Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология: Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури

– Проф. Казанджиев, как ще коментирате усложнената обстановка в страната? Над нормата ли са валежите и ще има ли нанесени щети върху реколтата?

– Обстановката наистина е тежка, но това се отнася пре­димно за Западна и Централна България. В източните райони няма основание за притесне­ние. За съжаление на местата, в които вали, дъждовете ще продължат и през следващите 10 дни. Това го казвам кате­горично. Все още не е ясно с колко ще бъде превишена ме­сечната норма на валежите, но ако се позоваваме на това, че на 1 и 3 юни в Пловдив паднаха съответно по 45 л и 73 л дъжд на кв./м, само за 2 дни там се изваля нормата за месец и по­ловина. Представете си какво ще се случи до края на юни. Така че в районите, в които на­блюдаваме това явление, ще има наводнени земеделски земи и при всички положения повредена реколта. Бедата е там, че засега нямаме данни, с които да кажем каква част от реколтата е засегната. Но при условие че има повсеместни валежи, от една страна, доста интензивни, а от друга – при­дружени с градушки, в такива случаи щетите са неминуеми.

– В кои райони щетите ще са най-големи?

– В цяла Западна и Централ­на България – Видин, Любимец, Хасковско, тези райони са под­ложени на ежедневни валежи.

– Изтъкнахте, че валежите са интензивни, има ли обаче нещо необичайно в това, или е напълно нормално за проле­тта?

– Обичайно е за сезона и в рамките на добре известни­те за метеоролозите явления и процеси. Разликата е само в тяхната интензивност. На­всякъде се случват земетре­сения, но разрушителните са рядкост. Това наблюдаваме и сега – за кратко време се из­валяха огромни количества. Иначе за тези райони на стра­ната максимумът на валежите е пролетно-летен.

– Споменахте, че в следва­щите десет дни ще продължа­ва да вали. На какво се дължи това и очакват ли се градуш­ки?

– Повишаването на темпера­турите, съпроводено с рязкото смесване с топъл и студен въз­дух, е предпоставка за възник­ване на щурмови процеси като градушките.

– Хората обаче вече се пи­тат дали ще купуват вносни плодове и зеленчуци? Върху кои култури ще има нанесени най-много щети?

– Върху тези подове и зелен­чуци, които в момента са засе­ти.

– Овошките бяха унищожени на 100% в някои райони.

– Така е за съжаление. Но пък за сметка на това сме пощаде­ни в останалата част от страна­та, която може да ни снабдява също с плодове и зеленчуци. Основните производители на зеленчуци са в Тракия, но еди­ният център е Пловдивско, където валя интензивно, но другият е в Ямболско. Овошки пък има както в Кюстендил, така и в Силистра. Надявам се едните райони да компенсират загубата в другите.

– Ще се наложи ли да внася­ме зърно, каква реколта оч­аквате?

– На този етап нямаме осно­вание да се съмняваме в ка­чествата на реколтата. Знаете, че и миналогодишната беше добра. Само се притеснявам, че там, където има силен вя­тър и интензивни валежи, по­севите ще полегнат. По този начин жътвата ще бъде силно затруднена. Да се надяваме, че както със зеленчуците и овошките, няма да е в цялата държава. На изток към момен­та обстановката е нормална.

– А ще бъде ли дъждовно лято?

– Лятото ще бъде стандарт­но – нито ще е дъждовно, нито горещо. То ще е топло, с пре­валявания на отделни места. Няма да имаме основание да казваме, че има продължи­телни периоди, в които да не вали. Но това е на този етап от синоптичната обстановка. След месец нещата може да се променят. Затова говоря за прогнозата от днешния ден за следващия месец.

– Какво бихте посъветвали производителите?

– Няколко неща. Най-напред – да не карат земеделието на автопилот. Препоръчвам да търсят повече контакти със специалистите в областта на агрометеорологията, а не на агрономството. Второ – случ­ващото се сега и в предишните няколко години доказа, че не може в цялата страна да се засаждат едни и същи видо­ве селскостопански растения. Трябва да се учим от грешките си и да районираме селското производство. В основата на такива обстоятелства да мо­жем сами да посрещнем щети­те, които ни нанася природата.

– Какво имате предвид – трябва ли да се ориентираме към отглеждането на нови култури ли?

– Не към нови култури, а към преразпределение на културите на територията на страната. Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури. Трябва да се профилират. Не искам да рекламирам застрахователите, но е добре земеделският труд да бъде застрахо­ван.

– Виждате обаче, че производителите от­казват, защото смя­тат, че няма смисъл?

– Това означава, че системата не работи и хората нямат доверие в нея. Когато събира­ме пари, сме първи, а когато трябва да обез­щетяваме хората, ни няма.

– Вие сте експерт по агрометеорология, но не може да нямате обяснение за наводненията, на които ста­нахме свидетели в някои гра­дове. Нормално ли е улиците буквално да се превръщат в морета, само дъждът ли е ви­новен?

– Категорично не е нормал­на тази обстановка. Преди 50 години също имаше такива дъждове. Спомням си обаче в детството ми как канализа­ционната мрежа се почиства­ше – с примитивни устройства, но поне се чистеше. Сега не е така. Към проблема трябва да добавим и некачественото строителство. Вече проектите се претупват и не се оразме­ряват съответните канализа­ционни съоръжения според нормативните документи. Като допуснем и безстопан­ствено отношение към горите, изсичането на дърветата, про­блемите се натрупват. Всичко това е сред причините за се­гашната обстановка. Всичко е в манталитета ни.

– През последните години обаче като че ли лятото и про­летта са по-хладни и дъждов­ни, така ли е наистина?

– Да, така е. В миналото има­ше десетки заводи, които бук­вално променяха микрокли­мата по регионите. Вече няма циментови и металургически заводи, които замърсяваха атмосферата. Започна да се връща климатът от далечното минало, отпреди 40 – 50 годи­ни, с известни уговорки, разби­ра се. Имахме периоди, в които преминавахме от зимата на­право към лятото. А сега има­ме пролет, която и в момента продължава. Имайте предвид, че лятото още не е започнало. Астрономическото настъпва на 21 юни.

– Наблюдават ли се обаче необичайни явления за наша­та страна?

– Интензитетът на явления­та е предмет на изследване от специалистите, а не самите явления. Те са в обичайното време, но интензивността им е друга. Например ако гово­рим за суша, през февруари и март имаше незапомнена зим­на суша. Два месеца нямаше дъжд и сняг. След това ситу­ацията се промени и сега ва­лежите буквално ни удавиха. Вече е важен интензитетът на явленията. Агрометеорологи­ята може да напътства произ­водителите – за отместване на датите за сеитба, за отглежда­не на различни типове култу­ри, за да се справим с капри­зите на времето. Това трябва да се има предвид.

ВИЗИТКА:

Завършил е Лесотехническия университет.

Работил е в системата на го­рите.

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ.

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометео­рология” на националния инсти­тут.

Вестник “ Топ Преса „