Свържете се с нас

Интервюта

Доц. д-р Ана Кочева от ИБЕ при БАН: Регионът на Разложко, Банско, Якоруда е много интересен както в езиково, така и в кулинарно отношение!

Публикувано

на

 

Доц. д-р Ана Кочева ра­боти в Секцията за българ­ска диалектология и линг­вистична география в ИБЕ при БАН.

Занимава се с проучва­ния на българските диа­лекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и срав­нително (българо-немско) езикознание.

Участвала е в проучване върху езика на българска­та общност във Виена, из­нася лекции пред българ­ски ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”.

Автор е на три моногра­фии, няколко студии и де­сетки статии по езикови въпроси.

– Доц. Ко­чева, каква е целта на но­вия проект за интерактив­на карта на кулинарните термини на регионите ни и откъде дойде идеята?

– Тази нова карта, която сега се изработва в Инсти­тута за бъл­гарски език от екипа, който ръководя, е по проект, фи­нансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Идеята ни е да представим традиционна­та българска кухня по ця­лата българ­ска езикова територия. Става дума за лингвистично изследване, което ще екс­плицира ха­рактерните особености на българските диалекти днес, но ще покаже най-вече как­во е съхранено от старите, традиционни български храни, както и кои са специ­фичните продукти и гозби за отделните региони. Едно та­кова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изслед­ване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстано­вяване на производството на автентични български ястия и напитки. Напосле­дък кулинарният кръгозор на българина се разшири неимоверно, опознахме какви ли не чужди рецепти и блюда, понякога до така­ва степен, че забравихме родното. Затова ни се иска да обърнем поглед назад и да видим с какво са се хранили нашите предци. И до ден днешен, когато обикаляме по теренни експедиции, установява­ме, че техните хранител­ни навици са били далеч по-здравословни от наши­те, да не говорим пък за продуктите, които използ­ват. Онова, което ни се предлага по магазините като скъпа и прескъпа би­опродукция, всъщност те берат от своите градини и подозираме, че би усто­яло на всяка съвременна конкуренция.

– За първи път ли се из­работва подобна карта у нас? Всъщност идеята за нея бе лансирана преди години, като се смяташе, че това ще увеличи туристопо­тока.

– Нашата карта няма ана­лог. Някои отделни общини са направили свои туристи­чески кулинарни „пътеводи­тели“, но те имат друга цел. Интерактивната кулинарна карта на българската ези­кова територия има за цел да покаже особеностите на старата българска кухня, но същевременно да открои и диалектните особености на селищата, от където ще представим звук и картина. Защото картата ще „говори“ и ще „се вижда“, тоест ще демонстрира и аудио-, и ви­деофайлове. Проучването е много трудно, но удоволст­вието от него е голямо.

– Можем ли да кажем, че е продължение на предишния атлас на диалектите ни?

– В проектите ни винаги има приемственост и няма как да бъде другояче, защо­то ние изследваме развоя на езика. Българският ди­алектен атлас проучва на различни езикови равнища целия езиков континуум, т.е. всички региони, в които се говори български език, не­зависимо дали са вън или в държавните граници. Ние следваме тази научна тради­ция. Настоящата карта също ще откроява диалектната специфика, защото и звукът, и видеото ще демонстрират най-вече фонетичните и лек­сикалните особености на ре­гионите. Точно тези черти са най-ярки в диалектно отно­шение. В Троянско например готвят „барабоена чурбъ“, в Тетевенско – „бêл мêж“, и т.н. Ще се чуе специфична­та фонетика, има селища, които в това отношение са много да­леч от кни­жовния език. Лексикално­то разнообра­зие също е голямо, дифе­ренциалната лексика, т.е. различната от книжовна­та, е тази, която особено ни интересува. Така че интерес­ното предстои, ние сме още в самото на­чало. Най-ва­жното е, че ще поднесем свеж, актуален диалектен ма­териал, събран към днешна дата, който ще покаже устой­чивостта на го­ворите.

– Казвате, че Троянският край не е из­бран случайно за първата ви експедиция. С какво ви впе­чатлиха мест­ните?

– Организа­цията на по­добни експе­диции е по-сложна, защото това не е обичаен „терен“. Обикновената диалектолож­ка експедиция е тази, при която отиваме на село, сре­щаме хората по улици, гра­дини, влизаме, сядаме, раз­говаряме известно време, записваме. А тук трябва да влезем по къщите, в кухните на хората, да ни сготвят, за да снимаме и да записваме. Тоест необходима е предва­рителна подготовка. Затова се обръщаме към музейните работници, както направи­хме в Троян. В Музея на на­родните художествени зана­яти и приложните изкуства ни съдействаха от сърце и изключително професио­нално, свързаха ни с точни те хора, които ни отвориха домовете си. Надяваме се това да стане и по други­те градове и села, защото троянци вдигнаха летвата високо. Що се отнася до лексиката на троянския говор, в огромната си част тя е характерна за основ­ния речников фонд на бъл­гарския език, но редом с общобългарската лексика на диалекта са присъщи и редица специфични думи. И ще ви дам един пример, който не е „кулинарен“, но има отношение към народопсихологията. Съ­ществителното глупак в Троянско има 32 вариант­ни лек­сикални форми: абдàл, àпл’у, àптъръ, бàалъмъ, будълъ, глафчу, гълвàк, дивàк, дивънè, дѝфчу, дръвнѝк, дурàк, зàпл’ъс, зàтръ, зъплисѝъ, клен’, л’òшку, прустàк, пỳкъл, пỳмпъл, пън, сирсèмин, тѝкв’ъник, трòпчу, тулỳп, тъпàк, тъпънàр, шàнт’у, шòшл’у, шушумѝгъ, шъпшàл, шъшк`ънин. Изво­дът от психолингвистичен и етнолингвистичен характер както за троянеца, така и за българина изобщо е, че той не търпи глупостта (и глупака) и изразява своето негативно отношение към това явление от действител­ността по пътя на номинаци­ята.

– А кои са традиционните гозби за района?

– Балканджията се храни много здравословно, спазва постите и тачи сланинката, с която готви много ястия, включително и десерти. По селата около Троян, особе­но в този сезон, готвят със зеленилки всевъзможни супи и каши – копривени, лападени, правят лучници, копривници, щирници, кои­то са тестени изделия със „зелено“ и, разбира се, отно­во със сланинка, която има „кръфтинъ“, тоест шарена е. Най-впечатляващото ястие в региона обаче е „сватбар­ското жито“, което за нас приготвиха в Гумощник и което не се прави по другите краища и по този начин. То се готви два дни, технологи­ята е сложна, но резултатът трябва да се опита, защото не е възможно да се опише. Само ще кажа, че е по-вкус­но от крем брюле, житото буквално не се усеща, а блю­дото е ритуално – поднася се по радостни поводи като сватби, кръщенета, някогаш­ни войнишки изпращания, сега по големи празници.

– Кой регион е следващата ви цел?

– Съвсем скоро тръгваме към Разложко, Банско, Яко­руда. Този регион е много интересен както в езиково, така и в кулинарно отноше­ние. Имаме своите предва­рителни знания и очаквания, но същевременно сме наяс­но, че ни чакат и изненади, както се случи в Троянския край.

– При това езиково разноо­бразие е логично да ви попи­там как глобали­зацията ще ока­же влия­ние вър­ху него и изобщо може ли да ока­же тако­ва?

– Диа­лектите са живи и оче­видно това ще продължи дълго. Има гласове, кои­то предизвестяват техния край, но подобни „теории“ се опровергават от практиката. През последните години чес­то сме на терен, а сега, около този проект, почти ежеме­сечно и установяваме, че хо­рата продължават да пазят добре териториалните си го­вори. Нещо повече – те вече се гордеят с тях, защото зна­ят, че диалектите са част от тяхната идентичност. Всъщ­ност ще го разберете всички, щом „чуете“ и „видите“ наша­та карта.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Интервюта

Очаквайте!!! Този петък в Топ Преса!

Публикувано

на

Този петък, говори  заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград Христина Шопова!

ВНИМАНИЕ РОДИТЕЛИ !!!

Знаете ли какво консумират децата ви?

Джумайки с МЪРША само за 1,10 лв. ?!?!

ОЧАКВАЙТЕ !!!

21 юни 2019 г.

САМО В ТОП ПРЕСА…

коментара

Продължете с четенето

ГЕРБ

Народният представител Георги Динев ексклузивно пред Топ Преса: Няма как да бъда доволен от Евроизбори 2019, но това е реалността…

Публикувано

на

Георги Запрев Динев е роден на 29 юли 1975 год. в град Петрич. По професия е икономист, магистър „Предприемачество и мениджмънт”. Преди да стане Народен  представител е изпълнявал длъжността председател на ОбС-Петрич в периода 2015 – 2017 г.

Г-н  Динев  Кметът  на Община Петрич г-н Димитър Бръчков и настоящия Председател на ОбС Петрич направиха страхотен  жест на уважение към всички Председатели на Общински съвет Петрич през последните 30 години. Как се почувствахте на това събитие?

 – Това бе една страхотна идея от страна на председателя и на кмета. Голям жест на уважение към всички, които през последните години допринесохме за развитието на местното самоуправление в на нашата община. Бях поласкан и същевременно много горд, че имах възможността да застана редом до едни от най-емблематичните фигури на прехода и политическия живот на Петрич през последните 30 години. Една наистина много добра инициатива и използвам случая още веднъж да благодаря на г-н Тренчев и г-н Бръчков.

Кои са най-големите постижения на ОбС Петрич, по време на вашето председателство?

 – Имах честта да бъда Председател на ОбС Петрич близо година и половина. Постижения едва ли е най-правилната дума, но смело мога да заявя, че имах едни страхотни колеги, с които успяхме да изградим добър колектив и взехме много отговорни и важни решения за по-доброто бъдеще на Община Петрич, макар че…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

ПОПУЛЯРНИ