ДЕ СИ, ГОЦЕ, ДЕ СИ, ЕРНЕСТО

В България са започнали производство на електри­чески бусчета. Това излезе наяве в сряда, по време на Втория икономически фо­рум в Пловдив. Стана нови­на, защото Бойко Борисов се снима до изобретението – с бяла риза, с навити ръкави и недоверчив поглед с кон­текст „Мога ли да вляза в тази кабина или не“. Никой обаче не се впечатли от но­вината, защото в типичния си народняшки стил премие­рът отби напроистите въпро­си около скнадалите между Бълагрия и Северна Македо­ния относно идентичността на общия комита Гоце Дел­чев.

„Нашият герой Гоце Дел­чев стана повод за комента­ри във всички посоки. Това е герой, вложил всичко за свободата на Македония. По същият начин Че Гевара, аржентинец, се бие за Куба и загива в трета страна. Вместо да ни обединяват, тези герои всяват ябълката на раздора.“ Каза Борисов и стана тя каквато стана. Со­циалните мрежи завряха и закипяха.

ДЕ СИ, ГОЦЕ, КЪДЕ СИ ЕРНЕС­ТО?

Вярно, единственото общо между тях е, че са револю­ционери. А, да! И са убити в битка. А, да! Били са много просветени и са образовали хайдутите си. А, да! И двама­та са организирали фабрики за бомби.

През зимата на 1900 годи­на Гоце Делчев се мести в Бургас. Приютяват го в Мин­ковия хан. Там освен таен комитет, той създава нещо като фабрика за бомби. Собственото производство е използвано по най-рацио­нален – разбирай брутален начин. ВМРО праща в ада Солун. Студенти от съща­та гимназия, където е учил Гоце Делчев, орагнизират т.нар. Солунски атентати, като взривяват Отоманска­та банка и френския кораб „Гвадалкивир“. По различни данни загиват между 10 и 50 души, сред които има и невинни жертви. След това започва масов терор над българите, като са убити десетки – предимно умърт­вявани с камъни. Между другото гоненията са от разгневени гърци и евреи. Основно. Османците гледат сеира и след това избиват голяма част от комитите.

Аналогичен случай. През 1952 година, след пораже­нията, които Фидел Кастро и Че Гевара претърпяват в Алегрия от войската на ре­жима, се укриват в плани­ната Сиера Маестра, където правят фабрика за бомби. С тях по-късно започват атен­татите срещу войската.

И ТОВА СА ОБЩИТЕ НЕЩА.

Гоце Делчев е роден в Ку­куш, Македония, и се бори за свободата на собствения си народ и обединение и на по-късен етап за единни Балкани, на които да живеят като равни всички народи.

Че Гевара е аржентинец, който мечтае за обединена Испанска Америка, където всички са равни и няма под­тисничество, като единстве­ната му успешна революция е в Куба. Другите – Конго, Боливия… те са пълен про­вал.

Например надеждите му, че Африка първа ще се оп­ълчи на империализма, са попарени от неочакван враг.

„Не е възможно да се осво­боди страна, в която никой не иска да се бие“, казва аржентинецът, след като си

тръгва болен и отчаян. Меж­ду другото тези думи трябва да ги научи всеки българин днес.

Гоце Делчев е убит след предателство в битка при село Баница. Малко преди това четата му прави поред­ния атентат – линията Солун – Одрин. Потерята е водена от неговия съвипусник от военното училище в София – Хюсеин Тефиков. Тефиков забранява гаврата с трупа.

С трупа на Че Гевара се га­врят. Той също е убит след предателство. Убит е в чуж­да държава, за разлика от Гоце, който загива в родина­та си.

„Преди всичко, винаги бъ­дете в състояние да чувства­те дълбоко всяка несправед­ливост, извършена срещу всеки, навсякъде по света. Това е най-прекрасното ка­чество на един революцио­нер“, казва Че Гевара.

„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска дър­жава, а сме роби на европей­ските велики сили, пред които Турция подписа своя­та пълна ка­питулация в Берлин“, казва Гоце Делчев.

Че Гевара е известен със садизма си. Той застрел­ва един пре­дател, като след това подробно оп­исва чисто медицински как е минал куршумът през черепа на жертвата – обикновен селянин. Хладнокръвно, както го е правел Христо Чернопеев – наш революци­нер, но не и Гоце.

Истината е, че всеки ре­жим се бори с бунт, с оръ­жие. Виждаме го в цветните революции, виждаме го бун­товете по цял свят. Ако Че Гевара беше жив днес, пак щяха да го убият спецовете на ЦРУ.

Ако Гоце Делчев беше жив, щеше вече да има образува­ни няколко дела, КПКОНПИ да е запорирал пистолета и сабята му и щеше да бъде оплют.

С враг врагувам – мяра спо­ред мяра,

с благ благувам – вяра зарад вяра.

Вестник “ Топ Преса „