В памет на Никола Шайков (1912-1996)

Тази година се навършват 23 години, откакто Никола Шайков завърши скромния си земен път на емигрант в Торонто. Като един роден Солженицин, той беше за­помнил и записа за поко­ленията страшната нелепа братоубийствена вакханалия след Девети в родния му край – Пиринска Македония. Беше един от многото верни нейни синове, страдали за българщината.

Шайков беше от членове­те-учредители на църквата Св. Троица, радетел в отсто­яването на нейния облик на църква, свързана неразрив­но с МПО. За него, както и за много други беше важна борбата срещу подмяната на историята от комунисти­ческата пропаганда в услуга на външни сили. С пламенно слово и остро перо на вечно буден пазител на истината той до последния си дъх се бори за разкриване на вся­какви явни и подмолни вли­яния, целящи да отслабят и заменят българския харак­тер на македонското револю­ционно дело.

Никола Шайков отдаде це­лия си живот на тази борба, на вярата в общото бъдеще на разделения от историче­ска несправедливост народ на Македония, в доброто начало у човека – върховно творение на Бог.

Всичко, което този много­страдален син на Македо­ния преживя и изтърпя във вартоломеевите нощи на чистките, в затворите и ла­герите, в суровата планина и в емиграция като беглец от болшевишкия терор не разклати тази вяра и не отне съпротивителните му сили. Неговият неголям по обем сборник спомени „Бурна епо­ха 1941-1950 г.“ е паметник на човешката способност да наблюдава, да запаметя­ва (без записване!) събития и личности в най- мрачни и жестоки условия. Спомените (в собственоръчен ръкопис) се появяват през 1982 г. Те описват с невероятно точни факти, цифри и данни хроно­логията на драматичните во­енни и следвоенни времена. „Бурна епоха“ е една унищо­жителна историческа оценка за движещите сили и лицата, поименно отговорни за кър­вавата разправа с българщи­ната в Македония. От първо лице и от далечна емиграция Шайков разобличаваше де­магогията на комунистите, произвела герои от престъп­ните

„народни отмъ­стители“

„Бай Кольо“ беше роден в с. Делчево (Неврокопско) в семейство на земеделски стопани, бежанци от Зиляхо­во, Егейска Македония (днес Неа Зихни, Серско). Баща му е член на ВМРО участник в Илинденското въстание, въз­питал синовете си в традици­ите на революционното дело. От ранни години Кольо и по-големият брат (по майка) Иван Нурков са заклети като членове на Организацията, като Иван се издига до ранг воевода. Кольо има вроден стремеж да се учи, завършва търговски курсове, работи в общинските администра­ции на селото и в Неврокоп. През звенарския режим и последвалата забрана и при­нудителното поставяне на ВМРО извън закона, не прес­тават четите и нелегалната им дейност в поробените македонски области на Юго­славия и Гърция. Братята са участници в това трудно и опасно дело, в което масово е въвлечено цялото населе­ние и всеки доброволно по­мага с каквото може. Много и разностранни са враговете на македонското движение, борбата се води на много фронтове и младите борци като Никола са научени отра­но на конспиративност.

През 1941 г.България пое­ма управлението в освободе­ните от Гърция и Югославия части на Македония. Народът на Македония е отново заед­но, неразделен от граници. Голяма е радостта и ВМРО възторжено се включва в ад­министрацията и опазването на реда в новоприсъедине­ните земи. Никола Шайков е военизиран и постъпва на служба в общи­ната в Зиляхово, родното място на баща му. След края на войната под ръководството на местните власти и по си­лата на предателски спораз­умания с гръцките и с Тито­вите комунисти, в България за­почва преслед­ване, репресии и ликвидация на всички члено­ве, сътрудници и симпатизанти на македонското освободително движение. Ни­кола е заловен и съден от Народ­ния съд в Нев­рокоп. Получил смъртна присъ­да, започва не­говата трагична одисея в затво­рите в очакване на екзекуцията. Изтърпява мъ­чения и униже­ние. Успява да избяга по време на труд извън затвора, Пре­следван, гонен, но подпомогнат от близки, се свързва с брат си в планината. Там Иван загива, прострелян пред очите му, а Нико­ла и Атанас Ико­номов (Начката) се спасяват в Гърция, където ги очакват нови мъки и неприятности с вла­стите. Едва през 1948 г. след намеса на американската администрация Никола с го­ляма група е определен да отпътува за лагер в Италия, откъдето след две години го приема Канада.

„…Дойде една комисия в лагера да ни разпитва как­во политическо убеждение имаме. Ние от Македония за­явихме, че сме за свободна и независима Македония. Бла­годарение на американеца (по народност хърватин) ни помогна, иначе нито един от нас жив нямаше да излезе от Гърция.“

„Бурна Епоха“

Така започва емиграцията на Никола Шайков в Торонто, Канада. Остави добро, нео­петнено име, живя скромно и дисциплинирано, по вой­нишки. Работеше неуморно в църквата. Всеки свободен миг пишеше, пропагандира­ше, записваше на магнито­фон спомени, речи, народни, бунтовни песни от неговата младост и помагаше на всич­ки в енорията и да опозна­ят историята и истината за борбите на българите от Ма­кедония. Грижеше са за нас, новодошлите българи да се приобщим в енорията и да почустваме Св. Троица като уютен духовен дом.

За него България беше многострадална майка-све­тиня, а обединението на Ма­кедония – идеал. Той си оти­де от този свят шест години след падането на комунизма в България, не видя присъда­та си от Народния съд отме­нена, изтля без да види род­ния край, съпругата, големия си син и внуци. Сега прахът му почива в селото му, квар­тал на гр. Гоце Делчев.

Цялото поколение на бор­ческата емиграция не е вече между живите. Но благодаре­ние на родолюбивото наслед­ство на първите свещеници и на водещите личности на на­шата енория и до ден-днешен в нашата църковна общност не могат да проникнат сили, враждебни на българската национална идея. Този дух ни е завещан, пази се неотстъп­но и съвпада напълно с пра­вилата на многообразие, тър­пимост и взаимно уважение на съвременното канадско общество. Никола Шайков е един от светлите образи на близкото мина­ло на Св. Тро­ица. Бога да го прости!

КАК ВИЖДАМ БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНИЯ?

Бъдещето на Македония ще зависи от Бъл­гария, как тя ще защияава младата ма­кедонска дър­жава, дали ще се грижи като истинска май­ка или като зла мащеха.

В настоящия момент всеки българин, не­зависимо къде се намира по света, той тряб­ва да работи за тази защита, да помага млада­та македонска държава да ос­тане свободна и независима, за­щото времена­та налагат това.

В миналото наричаха ВМРО сепаратистка организация, искала да пра­ви отделна ма­кедонска държава от Бъл­гария. ВМРО никога не се е отказвала от българската си народност и език. Точно обратното е истина – ВМРО е правила един политически сепаратизъм, само и само да запази българската народ­ност, език, обичаи и тради­ции от потурчване, а после от посърбване и погърчване.

29 юни 1994 год.

Н. Шайков

ПРЕДЛАГАМЕ СКОПСКИ „АКАДЕМИК“ ЗА ЛАУРЕАТ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА

Застанах пред телевизора, за да види предаването на ТВ Скопие и словото на пред­седателя на Македонската Академия на Науките Бла­же Ристовски*. Нали е про­славен академик, човек все може да научи нещо от него. И действително чух чудни ра­боти. Академикът препоръч­ва да се предприеме кампа­ния срещу Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров! Защо? „Съвсем точен е фактът, че всички революционери – ръководители на ВМРО и Илинденското въстание са декларирали българската си националност. С това те са нанесли огромни щети на ма­кедонската история и затова трябва да се почне кампания срещу тях.“

По-голяма историческа щуротия не съм чел и чувал досега! Тези великани в исто­рията на Македония скопски­те македонисти искат да из­правят пред „Македонската академия на уметностите“, за да се признаят за виновни за нанесени щети на македон­ската пропаганда относно новата „македонска“ нация.

Смятаме, че за тази кампа­ния за отричане от македон­ските великани титлата на Блаже Ристовски „академик“ е недостатъчна. Предлагаме да бъде номиниран и канди­датиран за лауреат на Нобе­ловата награда.

Вестник “ Градът „