Старши треньорът на ФК «Огняново» – Иван Алексов: Радвам се, че възродихме футбола в Огняново и направихме хората щастливи!

Неотдавна писахме за триумфа на ФК „Огняново“ и обеща интервюта със старши треньора и с един от основните играчи в със­тава.

За новия лидер в ама­тьорската Югозападна лига и за неговите амбиции раз­казва старши треньорът Иван Алексов.

– Здравейте, г-н Алексов! Поздравления за спечеле­ното първо място в Югоза­падната лига. Разкажете ни малко повече за себе си. От­кога се занимавате с футбол и от колко време съществу­ва клуба в Огняново?

– Здравейте! Казвам се Иван Алексов, на 28 години съм и от тази година съм треньор на ФК „Огняново“. Занимавам се с футбол от 10-годишен, а от 18-годишен се занимавам професионал­но, като прекарах близо пет години в Гърция. В България съм играл за „Места“ (Хад­жидимово), “Пирин“ (Гоце Делчев) и в Свиленград. Родното ми село Огняно­во нямаше отбор от около 9 години, което беше голя­ма грешка и голяма загуба за футболните фенове тук. Радвам се, че от миналата година възродихме футбола и направихме много хора щастливи.

– Вие сте едва на 29 годи­ни. Младостта Ви плюс ли е, или недостатък в треньор­ската работа?

– Да, през месец октом­ври ще навърша 29 години. Със сигурност възрастта ми е по-скоро недостатък, от гледна точка на това, че нямам опит в професията, но от друга страна – за това ниво на футбола, в което се изявявам, смея да кажа, че нещата ми се получават по­вече от добре. Вярвам в себе си, във възможностите на отбора и знам, че това, кое­то постигнахме тази година, не е случайно. Но и знам, че имам още много да уча.

– Какво е основното, на което искате да научите момчетата от ФК „Огняно­во“?

– Искам да направя мом­четата тактически грамотни и всеки да си знае задъл­женията на терена да реа­лизират моите виждания за футбола. До голяма степен в изминалото време досега ни се получи, но има и още как­во да подобрим. В тези гру­пи с тактика можеш да биеш всеки. Отстранихме много по-подготвени отбори от нас само с тактика. Разбира се, не изключвам и качествата на футболистите ми, те бяха страхотни и няма други като тях. Поне половината, при реализирането добра спорт­но –техническа подготовка, могат спокойно да играят най-малко в Трета лига.

– Били сте футболист, а сега вече и треньор, каква е разликата между това – да сте част от състава, и това – да ръководите отбора от скамейката?

– За съжаление, футбо­лът за мен приключи на 26-годишна възраст, когато за трети път скъсах пред­на кръстна връзка и реших да не продължавам повече като футболист и да опи­там нещо ново. Така и стиг­нах дотук – да бъда първия треньор на ФК „Огняново“. Съжалявам, че не мога да помагам на момчетата на терена, но те се справят пре­красно и без мен. Чувството да си треньор и да даваш наставления отвън е много по-различно и несъмнено носи голяма отговорност за представянето на отбора.

– Каква е Вашата оценка за представянето на клуба през изминалия сезон?

– В началото на сезона не исках да вкарам напре­жение в отбора и поставих за основна цел да бъдем в тройката на нашата гру­па. Не задължих играчите непременно да спечелят първото място, въпреки че знаех, че можем да сме пър­ви. Като цяло момчетата надхвърлиха очакванията и целите, които им поставих и така изненадаха много от хората, които се съмняваха в качествата и потенциала на нашия тим.

– Имаше ли моменти през изминалото време, в които съжалихте, че тръгнахте по този път?

– Съжалявам, че трябва­ше толкова рано да спра с футбола – точно когато ид­ваха най-силните ми години като играч. Както знаете, един футболист е в силата си от 25 – 26 до 33 – 34 – го­дишна възраст. Но каквото е било писано, това е стана­ло, никой не може да избяга от своята съдба. Може би съжалявам малко, че като по-млад не слушах много от треньорите си, но това е ми­нало. Сега вече съм се насо­чил към треньорството и ще направя всичко, което е по силите ми.

– Какви емоции изпитахте при спечелването на първа­та си треньорска титла?

– Емоциите ли? Бях много щастлив и се радвах дори повече от спечелването на купата в Гърция като фут­болист. Не успях да удържа и радост­ните си сълзи. Ра­достта от титлата е толкова голяма и сладка, най-вече за това, че почти никой от съперни­ците ни не вярваше, че ще я спечелим. Феновете ни обаче бяха невероятни, имаше хореогра­фия. Със сигурност те имат голяма за­слуга за тази купа, убеден съм, че без тях нямаше да е съ­щото. Не случайно е казано, че публика­та е дванадесетият играч на терена.

– Какви са амби­циите Ви за пред­стоящия сезон?

– Надяваме, след като станахме шам­пиони, да ни допус­нат в А окръжна група, това е жела­нието и на ръковод­ството, и на играчи­те, и на публиката. При всички случаи ще подсилим отбо­ра с няколко игра­чи на определени постове, за да има повече дълбочина в състава. Ако от есента започнем в „А“ ОФГ, целта ще бъде петица­та в крайното класиране. Ще дадем всичко от себе си, пък „каквото сабя покаже“. Надявам се отново да над­минем очакванията си, така както стана и през измина­лия сезон в „Б“ ОФГ.

– Благодаря Ви за отде­леното време. Пожелавам успех на Вашия клуб и се на­дявам скоро пак да отразя победа на ФК „Огняново“.

– И аз Ви благодаря. Поз­дравявам всички читатели и желая позитивните новини, които отразявате, да са в пъти повече от негативните.

Вестник “ Топ Преса „