Свържете се с нас

Култура

Православната църква чества днес св. равноапостолна Олга

Публикувано

на

На 11 юли почитаме смела светица, която е родена в България. Тя успя да покръсти и превърне един езически народ в християнски. Честит  Имен Ден! Света равноапостолна княгиня Олга е изключително интересна личност. Рожденото ѝ име било Елена. Все още изследователите на Света Олга са разделени на две мнения  – според едните, тя е родена на север, според други е българка.

Опитвайки се да докаже, че Света Олга е българка, писателят акад. Миладин Апостолов е изложил факти и доказателства, че младата Елена е родена в Плиска. И е племенница на цар Симеон Велики, съответно внучка на цар Борис – Михаил покръстител.

Тя става съпруга на младия киевски владетел Игор, който не бил християнин.

Света равноапостолна княгиня Олга управлява между 945 г. и 969 г. За произхода и мястото на раждане на Олга Киевска, има най-различни предположения, често версиите са напълно противоречиви.

Но за повечето историци произходът ѝ е определящ за делата ѝ – тази група застава зад предположението, че Олга Киевска е внучка на княз Борис І и дъщеря на най-малката му дъщеря Ана. Друга версия я представя като дъщеря на самия цар Симеон I. А най-колоритната е, че тя е дъщеря на княз Владимир Расате (първородният, ослепен, син на княз Борис I).

В тази връзка идва и свързването на град Псков с Плиска, според някои изследователи Олга изградила глад Плисков. Легендите разказват, че княгиня Олга отмъщава с голяма жестокост, заради убийството на съпруга й княз Игор. Олга Киевска управлява Киевска Рус от 945 до 969 година. Във войната с Хазарския хаганат, Олга разбира че и трябва мощен съюзник и се обръща към Византийската империя.

Олга приема християнството, като лично отива в Константинопол. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина (съпруга на император Константин VII Багрянородни). След завръщането си, християнката Олга полага първия камък на катедралния храм “Света София” в Киев през 960 г. Св. Олга е сред първите руски светици и е смятана за активен разпространител на християнството.

В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав е езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики.

Затова имен ден на 11 юли празнуват Олга, Олег, Оля, Олена.

Житие на света равноапостолна княгиня Олга

Св. Олга равноапостолна

Окрилила своя ум с крилете на богопознанието, си се извисила над видимите твари; потърсила Бога и Твореца на всичко и намерила Го, си се родила отново чрез Кръщението. Насладила се на дървото на живота, пребиваваш нетленна во веки, Олге вечнославна.

Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. „Благословена си ти всред твоя народ – казал й патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!“

Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинния Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!“ Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: „Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това.“ Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г.

Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.“

Според мнението на някои историци света Олга – Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

коментара

Култура

Студенти от пет университета представиха творбите си на изложба в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Публикувано

на

В Югозападния университет „Неофит Рилски“ бе открита дванадесетата национална изложба-конкурс – живопис, графика и скулптура. Събитието откри ръководителят на катедра „Изобразително изкуство“ проф. д-р Емил Куков. Приветствия към участниците отправи деканът на Факултета по изкуствата проф. д.н.к. Васил Марков.

В експозицията, която е разположена във фоайето на Учебен корпус № 1, са подредени 92 творби на студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски“, НХА – София, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, СУ „ Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“.

Жури, включващо преподаватели от катедра „Изобразително изкуство“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“, определи най-добрите творби. Дипломите на отличените студенти връчи проф. Георги Драчев.

Отличени с първа награда са Максим Терзийски (НХА– София) и Яна Евенко (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Втора награда получиха Симона Павлова  (НХА– София), Йоан Михов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) и Вълчо Вълчев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). С трета награда журито отличи Димитър Рачев (НХА– София), Валентина Петрова (НХА– София), Елена Жекова (СУ „Св. Климент Охридски“), Виктория Кирилова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) и Мария Целкинска (СУ „Св. Климент Охридски“)

Поощрителни награди получиха студентите от СУ „Св. Климент Охридски“ – Анна Икономова, Мария Крумова, Веселин Веселинов и Михаил Пасков, студентите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Борислав Александров, Надежда Златкова и Михаил Пасков, студентите от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Мая Илиева, Вячеслав Мирчев и Панайотис Сфугарис. С поощрителни награди си тръгнаха и Васил Момов – студент в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Биляна Дешева – студент в НХА– София.

Националната изложба-конкурс – живопис, графика и скулптура се проведе в рамките на Националния студентски фестивал на изкуствата, организиран от Факулутета по изкуствата към ЮЗУ „Неофит Рилски“.

 

коментара

Продължете с четенето

Култура

Кестени, вино и любовна поезия в село Брежани

Публикувано

на

Ден преди поредния празник на брежанския кестен изложбената зала в кметството на симитлийското село Брежани се изпълни с поезия. Вино, кестени и любовни стихове завладяха десетките присъстващи в петък вечерта. Те бяха част от организираната поетична вечер със стиховете на Дамян Дамянов и Надежда Захариева.

Специален гост на по чаша вино с жителите на село Брежани бе поетесата Надежда Захариева, а в магията на любовта, изразена с поезия, потопиха хората актьорите Бранимир Митов и Елисавета Георгиева. След магичния рецитал Надежда Захариева разказа интересни истории от миналото и живота на себе си и на съпруга й Дамян Дамянов.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ