Свържете се с нас

Интервюта

Христина Шопова – заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград: Вярвам, че хората оценяват това, че работим със сърце за развитието на града

Публикувано

на

В навечерието на най-очаквания фестивал в България – „Francofolies. Благоевград“  се срещаме със заместник-кмета по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова. Преди да започнем с темата „Франкофоли“ обаче, бих искал да Ви попитам как се справяте с цялата тази организация? Времето Ви е до секунда запълнено.

–  Да, така е. Ежедневно графикът е разчетен до последната секунда. Хората, които работят в администрацията, и особено тези, в ресора, който аз управлявам, ежедневно се сблъскват с различни човешки съдби. Ежедневно се срещат с хора, които нямат време, не могат да чакат. Има въпроси, които са неотложни, неща, които трябва да бъдат решени на момента. Ето затова изключително важна е добрата организация, точното разпределение на времето. Разбира се, и на мен като всеки човек ми се случва понякога да не успея да приключа с даден ангажимент навреме, но се старая да обхвана всичко.

 Културната програма на Община Благоевград, всичко което се прави тук, е уникално само по себе си.

 – Колкото и нескромно да звучи това е факт! Наистина културният календар на Община Благоевград в последните години е наситен, изключително богат. Създадохме много събития, които усилено надграждаме всяка година. През 2019 г., по наше предложение и по решение на Общински съвет, беше създаден фонд „Култура“, чрез който оказваме финасова подкрепа на Неправителствени организации за реализиране на идейни проекти, с ясна визия в сферата именно на културата. Тези събития допълват нашия календар. Т.е. получава се една симбиоза, едно взаимодействие. Всъщност, оказва се, че почти няма уикенд, в който да няма поне едно културно събитие. Разбира се това важи и за делничните дни. От един фестивал, директно влизаме в друг.

 Винаги има хора, които коментират, че всичко това е ненужно…

 – Има хора, на които никога нищо не им харесва. Има други, които не харесват това, което правим. Има трети, които критикуват. Има, обаче и такива, които обичат това, което правим, харесва им и го подкрепят. Именно заради тези, които оценяват, си заслужава цялата енергия, която отделяме, за да създадем и надградим нещо. Пред очите ни пораснаха много деца. Затова ще продължим да работим в тази посока. Имаме много вярна публика, на всяко едно събитие, и наблюдаваме как тя през годините се увеличава. Тоест целта, която си поставихме в началото, преди осем години, малко по малко успяхме да осъществим. Истината е, че за съжаление ние наследихме един неработещ културен календар. На децата на Благоевград не им беше предоставяна възможност за изява, такава, каквато трябва да получат. Вярваме, че te  трябва да имат шанса да се изявят пред широката публика, не само пред мама, баба и татко, които са сигурни зрители. Децата заслужават да трупат опит, да свикват с участия, с генерални репетиции. Ние вярваме, че това е част от развитието на всяка една личност. За съжаление през годините много традиции бяха прекъснати. Голяма част от хората, родени и живели в Благоевград помнят и „Знаме на мира“, „Фестивал Ален Мак“, фестивал „Франкофоли“, фестивал „Златна антена“. Всичко това за съжаление беше закрито. С много усилия, ние успяхме да възстановим поне малка част. И защото виждаме, че хората са доволни, ще продължим да работим в тази посока.

Казвате, че сте заварили неработещ културен календар. Какво ще стане ако на предстоящите избори сегашният кмет вече не е кмет, и вие не сте от екипа? Всичко това разработено нещо ще продължи ли според Вас?

 – Аз мисля, че ще продължи, защото вече хората го искат. Мисля че те няма да позволят двигателят на културния живот да бъде спрян. Създадохме едни традиции, които по някакъв начин промениха и културния облик на Благоевград. Промениха, ако щете и културните усещания на хората. Възвърнахме им носталгично някои спомени от миналото. Тоест някак си вече картината преди и сега много ясно е нарисувана. Аз съм убедена, че вече критерия е поставен. Хората ще имат своите изисквания и няма да позволят нищо от това, което сме направили да се закрие. Ще имат изисквания и очаквания.

Аз си мисля, че гражданите на Благоевград са достатъчно доволни от д-р Камбитов, и не биха позволят да има друг кмет.

– Това си е вече тяхно решение и да знаете – в политиката никой не е вечен. Аз мисля, че хората оценяват това, че се работи със сърце. Това, че искаме да правим положителни промени. Че искаме да развиваме млади таланти и Благоевград да има положителен имидж. Защото за нас това е много важно. Ако имаш качествен продукт и не го презентираш както трябва, няма кой да го закупи. Ако искаме някой да посещава града ни, ако искаме града ни да има развитие, ще трябва всички заедно да работим за този положителен имидж на Благоевград. Така ще се чувстваме горди, че сме от този град, че сме част от неговия подем.

Кое според Вас е нещото, което най-много липсва на Благоевград?

– Може би нещото което липсва на града ни е това, че през годините не е предвидена индустриална зона за града. Сега, когато има запитвания от инвеститори и те искат да инвестират в Благоевград, на Общината й е изключително трудно да предостави терен. Явно преди се е мислело „на парче“. Общинските терени са разпродавани без да има стратегия и мислене. За съжаление, ако в момента се появи голям инвеститор, ние просто не можем да му предложим голям терен. Може би това липсва в момента. Но аз съм сигурна, че във времето дори и на по-малки фирми ще им се даде възможност да се развиват и това ще доведе до успехи.

Много пъти сме си говорили с кмета и сме се шегували, че ако се случи нещо лошо в Благоевград е виновен кмета, а ако е нещо хубаво, значи се прави предизборно… Виждаме че се обновяват пешеходните пътеки. Инвалидните места се боядисват. Правят се градинки. Тоест винаги в града се прави нещо хубаво. Защо една шайка хора, които за съжаление са и в Общински съвет виждат само лошото?

– Не мога да отговоря на този въпрос. Не съм в главите на тези хора. Но мога да кажа следното – щом си влязъл в Общински съвет, ти си влязъл с идеи. Най-важното, това, което трябва да те води, е да подкрепяш градивното, идеите, свързани с развитието на града. Не разбирам групата от хора в Общински съвет, които са категорично против всичко, без да имат ясни аргументи за това. Аз разбирам, че има опозиция, че има противници. Но нека застанат и да кажат: Да, против сме това, но предлагаме следното… Тези хора нямат нито едно предложение. По никакъв начин не са аргументирали своята негативност и защо са против всичко. Необосновано е. Понякога се гласува против някакъв социален проект, против културен проект, без да има аргументи за вота на същите тези хора.

Изморява ли това? Дразнещо ли е?

– Изморява, но всеки има право на свое мислене. Аз мисля, че гражданите на Благоевград са достатъчно интелигентни, за да видят кой работи за развитието на този град и кой пречи на неговото развитие.

 Ето например предложението за разширяване на заведението „Гъбката“ в парк „Бачиново“. Искаха да инвестират там и да стане по-хубаво, но Общински съвет гласува против.

 – Получава се един парадокс. Те постоянно тръбят, че няма инвеститори. Когато се появи човек, който е готов да вложи своите пари, за да помогне за развитието на Благоевград, те го спират. Може би трябва да попитате хората, които са против инвестициите, защо го правят. Защо са против да се направи крачка напред….

Тази вечер стартира „Франкофоли“. Ще присъстват световноизвестни изпълнители, които сме гледали само по телевизията….

Пред прага сме на петото поредно издание на „Франкофоли“. Възстановихме фестивала през 2015 година, след повече от 20 години прекъсване. Радваме се, че за краткото си пет годишно присъствие „Франкофоли“ стана най-доброто международно събитие. Фестивалът представя България пред света. Всеки град има своите събития с национално значение, но много малко са тези, които съумяват да превърнат събитието в такова с международно значение. Както знаете, преди две години получихме титла и паспорт – попаднахме в класацията на Външно министерство на Франция за 100-те световни събития, посветени на Франкофонията. Това за нас е огромна гордост. Щастливи сме, че звездите, които тази година участват във „Франкофоли“ успяха да ни включат в турнетата си, да припознаят Благоевград като своя сцена. След прекъсването, много трудно беше да спечелим отново доверието и на френските партньори и на международните мениджъри за това световни звезди да гостуват тук. Тъй като съгласете се, когато нещо е прекъснато и закрито налага една нотка на съмнение, че нещо не е както трябва. Така че аз много се радвам, че успяхме отново да извървим този път на доверие и съм сигурна, че оттук нататък фестивалът ще придобива още по-голяма популярност. От тези звезди, които ще пеят днес и утре имате ли си любими? – Всички са ми любими. Чакам ги вече четвърта година. Ние винаги след като приключим едното издание на фестивала, започваме да водим преговори изпълнители, включени в дълъг списък, за следващото издание. Kendji Girac го чакаме вече четвърта година. Това е един уникален глас на Франция. Наследникът на Gipsy Kings. Пее много от техните песни. Изпълнява песни на Charles Aznavour. Изключителен творец. Много модерен. Пристига с последното си шоу тази година. Приготвил е много изненади за публиката. Със сигурност тя ще остане очарована. Разбира се LP. Това беше също една наша голяма цел. Много се радвам, че тя успя да ни включи в турнето си. Пее на една сцена с U2 и Bruce Springsteen. В момента в съседна Румъния нейният билет се продава между 100-200 евро. Тук гостите и жителите на Благоевград ще имат възможността да чуят тези имена безплатно.

Нещо, което се коментира от много хора… Има ли нещо лошо това, че концертът е близо до гробището?

– Не мисля. Хората, които пътуват по света знаят, че гробищните паркове са отворени, не са заградени. Не смятам, че не пречим на някого. Да, гробищният парк е място, където почиват наши близки. От друга страна животът продължава, и вярвам, че покойните не биха искали биха искали техните близки на земята да спрат да живеят и в прекия и в преносния смисъл.

Лято е. Къде ще почива г-жа Шопова?

Не съм мислила. Може би ще отскоча малко до морето, но не съм мислила още.

 Какво ще пожелаете на нашите многобройни читатели и жителите на Благоевград?

Ще пожелая да бъдат здрави, позитивни, винаги да отварят сърцата си за красивите неща. Нека правим добрини, защото всяко едно добро дело води до друго такова. Примерът възпитава! Пожелавам никога да не губят вяра, защото именно тя дава сили да вървим напред!

 

Методи Байрактарски

 

 

коментара

Интервюта

Единствената жива партизанка в България навърши 100 години

Публикувано

на

Баба Муша с лекота духна свещичките и се „закани“ на гостите си следващата година да няма отсъства­щи на следващия й рожден ден.

Баба Муша е родена на 2 септември 1919 година в Якоруда.

Тя е сестра на политза­творник и по-късно става единствената жена – пар­тизанка в Пиринския край. С нищо не се различава от мъжете – партизани…

– Аз съм от селско семей­ство.

Занимавахме се със земе­делие. А ние, момичетата, като пораснахме станахме жетварки на по-заможните. Ходихме да копаем, да жъ­нем, да си изкараме някой лев да си купим дрешки. Завърших прогимназия и от­криха техникум за момиче­тата „шев“ и „готварство“, а за момчетата – „земеделие“.

Но го закриха след това. Научих се да шия. Имам по-голям брат, който имаше голяма шивачница. В нея ид­ваха хора от цялата разлож­ка околия. Той ме въвлече в това нещо. Много ме оби­чаше. Аз съм единственото момиче от Якоруда.

Единствената партизанка. След това излезе жената на един журналист Боков, бащата на Ирина Бокова. Излезна към края – през ав­густ.

Брат ми след две години и половина излезна от за­твора и отвори шивачница в центъра на Якоруда. Хад­жииванов издържа 5 години и половина в затво­ра, излезе през 1939 година.

След него изле­зе и Парапунов. С него бяхме много близки и още от затвора ми изпра­ти семеен пода­рък. Ние сме 106 души партизани от Якоруда. Над 500 ятака има. Аз не ги познавам ятаците, не съм работила с нико­го от тях.

Виждам ги след 9 септември. У нас идваха ръ­ководителите на 4-та опера­тивна зона. Като загина Пара­пунов – от засада на Ба­ларба­ши, над Благо­евград) остана Никола Рачев на не­гово място.

Моят мъж – Георги Хад­жиива­нов беше голяма личност в Якоруда. Честен, раздаваше се за хората.Той отговаряше за доставката на оръжие за партизаните и за доставката на храни, всичко необходи­мо. Аз купувах лекарства от аптеката когато имаше нуж­да.

Пращахме им колети – парче сланина и курабии. С Георги си исахме си писма, а аз споделях какво се случва в Якоруда.

Отначало нямаше намере­ние да се женим, но се оже­нихме. Аз бях единственото момиче, което общуваше с партизаните.

Къщата беше опожарена от турците, бяха останали 2 стаи. От едната страна беше жп линията, а от другата – пътя. Той като работеше, аз бях с него. У нас идваха пар­тизаните, ръководителите на 4-та оперативна зона.

Постоянно месих хляб. Ни­кола Парапунов изчезна за няколко месеца и се върна с партизански дрехи.

Тогава имахме и дете, кръстихме го Сталин. След смъртта на Никола Парапу­нов, Никола Рачев идваше с Костадин Лагадинов.

Съветският съюз беше го­лямо нещо за нас. Дружах и аз с тях.

Още преди началото на партизанските движения ние с мъжа ми бяхме вътре. Предложих да направим ем­блема на групата и нарису­вахме една 50-левова моне­та, издадената 1940 година.

На нея пише „Нова въста­ническа армия „Отечествен фронт““.

Тя беше харе­сана от ръково­дителя Рачев, който наричахме „Войводата“. То­гава със сестра ми ушихме 150 емблеми.

И така ги по­срещах и из­пращах до 1944 година. И вой­водата все каз­ваше „Готви се , защото ще си акушерка“. Де­войката, която е дъщеря на по­литзатворник и беше заедно с него, се беше за­любила с Георги Мадолев и беше бременна.

В батальона имахме ятаци българи, моха­медани и цига­ни.

Те ни пазиха. И дори на блока­дата ни хранеха. Беше дълга. Но животните бяха гладни и трябва­ше да се ходи да се оре.

Пускаха някои на полето, работиха по цял ден и като се виждахме в Якоруда те ни даваха техните филии хляб. Първата вечер се случи да служим на пост с мъжа ми.

Той от едната страна, аз от другата. Още на първия ден имахме военни обучения.

Давахме команди за Бе­лица и Разлог. Хранехме се с хляб, попара, а по-късно партията вземаше от по-бо­гатите овци и имаше месо винаги.

Аз постоянно имах работа като млада партизанка. На 18 май сняг, студено и гле­дам три огнени кълба в Яко­руда. Аз бях на пост, заедно с Хаджията и един другар от Банско.

После разбрах, че трикъщи са запалени. Тогава синът ми излезнал и казал „Чичо, не разваляй къщата, защото ще дойдат мама и татко и ще те запалят“. Тога­ва той сам поискал огън и се запалил. Направихме акци­ята и полу­чих награ­да – нова сръбска пушка.

– В колко акции си участвала?

– Във всички, които има­ше.

В горски­те стопан­ства, два пъти на Грънчар, готвихме се тре­ти път да слезем.

Не съм ходила към Разлог. По-страш­но беше като бях ятачка, понеже нямах оръ­жие, поли­цията ни издирва­ше. А горе беше лес­но – имаш оръжие, имаш всичко. Животът на партизаните беше постоян­но изложен на опасност.

Един път имахме задача да окупираме местната мандра да вземем кашкавал, но пре­дишният ден го бяха иззели. Аз се грижих за бременната, тя роди на голи дъски едно момченце, което кръстихме Чавдар. До колибата имаше крави, които също трябваше да пазим от вълците.

След няколко дни тя се оправи и аз отидох да видя какво става.

Тогава започнаха да ни дават храна, за да започнем ак­цията на Бели Искър. Мен ме оставиха там. Ние готвихме там и по едно време по ради­ото съобщиха, че Съветската армия влиза в България. То­гава вместо на акция, ние за­почнахме под­готовка за слизане надолу.

В това време стотина нови хора бяха готови да се вклю­чат при нас.

Затова бяхме избрали сбо­рен пункт, но така и не се на­мерихме. И те слезнаха след 9 септември. Последваха тържества, салюти горе.

Надвихме… Това беше думата. Заедно със Съвет­ската армия надвихме. На другия ден заминахме за Якоруда с влака.

Имаме много медали, много награди. Мъжът ми е герой на социалистическия труд. Като слезнахме на пло­щада имаше маси, отрупани с трапези, а тържествата бяха започнали. Какво стана след 9 септември? Започна оня живот, след победата. Синът ми порасна, завър­ши Военовъздушните сили, щеше да стане генерал, но почина преди 3 години.

– Как се разви животът ти след 9 септември?

– Не ме питай за след 9 септември. Имаше много ра­бота.

Трябваше да се строят пътища. Мъжът ми веднага след това замина, за да за­почнат строежите. За 11 го­дини се местихме 10 пъти. Залесявахме гората над Якоруда. Сваляхме дърва.

Местихме се в Разлог три пъти, София два пъти, Благо­евград пак два пъти, Дими­тровград… Лагадинов беше прокурор в съда, а мъжът ми беше назначен за шеф на мина „Чукурово“. И така стана герой на социалисти­ческия труд.

Животът ни е бил все на колела в първите години.

– Как се чувстваш сега – 70 години след 9 септември?

– Радвам се, че съм жива послучай 70 години. Не съ­жалявам за нищо от това, което съм направила. Тога­ва беше много страшно.

Сега не можеш да разка­жеш на никого, защото не могат да си го представят. Моят мъж много държеше за единството на партията. Но най-важното е да оста­нем българи.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Ексклузивно! Николина Чакърдъкова безкомпромисна: Разделих се с хора, които сложиха частния си бизнес пред името и продуктът „Николина Чакърдъкова“!!!

Публикувано

на

Николина и Петър Москов бяха неразделен тандем дълги години!

Уникално, разбиващо и безкомпромисно интервю пред таблоида „Уикенд“ на неврокопската прима Николина Чакърдъкова, разбива митове и легенди преди юбилейния и концерт именуван „Празник с Николина Чакърдъкова“.

Събитието ще ще случи на 30 сепмември в НДК. Очаква ви един голям български празник за душата и сърцето. За първи път ще чуете и видите най – новите й песни, а Неврокопски танцов ансамбъл ще ви зарадват с нови хореографии, обещава певицата. Оркестърът на Фолклор ТВ подготвя голяма изненада за зрителите в залата. Разбира се, ще чуете и едни от най – обичаните песни в изпълнение на Николина Чакърдъкова. „Ще пеем, ще танцуваме и ще се веселим, така както само ние можем.“ Споделя още Николина и не се притеснява да отговоря на въпроси, по теми които витаят в общественото пространство в по жълт отенък. На въпроса, притеснява ли се, че залата няма да е пълна певицата от Гоце Делчев, заявава, че отдавна е свикнала с тези вълнения но се моли на Богв такива моменти, всичко да е наред и обещава, че всеки който дойде на събитието ще изживее нещо неповторимо. „Ще се раздам…“ обещава Чакърдъкова пред интервюиращата я от вестник „Уикенд“. Не са подминати въпросите, около промените в еипа и. Една от основните промени това са напускането на певицата Бояна Москова и нейния съпруг, който повече от петнадесет години беше дясната ръка на певицата. „Безкомпромисна съм, когато някой сложи собствения си бизнес, пред името и продуктът „Николина Чакардъкова“, заявава певицата и дава светлина, че тя е освободила таньорът и хореограф Петър Москов и неговата съпруга, Бояна, която напуснала екипа на Николина, солидарна с уволнението на съпругът и. По повод плювните по нейн адрес че, пяла на плейбек, Николина не се свени и притеснява да признае, че зад тях стоял „невзрачен човек биз никакви качества“, който бил прекалено ниска топка, за да му обръща внимание. „Този дори искаше да пее с мой микрофон на едно събитие, отказах му защото не искам да се подиграва с музиката, защото не може да пее, и от тогава той не спира да ме плюе. От родния ми град Гоце Делчев е…“ обяснява Николина пред вестник „Уикенд“.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ