добре обслужен, винаги посрещнат с усмивка, докато на много места по родното море често можеш да се сблъскаш с едно неприятно отношение.

– Макар че в Гърция има милиони туристи, въздухът стига за всички, хотелите не са залепени един до друг и са само на по 2-3 етажа. Не са малко тези, които веднага ще репликират – така е, защото Гърция е земетръсна зона. Вярно ли е такова твърдение?

– Не, не е заради това. Хората си имат закони, които не допускат презастрояване и високи хотели. В България ако нещо не става с пари, то става с много пари.

Тоест, ако един бизнесмен е решил да инвестира милиони, няма да се спре пред нищо да си плати рушвети и да му издадат разрешителни да си построи, например хотела на самия плаж, пък ако ще и да съсипе дюните. Това в Гърция не може да се види. Никъде!

– Е, ако е някой мастит милиардер сигурно ще може… Разбрах, че на острова вила има вездесъщият Роман Абрамович, а и други като него. Техните вили не са ли по-мащабни?

– Вярно е, че Абрамович има вила тук и тя е в малък залив в гъста гора в района на Палеокастрица. Но ще ви „разочаровам“ – тя е нормална, въобще не е голяма, защото иначе би развалила самата природа. Никой не би му позволил да направи голяма вила, нищо, че е толкова известен и богат, а и той явно не го е пожелал, макар да има възможности за всичко.

– Споменахте за българска връзка в историята на Корфу. Как ние сме вписани в историята на този остров, който е по-близо до Италия и Албания, отколкото до България?

– Ние трябва да се гордеем с това, което една българска фамилия е направила за Корфу. Историята е свързана с българското семейство Вулгарис, както го наричат гърците. Повече от 400 години то е пазител на мощите на св. Спиридон, най-почитаният светец на острова, смятан за негов закрилник.

От това семейство произлизат много известни гърци, а историята му е тясно свързана с културната, религиозната и политическата история не само на Корфу, но и на цяла Гърция. Документи, свързани с хронологията на живота им, показват, че семейството е пряк наследник на една от царските фамилии от Второто българско царство.

Тяхната къща, мощите на св. Спиридон, построената църква на светеца – всичко до ден днешен се пази в центъра на столицата на острова – град Керкира или Корфу, както също е известен.

– Разкажете за какво става дума, кой е бил този българин и как семейството му е станало пазител на мощите на св. Спиридон?

– Казва се Стамат Български или Стаматело Булгаро, както му казват италианците, или пък Стаматис Вулгарис, както го наричат гърците. Той е първият, който полага основите на това семейство и всъщност е първият пазител на мощите на св. Спиридон. Получава ги като зестра след сватбата му с гъркинята Асимина Калохерети, чийто дядо поп Георгиос Калохеретис ги спасява през 1453 година от окупирания от турците град Константинопол.

Спасява ги заедно с мощите на византийската императрица Теодора (сега те се намират в Митрополията на града), която по-късно става и света Теодора, а нейната история също е свързана с България. Тя освен, че е съпруга на последния византийски император иконоборец, нейният син Михаил III е кръстник на нашия св. княз Борис. И след кръщенето той получава името Борис-Михаил.

– Всъщност, откога точно българинът Стамат става собственик и пазител на мощите?

– От 1521 година, когато се жени за Асимина. Оттогава всички техни наследници над 4 столетия пазят тези мощи на най-обичания и тачен светец на Корфу. Шест години след брака Стамат започва да строи първата църква на св. Спиридон и през 1531 година тя е готова. Дотогава мощите на светеца се пазят в една малка черква „Св. Архангел Михаил“ в края на столицата Керкира.

С тържествено литийно шествие мощите са пренесени в новата църква, която също не е била голяма. Започват да се събират пари за голяма църква и това продължава над 40 години. През 1577 г. след като са събрани достатъчно средства, старата църква е разрушена и започва строителството на нова, доста по-внушителна, която е завършена през 1596-а и от тогава до днес мощите на св. Спиридон са съхранявани в нея.

– Споменахте, че са имали къща, тя запазена ли е, знаете ли подробности?

– Разбира се, къщата им е запазена и до днес и се намира точно до църквата на св. Спиридон. През 1541 г. те подават молба до венецианския управител на острова да закупят маслинова горичка, която се намира до църквата на светеца и там да си построят къща. Получават разрешението, а къщата в керемиден цвят със стария царски герб над вратата и е запазена.

Техният фамилен герб представлява щит с изправен лъв, с корона на главата, обърнат наляво, а отдолу е стъпил върху турски полумесец – много символично. Името на това благородническо семейство е записано в Златната книга, която съществува до 1797 г., когато идват французите и я изгарят.

– Казвате, че семейство Вулгарис е дало много на Корфу и на Гърция, какви хора е имало през годините в него?

– От това семейство са произлезли лекари, учители, дипломати, министри. Четирима от тях са били и протопапас – това е най-висшият църковен сан на Корфу. Били са много богати хора. Голяма част и от земите, върху които е построен дворецът Ахилион на австрийската императрици Сиси, са били техни.

– Извинете, но откъде знаете всички тези факти, не съм чула те да са популяризирани?

– За мен изворът за тази информация винаги е бил една много известна и значима фигура в българската наука – проф. Аксиния Джурова, дъщерята на ген. Добри Джуров. Преди години имах удоволствието да посрещна на острова група от Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“, който се ръководи от проф. Джурова. И с тях обикаляхме Корфу. Тя ме запозна с тези важни исторически факти и ми подари книга.

– Да не би да искате да кажете, че това е описано в тази книга?

– Да, точно там е описано. Историята е свързана с проф. Иван Дуйчев, когато двамата с проф. Джурова получават достъп до библиотеките на Ватикана, за да търсят документи и книги, свързани с българската история. Посещават и антикварни книжарници в Рим и в една от тях попадат на много стара книга отпреди 200 години, писана на италиански.

Тя се казва „Хронология на живота на семейство Булгари“, писана от един от наследниците на фамилия Вулгарис от Корфу. Проф. Джурова купува книгата, донася я в България, снима я страница по страница и всяка от тях е преведена на български език. Издава я в малък тираж и точно тази книга тя ми подари.

В нея е описано участието на хора от семейството в борбите за свободата на острова, за да отблъснат турците, ролята им за възраждането на Корфу. В книгата има документи и как през 1698 г. венецианският дож Силвестро Валиер издава указ, с който дава завинаги титлата граф на главата на семейството, тогава Антонио Булгари, и на неговите наследници. С тези исторически факти българите можем само да се гордеем.

– Българите наистина харесват Корфу, островът е популярен за летни почивки, но напоследък много наши сънародници идват тук за Великден. Защо?

– Трябва да знаете, че най-хубавият Великден в Гърция е на остров Корфу. Празникът се чества най-тържествено точно тук, с много красиви паради по улиците, с литийно шествие с мощите на св. Спиридон, по улиците преминават оркестри – всички с различни цветни униформи.

На площад Спианада, който е най-големият на Балканите, в събота след полунощ се събират над 10 000 души, за да се поздравят с християнския празник. Когато свещениците кажат „Христос воскресе“, започва страхотна заря от старата крепост. Освен много православни, тук идват и не малко католици. Изживяването наистина е невероятно.

– Гърците уж са в криза, а поне тук на Корфу не изглежда да е така, защо?

– И да има криза, както казват политиците, гърците си живеят добре. Когато гърци, които идват в България, ме питат как усещаме кризата, им отговарям: „Ние в България сме в перманентна криза от 30 години, толкова сме свикнали, че не ни прави впечатление“.

В Гърция кризата е такава, че ако преди си позволяваха всяка вечер да се веселят по таверни, сега ходят само 2-3 пъти в седмицата. Да, намаляването на доходите се усети, но сега нещата лека-полека започват да се нормализират. Това, което някои говорят, че гърците са много зле и дори ни плашат, че ако не сме стриктни и не работим повече ще станем като тях, не е вярно. Гърците са живели винаги по-добре от нас.

– Няма как да не сте чули приказката, че гърците уж били мързеливи… Какво ще кажете на тези, които вярват в това?

– Да видят гърците, че работят и то работят много. Тази приказка, за мързела им е пълна глупост. Те умеят да правят туризъм. Разгледайте Корфу, идете на прекрасния остров Санторини и вижте за какво става дума. Всичко това е постигнато с много, много труд. За да стигнат над 30 милиона туристи годишно, сещайте се кой работи повече и кой е по-добре. Ние в България имаме прекрасни природни дадености и забележителности, места, които могат да привличат наистина милиони туристи. Но имам чувството, че у нас всичко се прави, за да бъдат изгонени чуждите, дори и българските туристи. От това губи държавата, губят и инвеститорите.

– Какво ще пожелаете на нашите туристи?

– Пожелавам на българите да пътуват повече, защото всяка екскурзия е едно емоционално преживяване и след нея човек винаги се чувства духовно по-богат.

Blitz.bg

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ