Вестник ГРАДЪТ представя: Един неврокопски млад учител в големия град…

Гергана Романска: За мен е удоволствие да поведа децата по пътя на знанието,да им помагам и да ги напътствам!

Гергана Романска е родена на 30 август в Гоце Делчев. Завършила е Начална учи­лищна педагогика с чужд език в СУ „Св. Климент Ох­ридски“. Работи като начална учителка в столичното 93-то средно училище „Александър Теодоров-Балан“.

– Гергана, от една година си начална учителка. Какви са първите ти впечатления от про­фесията?

– И аз, като един първоклас­ник, пристъпих неуверено в класната стая, но веднага раз­брах, че няма по-невероятна професия. Тя е динамична и много емоционална.

– А как и кога реши, че искаш да си учителка?

– Още когато бях ученичка, ис­ках промяна в образованието. Реших, че аз мога да доприне­са за тази промяна. Майка ми е всеотдайна учителка и тя ме мотивира и ме вдъхновява и аз да бъда такава. Хората много често казват, че учителската професия не е избор, а призва­ние. Аз смятам, че това е моето призвание в живота.

– Какво ти харесва в тази про­фесия?

– Харесва ми работата с деца. Чувството на удовлетвореност от обучаването и възпитаване­то на тези малки хора. Оставяш по частица от себе си във всеки един ученик и го виждаш как израства и се развива като лич­ност и става човек.

– Учителка си на първи клас. Какво е да работиш с малки деца, току-що прекрачили пра­га на училището, които тепърва откриват света и знанието за себе си?

– С една дума – интересно. Тяхното неспирно любопитство към заобикалящия ги свят ги превръща в истински изследо­ватели, впускащи се в приклю­чения, търсейки знания. А за мен е удоволствие да ги пове­да по пътя на знанието, да им помагам и да ги напътствам. Уникално е чувството да бъдеш част от този процес на разширява­не на техния мироглед.

– Кое е най-важно­то, на което искаш да научиш уче­ниците си?

– Искам да ги науча на всичко оно­ва, което ще им бъде необходимо не само в училище, но и в живота. Най-вече на това да бъдат хора, да си пома­гат, да се подкрепят и да умеят да прилагат всяка от безценните добродете­ли. Да бъ­дат добри.

– Как ми­слиш, има ли разлика между по­коленията – твоето и на твоите ученици?

– Разби­ра се. Всяка година хората се променят и се променят и цен­ностите. Когато бях на възрас­тта на моите ученици, животът беше по-спокоен и не бяхме толкова зависими от техноло­гиите. Учеха ни да бъдем тър­пеливи, сдържани, толерантни, докато тези качества при някои от днешните деца липсват.

– А какви качества според теб трябва да притежава един учи­тел?

– Един учител трябва да при­тежава много качества, като на първо място трябва да бъде търпелив към своите ученици. Да бъде отдаден на работата си. Да обича професията си и това, което прави. Учителят е актьор, съдия, лекар. Той е приятел. Той е пример за подражание.

– Уважавани ли са учителите от обществото днес? И с какви проблеми се сблъскват?

– Учителската професия е и винаги ще бъде уважавана, но обществото днес я приема за даденост. Пътят на учителя е осеян с трудности. Сблъскваме се с много препятствия, но те не трябва да са пречка пред наша­та цел да обогатяваме младото поколение.

– Наскоро бе празник — 24 май… С какви чув­ства посре­щаш този ден?

– С гор­дост, благо­дарност и радост. Гор­дея се, че съм българ­ка, че мога да пиша и чета на бъл­гарски и да уча децата на родния език. На този ден честваме делата на всички оне­зи хора, допринесли за разви­тието на българската просвета и култура, и съм бла­годарна на всички тях. Радвам се, че имаме такива праз­ници, които ни „събуж­дат“ и ни припомнят кои сме.

– Да, честваме св. Кирил и Ме­тодий. Но ценим ли достатъчно тяхното дело? Съхраняваме ли езика си, или в плен на модата лесно го замърсяваме с чужди думи и чужди букви?

– Всеки от нас трябва да бъде благодарен за това, че Бъл­гария, макар и малка държа­ва, има свой собствен език и писменост. Великото дело на двамата братя трябва да бъде съхранявано и ценено от идни­те поколения. Аз като учител се стремя да предам на своите ученици любовта към родния език. Но въпреки това навлез­лите в нашия живот техноло­гии оказват негативно влияние върху автентичността на нашия език.

– Обичаш ли българската кни­га? Кой е любимият ти автор?

– Обичам всяка българска книга, ценя всеки български разказ и стихотворение. Люби­мият ми автор е Пейо Яворов. Неговата поезия е пропита с дълбок смисъл и „прозрения“ за „вечните въпроси, що никой век не разреши“.

– За какво намираш или не намираш време?

– През свободното си време сядам с хубава книга, отивам на театър или се разхождам в някоя галерия. Иска ми се да намирам повече време за пъту­вания.

– Какво най-много цениш у хората?

– Искреността е качеството, което ценя най-много у хората.

– Ако трябва да се опишеш с пет думи, то ти си…

– Колкото и нескромно да зву­чи, определям себе си като бор­бена, великодушна, решителна, всеотдайна, целеустремена.

– Имаш ли любима мисъл, която следваш?

– „Cogito ergo sum“ – „Мисля, следователно съществувам“ – Рене Декарт. Това е любимата ми мисъл, която се стремя да следвам.

– А светла личност, която те вдъхновява?

– Има много велики хора, кои­то ме вдъхновяват. Но на този въпрос бих отговорила само по един начин – моята майка. За мен тя е светлината, която ми показва правилния път и ме подкрепя за всяко решение в моя живот. Тя е прекрасна май­ка, силна жена и уникален учи­тел. Всичко, което някога искам да бъда.

– Твоето послание към чита­телите?

– Дерзайте! Не спирайте да търсите знания! Помнете и се гордейте, че сте българи.