20 години Клуб за ООН в Сатовча – Извървян път

На 28 юни в СУ с. Сатовча се проведе юбилейното честване 20 години от създаването на Клуба – на 30 юни 1999 г. На честването, организирано от децата от Клуба, дойдоха много гости, зам. кметът на Общината г-н Орачев, бившите председатели на Клуба Джайлянка Сиркьова и Ахмед Странджев, директорът г-н Дунчев, учители. Поздравления към децата изпратиха бившите председатели на Клуба: Юлия Соколова, Весела Соколова и Миглена Гарова.

Децата, членове на Клуба, под ръководството на координатора г-н Мирослав Камберов представиха дейността на Клуба от неговото създаване до днес. Най-радостното е, че децата продължават започнатото преди 20 години с нужната мотивация и самоинициативност, което ги прави  по-съпричастни и отговорни.

На честването имах възможност да споделя какво мисля за дейността на Клуба (нали съм почетен координатор и мое право и задължение е да изказвам своята позиция). Каквото казах – казах (с много вълнение и притеснение). Каквото не успях, надявам се останалите членове на Клуба за ООН – бивши и настоящи – да допълнят информацията.

За мен, като учредител и почетен координатор, беше изключителна чест не само да присъствам, но и да говоря пред децата, членове на Клуба за ООН. Посочих, че Клубът за ООН е много скъп проект за училището, за Сатовча и за мен. Когато се учредявахме, ние не знаехме, че ще извървим такъв дълъг път, че Клубът за ООН ще стане институция в училище, че децата ще определят дневния ред. Наследството, както знаем, освен материални измерения има и морални измерения. Не е важно да имаш, а да си верен на нещо. В такъв смисъл благодарих на децата, че продължават да се верни на сътвореното от техните батковци и каки. През Клуба са преминали повече от 350 ученици, всички те са оставили частица от себе си, от своята мотивация, всеотдайност, себераздаване. От първата Симулативна игра, посветена на събитията в Косово, когато пресъздадохме Съвета за сигурност, до ден днешен децата извървяват своя път. Всяка една дейност представлява творчески процес, който има най-малко три етапа: подготовка, преживяване, споделяне. По този начин се задоволяват по-висшите потребности – именно творческата изява, самоусъвършенстване, самоактуализация.

След първата симулативна игра дойде втората за бежанците, после за правата на човека и т.н. Повече от 40 мероприятия, три пъти наши деца бяха евродепутати в Страсбург, претворяваха се в съдии, прокурори, посланици. Утвърждавахме ценностите на световната организация в областта на образованието, а именно мир, защитени човешки права, приемане света на Другия. Такива цели си поставихме още при учредяването: да играем съществена роля за превръщането на нашето училище в място, където се зачитат и уважават човешките права, да вкараме човешките права в класната стая. И ако днес отчитаме, че сме се справили, това е така, защото имаме силно мотивирани деца, силен ангажимент от страна на директорите и учителите, подкрепата на родителите, на кмета на Общината.

Нито една дейност не е проведена ей така, за да запълваме календара на училището. След поздравлението, което получихме от г-н Кофи Анан – председател на световната организация на ООН – ние бяхме горди, че сме забелязани, че дейността ни се оценява положително. Така се заредиха едно след друго инициативите. Разработихме първия проект, заедно с учениците. През 2002 г. Министерството на образованието обяви конкурс  „Млади таланти” за написване на младежка инициатива. Един ден с директора на нашето училище, г-жа Ушева, поканихме едни от най-активните тогава членове на Клуба – Галина Шекерова, Фатме Демирова и Радостина Пашанлиева и разработихме първия проект (самият аз тогава не знаех как се пише проект). Изпратихме проекта с надслов „Нови модели на гражданско поведение в българското училище” в Министерството. Е, не се класирахме, но този проект започнахме да го изпълняваме от 2002 г. до днес. На три пъти печелихме финансиране от Холандското посолство, Фондация Междуетническа инициатива за човешки права и други фондации. Организирахме и проведохме повече от 150 обучителни семинара по човешки права. Наши деца, членове на Клуба, обучаваха родители, кметове и общински съветници (на срещата г-н Орачев припомни за неговото участие в такъв семинар, тогава кмет на с. Кочан).

През 2001 г. участвахме в най-гледаното тогава предаване на БНТ „Чай“ с водещ Драгомир Драганов. Участия в други телевизионни и радиопредавания, национални инициативи, конференция, пътувания в чужбина. През 2003 година спечелихме първия национален конкурс по гражданско образование „Добри педагогически практики по гражданско образование“ именно най-вече чрез дейността на Клуба. Участвахме в най-големия урок за човешките права за книгата на ГИНЕС.

В един момент разбрахме и осъзнахме, че с дейността ни по гражданско образование на практика извеждаме Модел за повишаване на гражданската култура. Повишената гражданска култура променя не само начина на мислене, но и поведението. Във финалната оценка на представителите на Фондация „Междуетническа инициатива по човешки права” с ръководител г-жа Людмила Драгоева, е записано „Главна заслуга на този проект (става дума за проекта „Нови модели на гражданско поведение в българското училище“)  е прилагането и практикуването на Модел по гражданско поведение, базиран в стандартите на Човешките права и споделян до голяма степен в училищната общност”.

Какво включваше нашият Модел по гражданско образование?

• Организиране и провеждането на оригинални симулативни игри, (четири) с които „решавахме” общественозначими теми.
• Разработване на проекти – от всичките 44 проекта спечелени от нашето училище, девет са дело на децата от Клуба.
• Обучителни семинари по човешки права (повече от 150) с ученици, учители, родители, кметове и общински съветници (със съдействието на г-н Соколов – тогава Началник на регионален инспекторат на образованието в Благоевград – организирахме четири обучителни семинара с учители на Община Сатовча, Гърмен, Гоце Делчев и гр. Хаджидимово).
• Регистриране на случаи на нарушени човешки права и търсене на работещ механизъм за тяхното решаване. И до сега не мога да си обясня смелостта, куража, подготвеността на децата от Клуба да участват в дебатите по метода на Де Боно – мислене с шест шапки „Спазването на човешките права в моето училище”.
• Съдействие за учредяване на Клубове за ООН в Рибново, Гърмен, Слащен, Абланица, гр. Хаджидимово и гр. Гоце Делчев – създаване на мрежа за контакти и обмяна на положителни практики.
• Застъпнически кампании.
• Ден на ученическото самоуправление (от 2006 г. до днес).
• Приемане на правила за всеки час и предмет.
• Участие в национални прояви.
• Дебати „Какво ми дава училището?“ и т.н.

В последна сметка, какви качествени резултати постигнахме чрез дейностите в Клуба:

• Осигуряване Детското участие – един от основните  принципи във философията на Конвенцията на ООН за правата на детето, задоволяване на по-висшите потребности: творческата изява, децата изграждат умения да говорят пред аудитория с тези и аргументи, които приемат като право и задължение, умеят да работят в екип, по-разкрепостено мислят, по-открито споделят своите проблеми, стават по-толерантни, изграждат самочувствие и увереност, разсъждават като личности и граждани.
• Един от най-важните, значими резултати: „…чрез дебатите децата развиват комуникативни и аргументативни умения, техния мироглед на граждани, които  в бъдеще ще участват в различни дейности и процеси и които имат смелостта и подготвеността да говорят по обществено значими теми” написа проф. Иванка Мавродиева от Софийският университет „Св. Климент Охридски”.

Накрая на моето изказване припомних на децата философията на един от най-известните съвременните мислители, Наполеон Хил: „Всичко, което умът може да си представи и повярва, може да бъде постигнато”. Важното е да си поставят по-големи цели, да вярват в безграничния интелект и да са хора на действието.