Посетете Славянка планина!

През лятно-есенния туристически сезон ви препоръчаме да посетите красивата Славянка пла­нина, разположена в Юго­западна България краи границата ни с Гърция. По главното и било минава българо-гръцката граница, като по-голямата и по-ин­тересната и част остава в наша територия.

Старото име на планината е Алиботуш и е свързано с няколко легенди, препредавани в различ­ни варианти от местното населе­ние. Според една от тях в старо време в подножието на планина­та ежегодно се провеждал голям есенен панаир. Редовен посети­тел на панаира със стражата си бил и Али бей -виден и влиятелен османлия. От предпазливост той слагал лирите си /турски златни монети/ в ботуш, което не будело съмнение. Това обаче забелязал един комита, който цял ден деб­нел как да измъкне ботуша с лирите. И сторил това в късния следобяд, когатостражата на Али бей се поотвлякла, доволна, че денят минавал спокойно. Ко­митата грабнал ботуша и за ниг потънал в жълтозелените дебри на планината. Стражата запъл­зяла бързо по склона, за да го догони, но не успяла. Тогава тур­ския бей се провикнал; ‘Халал да ти е, булгар комита, на Али бей ботуша, заради голямата ти хра­брост. ’’А на планината останало името Алиботуш.

Славянка е една от високите български планини. Наблюдава­на от изток и север, тя смайва с величествения си, уединен и широко заоблен масивен купен, с много стръмни, на места почти отвесни, склонове. Внушителен е погледът към нея и от гръцка територия. На съвсем късо въз­душно разстояние тя сякаш из­веднъж се издига от подножието /700-800 м. надморска височи­на/до билните и части на 2000- 2200 м. над. височина. Най-висо­ките и върхове са заоблени и по това се различават от върховете в съседния Пирин.

В Славянка има 7 върха с над 2000 м. надморска височина – първенецът Гоцев вр. е висок 2212 м., следван от Шабран /2196 м. /, Голям Царев връх /2183 м. /, Алипутус /2172 м. / и др.

Тя е стара пла­нина, изградена от мраморизи­рани варовици и по-малко гранит и кристалинни шисти. Образувана е в зона с много активно проявление на вътрешните земни сили, спомо­гнали за нейното сравнително високо издигане.

В климатично отношение Сла­вянка спада в областта с преход­но средиземноморски въздух. Тя е разположена на границата между земите с ъс средиземно­морски климат на юг и континен­тален на север. В нея обаче ярко е изразено планинското влияние върху климата и затова в най-ви­соките и части той е типичен планински. Едно сравнение на температурите по сезони и над­морска височина с тези в Пирин и Рила показва, че в Славянка те са по-високи поради по-южното и географско разположение.

Славянка е бедна на повърх­ностно течащи води, сравнител­но безводна е поради подчерта­ният и карстов характер. Реките в нея са незначителни. Най-дъл­га /18, 8 км. / в българска терито­рия е Петровска река, която води началото си от голям карстов из­вор на около 6-7 км югоизточно от с. Петрово.

Това, което отличава Славян­ка от другите планини е неината своеобразна, интересна и буйна растителност. Може би няма друга планина в България, с из­ключение донякъде на Стран­джа, с толкова голямо растител­но разнообразие.

Флората тук показва голямо сходство с тази в Северна Гър­ция. Тук е северната граница на голяма част от средиземно­морските растителни видове. Забелязват се наченки и на веч­нозелена растителност. В Сла­вянка растат редки планински растения, някои от тях нови за нашата страна и за науката, дру­ги пък се срещат съвсем наряд­ко на Балканския полуостров. Част от тревистите растения се отличават със своята едрина на стъбла, листа и цветове, със сил­на миризма, с многостъблия и многоцветия и оформят на мес­та уникални природни кътове, които не могат да се видят в дру­ги български планини. Тогава и въздухът тук ухае изключително приятно и според някои влияе до голяма степен здравословно върху човешкия организъм.

Разнообразен и интересен е животинския свят в Славянка. Прави впечатление голямото разпространение и видово раз­нообразие на пеперудната фау­на. Видимо е, че планината раз­полага с богат и разнообразен туристически потенциал. При­родните компоненти – релеф, растителност и животински свят, донякъде и води, със своеобраз­ната си атрактивност въздейст­ват твърде емоционално върху посетителите на планината.

От най-стари времена Славян­ка е свързана с живота и бита на тукашното население. Още се носят легенди за стари харамии и комити, за войводи и хайдуш­ки чети, бродили из планината с оръжие в ръка за освобожде­нието на този край от османския деспотизъм. Открояват се име­ната на Гоце Делчев и Пейо Яво­ров, на Яне Сандански и Атанас Тешовски, на Димитър Гущанов и дядо Илия Кърчовалията, на Стоян войвода и др.

Най-удобен изходен пункт за Славянка откъм долината на р. Места е през гр. Гоце Делчев до с. Парил и оттам до хижа Сла­вянка, а откъм долината на р. Струма – през Сандански до с. Петрово и оттам до хижа Извора.

Препоръчваме на туристи­те, тръгнали за Славянка, да се съобразят с две важни неща; маршрутите от двете хижи до най-високата част на планината преминават през резерват ‘’Али­ботуш’’, което изисква строго спазване на Закона за защите­ните територии, и второ, поради безводието в среднопланинска­та и високопланинската част на планината е задължително да се запасите предварително с вода за пиене.

Най-забележителни и попу­лярни маршрути в планината са от х. Славянка до Голям Царев връх и оттам до първенецът Го­цев връх/за около 5 часа/ и от х. Извора през местността Ливада до Гоцев връх / заоколо 4 часа и 30 минути/

Трудно се намират думи, за да се изрази възхищението от ве­личествената гледка във всички посоки, която се открива от три­те най-високи върхове на Сла­вянка

Общо оттук се виждат около 21- 22 планини в България, Гърция и Македония, между които Рила, Пирин, Родопи, Осогово и Стара планина, както и емблематич­ните Олимп планина в Северна Гърция и забележителната Шар планина в Северна Македония.

Ето какво пише за Славянка през 80-те години на миналия век проф. Георги К. Георгиев: „В жи­вота си скитах много. Познавам по-голямата част от планините на Балканския полуостров, всички­те планини на Чехословакия и по­вечето от планините на Германия. Минах през Швеция и стигнах до планините на Норвегия.

Прекосих Швейцария и наблю­давах грамадата на Монблан от Женевското езеро, обаче никъде не видях планина с такъв вън­шен вид като Славянка. Чуден, странен и величествен купен. Широко заоблен, усамотен, със стръмни, почти отвесни скло­нове, величав, гладко изпънат в синьото южно небе. Налага се, приковава погледа, врязва се дълбоко и незаличимо в съзна­нието. ’’

Вестник “ Топ Преса „