НА ПЪТ С ВЕСТНИК ГРАДЪТ: Из долина Неврокопи

 

След община Просочани следваме пътят, който мина­ва през тесни проходи 1меж­ду склоновете на планина Фалакро в района Като Не­врокопи.Една местност из­вестна със суровата зима с температура до минус 20 гра­дуса. Заснежните върхове на околните планини и заснеж­ните дървета насладават чувствата ни и си съперни­чат със красотата на зеления пролетен пейзаж. Обаче, тази местност остава неизвестна за естествената си красота, историята, хубавите църкви на 19-ти век и уникалните преживявания, които 3могат да бъдат предложени за по­сетителите.

След кръстовището към село Волакас ще посетим живописното селце Грани­тис, разположено на 31 км от Драма. Построено в еднои­менния поток, селото е пълно с борове, ели, букове, плодни орехи и саморасла леска. В старото селище ще видим къщи с традиционна архитек­тура и църквата Таксиархес (1873) с дърворежби на 19-ти век. Улиците на района са по­крити с материал от старите кариери за гранит. По пъте­ката с гъста растителност стигаме до църква на св. Бо­городица, място за среща на местните жители и имигран­ти в празника на 15 август. Село Гранитис се предлага за приятно представяне в хо­тела и за вкусно местно яде­не в традиционните механи. Посетителят може също да намери планински чай, мед и орехи.

Продължаваме до долина Неврокопи, която е видима пред нас между околните 2планини. Първата ни спир­ка е село Охиро, разположе­но на 40 км от град Драма и там се намира църквата на св. Георги (1882). Селото и околните планини са извест­ни със линията на укреплени­ята на Втората световна вой­на и героичната съпротива на немногобройните гърци воиници срещу германците през април 1941 г. На хълма близо до общността Охиро можем да посетим непревзе­маемата крепост Лисе и мал­кия музей на 4 май или в пър­вата неделя на същия месец, когато мястото е отворено за посетителите след споразу­мение с компетентните воен­ни власти.4

 

От село Охиро следваме пътя до седалището на общи­ната, село Като Неврокопи, което е разположено на 42 км от Драма на 560 м надморска височина. В историческия град с националните борби, административен и стопан­ски център на района, се на­мира величествената църква на св. Димитър (1866) със стенописи вътре и внушител­на камбанария в двора. Сред иконите на икононостаса, които вероятно са творения на известния художник Ге­оргиос през десетилетие на 1870 г се отличава иконата на св. Димитър. Село Като Неврокопи има особен цвят всяка сряда с пазара, който е известен за гърците като «лаики агора» и там посети­телят може да намери висо­кокачествени местни про­дукти, известните картофи и вкусния боб. «Акри­тия» на 25-27 юли и «деня на картофа» през есента с музи­кални изяви и вкус­ни кар­тофни ястия, са ня­кои из­вестни култур­ни изя­ви. Малки хотели и таверни правят по-приятно предста­вянето ни и ни дават въж­мозността да изледваме съ­кровищата на района.

Пътуването продължава към се­вероза­падна част на на райо­на, със след­ваща 5спир­ка в амфие­атрално постро­ено село Дасото, в об­расъл склон с изклю­чителна гледка към до­лината, на 8 км от Нев­рокопи. Влизайки в селото с немногобройни жители нас посреща стария извор «пара­лига». В църквата «Успение Богородично» (1870) ще ви­дим малкия купол и иконите на 19-ти век в иконостаса.

По пътя към гръцкобъл­гарските граници се намира гора Кастаня, една местност с разнообразна растител­ност оформирана подходящо да посрещне любителите на 7природата. Вървейки наго­ре ще се отпуснем в мястото «То крио неро» (Студената вода) с внушителните плата­ни и чистата вода. В селото се организират различни проя­ви през тридневния празник на 15 август. Наслаждавай­ки се на чистия въздух и на природата, пътуваме 4 км на юг към историческото село Перитори. Построено по склоновете на един хълм е обявено за традиционната архитектура. В селото се на­мира църквата на св. Нико­лай (1835) украсен отвън с 6тухлени кръстове и впецат­ляваща камбанария на 1911 г. В църквата с исторически и художествен интерес се на­мира и църквата на Източник Зоодохос (1876) със сводест покрив и иконите на худож­ника Стергиос Георгиадис на 19-ти век.

od1 05

Продължаваме по южно до село Като Вроду, на 7 км от село Перитори. Село Като Вроду е построено на 650 м надморска височина и е заобиколено от планините на Вроду с гъста растител­ност. В селото се намира във видно място църквата на св. Теодори 9(1835). Във вътрешността на базиликата има икони на 1863 г в цен­тралния дървен иконостас. След екскурзуята до южната част на района, връщаме се по пътя от Като Неврокопи до западния край на общи­ната и стигаме до село Ка­тафито, на 1,5 км по-далеч. Селцетата, който се намират близо до гръчко-българската граница, предоставят въз­можността на посетителите да се насладят на природа­та в гора Кикла, между село Вроду и Ватитопос на юг и в богатата растителност на планина Орвилос на север. Гора Кикла, най-малко 20 000 декара 10с букове и широко­листни дървета, предоставя възможността на посетите­лите за почивка в организи­рани места с обилна вода.

Както в целия район са спасени и тук църкви на 19-ти век с илюстрации на фолклорни художници. В село Ватитопос ще посетим църквата на св. Николай, по­строена в средата на 19-ти век. Само интериора остава непроменен, а е спасен дър­вения иконостас с икони от 1873 г до 1869 г.

В пустиннено село Акрино ще намерим църквата на Так­сиархес, построена през 1848 г, на 22 км от Неврокопи (по­следните 6 км по черен път) почти по българските грани­ци. В тази църква са много важни стенописите на 1866 г. Тук се стичат много вярва­щи от района, а от съседната България в празника на Ар­хангели на 7 и 8 ноември.

Заминавайки от района с най-добрите впечатления, започва нова екскурзия на север и на гранични12я контролно-пропусквателен пункт Екзохи. Там, в селцето на произвоителите на карто­фи на 9 км от Неврокопи, съ­ществуват мирно паметници на мюсюлманския и хрис­тянския свят, въпреки че претърпяха големи промени от последващите намеси. Ще видим църквата на св. Атана­сиос (1866), една трикораб­на базилика и останките на джамията с интересна деко­рация вътре. Ще продължим до гръцки пост с уникалната гледка към България, на 4 км от Екзохи, където ще работи митница отново след много години.

След завръщането си по пътя до Неврокопи, след­ваме на изток пътя 10 км и достигаме до Лефкоя, село с безанци от Мала Азия, пове­чето от който се занимават с производството на картофи и животновъдство. В селото се намира църквата на св. Йоан Кръстител (1836) с иконостас и икони от края на миналия век и камбанария га 1887 г.

Района се промени значи­телно след изграждането на язовира, който води до обра­зуването на красивото езе­ро на село Лефкоя. Със създа­ването на посетител­ски център и отваряне на нови пъ­тища, посе­тителят ще се наслади повече на природа­та. Заслу­жава си да се види паметни­кът, който е създаден в мястото, където па­триарх на Констан­тинопол Вартоло­мей засади едно дърво по време на посеще­нието си през 1999 г, точно на брега на езерото, показвайки 13опазването на околната среда.

a 08

Продължвайки на изток по пътя от Неврокопи към село Пагонери, след 15 км спира­ме за малко време в необи­таемо село Ливадаки га 720 м надморска височина. Там ще посетим в една зелена площ църквата „Успение Бо­городично“ (1870). Ще видим оригиналната илюстрация на 1876 г на дървения ико­ностас и стенописи­те на тава­на. Външно църквата е украсена от камбанари­ята на 1890. След като ще се освежим в селото от ле­дената вода на извора, оста­виме село Ливадаки и следдваме пътя с много завои към река Нес­тос и стига­ме до село Ахладя, на 18 км от село Невро­копи.

В съсед­ното пу­стинно село Критара се намира в гъста рас­тителност час14т на църквата на св. Георги от среда­та на 19-ти век. Църк­вата спася­ва част на стенописи­те и има из­ключителна скулптурна украса на западния вход. Двата дни на 15 август се организира празник в село Ахладя и Ли­вадаки. На 2,5 км на изток се намира традиционното селище Пагонери с каммени­те двуетажни къщи с големи дворове. Селището е било опожарено през май на 1944 г и жителите бяха преместе­ни заложници в България, като отмъщение за победата на гърците партизани в исто­рическата битка на Пападес. В центъра на селото се на­мира църквата „Дева Мария“ (1835).

На брега на езерото, кое­то е създадено от водите на река Нестос след 17изграж­дането на язовира Тисаврос, посещаваме село Потами, на 27 км от Неврокопи. На крат­ко растояние от селото има изключително красива пеще­ра, неизползваема днес. Ра­йонът е бил обитаван непре­къснато от праисторическите до византииските временна, според археологическите находки. Също природата дарява на този място вода и растителност,близо до две­те селища Перасма и Делта, на 8 км и 4 км съответно от село Потами. Природолюби­телят, ловецът и рибарът ще насладят там на района с из­ключителната флора, а всеки посетител може да опита в таверните риба от реката или езерото. Днешните жители организират културни изяви в първата неделя на месец август, които са посветени на емигрантите. Нашото крайно предназначение в общината Като Неврокопи е най-източ­ното селце, наричано Микро­миля, на 38 к16м от седали­щето на общината. Районът с гъстата растителност при­влича много природолюби­тели и ловци, които оказват гостоприемство в хотела и в селската механа.

Оставим селата и продъл­жаваме до Брезова гора следвайки път 20 км от село Потами до строителната пло­щадка Панагия. Уникалната гъста брезова гора заема площ в цялата Гърция 10 000 декара, 15а още 15 000 дека­ра са обхванати от бреза, бук, дъб и бор.

Подножието на горска пътна мрежа се подобрява след пролетта, заради не­прекъснато поддържане. Пътуването до община Нев­рокопи оставя на посетителя най-хубавите впечатления. Природата и паметниците, поклоническите пътувания в църквите, запознаването с гостоприемните местни жи­тели, традициите и обичаите, дейностите в планините и близо до водите на района, пешеходството по пътеките, вкусното ядене и почивка­та в малките хотели са опит на живот и задоволяват на всеки посетител на гръцката провинция.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене