Виктор Касъмов, директор на „Фолклорна магия“: ЮНЕСКО призна нашия фестивал

КОЙ Е ТОЙ

Виктор Касъмов е роден на 5 декември 1960 г. в Кюстендил. Вече 34 годи­ни е в музикалния бизнес у нас. През 1994 г. заедно с брат си Ненчо Касъмов създават музикална ком­пания „Ара аудио-видео“, която през годините про­дуцира и менажира едни от най-големите имена в българската фолклорна и попфолк музика, като Во­лодя Стоянов, Николина Чакърдъкова, Румяна По­пова, Гуна Иванова, Кати, Алисия, Тони Стораро и много други.

В момента Виктор Касъ­мов управлява фирма, в която освен две музикални компании влизат и 4 нацио­нални музикални телеви­зии за фолклор, българска музика, балканска модер­на музика поп фолк. През 2018 г. създава Национа­лен фестивал за народно творчество „Фолклорна магия“ в Банско, който тази година ще проведе своето второ издание. Виктор Ка­съмов е негов директор.

– Г-н Касъмов, фестивалът „Фолклорна магия“ се появи за пръв път преди година в Банско, а сега ще има второ издание. Какво да очакваме от това изключително бъл­гарско събитие?

– Тази година фестива­лът ще се проведе от 12 до 14 юли и отново ще бъде в градския парк. Целта е ясна – да съхраним българското. Ще има конкурсен харак­тер, като ще участват само­дейци от всички фолклор­ни области. Ще има четири категории – пеене, свирене, танци и демонстрация на обичаи и традиции. В пър­вите три категории ще има три възрастови групи – до 12 години, от 13 до 17 годи­ни и над 18 години. Новото е категорията за най-малките – още преди години журито и организаторите видяхме, че има нужда от такова разделение. Целта на фес­тивала е да популяризира и съхрани българските тра­диции, фолклора, обичаите, културата и родното произ­водство. Той дава сцена за изява на пазителите на бъл­гарското народно творчест­во в лицето на самодейци, занаятчии и производители на традиционни български стоки от цялата страна.

– Вярно ли е, че от ЮНЕСКО са изявили желание да бъ­дат ваши партньори.

– Да, това е голямата нови­на тази година. Ние го при­емаме като признание не само за нас, но и за град Бан­ско. Изпълнителният дирек­тор на Регионален център – София на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова ще връчи плакет със знака на ЮНЕСКО в ка­тегорията за представяне на автентични обичаи и тради­ции „На мегдана“. Също така световната организация ще заснеме късометражен филм, посветен на фестива­ла, носителите на нематери­алното културно наследство и различни обичаи и зана­яти. За нас това е огромна чест, още повече че сме тол­кова млад фестивал.

– Това знак ли е, че „Фол­клорна магия“ влиза в не­материалното културно на­следство на ЮНЕСКО?

– Нашето партньорство е точно този знак. ЮНЕСКО не работят с всеки фестивал и предложението за партньор­ство идва точно от тях.

– Година по-късно как оце­нявате първото издание на фестивала?

– Много успешно! Имаше над 1700 участници, и то много качествени самодей­ци от цялата страна. Имаше от Тутракан, Бургас, Видин и още много места. Бяха надминати очакванията ни. Проведохме разговори с участниците за изявите им и тази година, като 99% от тях потвърдиха, че отново ще се включат. Всички са възхитени от организация­та. Това ни беше една от целите – самодейците да се почувстват много значими и важни. Да участват в един наистина голям фестивал. Записванията продължават до края на този месец, така че очакваме още хора. Друга мисия, която изпълняваме, е самодейците да се изявяват на една сцена със звезди от българския фолклор.

– Кое ще са големите име­на, които можем да видим след месец и половина?

– На първата дата – 12 юли (петък), на сцената ще изле­зе Николина Чакърдъкова с Неврокопския танцов ан­самбъл. Тогава ще се изявят и от мъжка фолклорна група „Годлевски Великден“. Те из­пълняват авторска музика с фолклорни елементи от Пиринския край. На втория ден – 13 юли (събота), ще пеят Румяна Попова и Бин­ка Добрева, както и мъжка фолклорна група „Бански старчета“. В последния ден – 14 юли (неделя), на сцена­та ще излязат Ива и Велис­лава Костадинови (бел. ред. – внучки на великата народ­на певица Гуна Иванова) с мъжка фолклорна група „Огражденска четворка“. На сцената качваме хем моде­рен фолклор, хем автентич­ни изпълнители. Усещам, че хората много ги харесват и са търсени за слушане. Оп­итваме се да представяме едновременно и модерното, и автентичното. Победите­лите в отделните категории ще имат възможност да спо­делят сцената заедно със звездите. Да натрупат само­чувствие и да се почувстват значими.

– Какви други интересни изяви ще предложите на участници и гости?

– И тази година на една от сцените ще направим хоротека, тъй като интере­сът е много голям. Настава такова голямо забавление, че на хората им е истинско удоволствие. Да се надя­ваме тази година времето да е хуба­во. Ще заснемем всички участници и ще ги излъчим по телевизиите и соци­алните медии. Има много фестивали, но никой не инвестира време и средства, за да ги заснеме от начало до край. Не само участниците да се видят, но и други хора да ги гледат. Това е едно от неща­та, които ни отлича­ват от другите фести­вали. Наблягаме на видеореализацията. ЮНЕСКО приятно ни изненада и това ни казва, че сме в пра­вилната посока.

– Смятате ли, че има достатъчно фолклорни фестива­ли в България?

– Много са и това е радостно. Посетих много фестивали и виждам, че българи­нът безкрайно обича фолклора. Хиляди са тези, които посещават събитията, и хиляди са тези, които се занимават с фолк­лор. Може и милиони да са. Чудесно е, че фолклорът за­ема толкова важно място в живота ни. Поставяме си цел до 5 години да бъдем в топ 5 на най-предпочита­ните родни фестивали. На година посещавам по 70-80 събития в цялата страна и е невероятно колко много са хората – от 3-4-годишни до най-възрастните, са част от тези събития. Всички са с на­родни носии и ходят да пеят и танцуват. Българинът явно трайно се е обърнал към на­шия фолклор. Може би там намира спасение, спокой­ствие и щастие. Затова и не е изненада, че има толкова много фолклорни телеви­зии. И те са коренно различ­ни една от друга. Това може само да ни радва.

Вестник “ Топ Преса „