Андрей Новаков – момчето, което носи Благоевград в сърцето си

Има един млад българ­ски политик, който размаха пръст на Брюксел и преду­преди, че европарламен­тът не може да си прави майтап с половин Европа. Още по-малко с България и с българските превозвачи. Вярно, че „капитулацията“ на Еманюел Макрон бе отло­жена, но това можеше да се случи през март тази година, ако трима български евро­депутати не бяха провалили отхвърлянето на пакета „Мо­билност“.

Битката за правата на българските превозвачи бе епична. И тон за нея даде най-младият евродепутат Андрей Новаков. Диплома­тичен, на моменти остър, друг път по младежки дър­зък и емоционален, той прие съдбата на тези хора за лич­на кауза.

И за да докаже, че е невъз­можно да се спазват прави­лата на Макрон, се качи на съвсем обикновен тир. И пропътува хиляди киломе­три от Холандия до Бълга­рия рамо до рамо с шофьо­ра Сюлейман, за да докаже очевидното – че камионът не е делтапланер. Снимките му от дългото тираджийско пъ­туване обиколиха социални­те мрежи и събраха стотици лайкове и коментари. Някои го подкрепиха, други го кри­тикуваха, но превозвачите му повярваха и го приеха за свой. И въпреки критикари­те, всяко едно действие на Новаков в тази битка му се получи – и дебатите в евро­парламента, и селфитата от камиона, и споделянето на скромния тираджийски обяд насред шосето. И обяснение­то за това е простичко – без грам поза, младият мъж във всичко влага вдъхновение. Доказателство за липсата на каквато и да е политиче­ска суета бе емоционалното му обръщение към българ­ските превозвачи след по­редния протест в центъра на Брюксел. „Вие сте герои!“, възкликна той към хилядите мъже, дошли в Белгия, за да защитят правата си.

Андрей Новаков стана европейски депутат на 26 години и се превърна в най-младия политик в Брюк­сел. Мнозина се съмняваха, че ще успее заради почти невръстната му възраст и липсата на сериозен поли­тически опит. Още повече, че той зае мястото на Томис­лав Дончев, който стана ви­цепремиер и е едно от зна­ковите лица на ГЕРБ.

Неочаквано за околните, а вероятно и за самия него, Андрей смени бюрото в об­щинската администрация на Благоевград с депутатската банка в Брюксел. Той се на­реди сред опитните акули на европейската политика. Той обаче не се вписа в тяхната рамка. Напротив, даде заяв­ка, че ще бъде преди всичко себе си – без заучени фрази, без популистки обещания, и разбира се, без да забравя, че е момчето от Пазарджик, напуснало родния град и ба­щиния дом само с един ма­лък сак с дрехи.

Израсъл в съвсем обик­новено, работническо се­мейство, сред миньори, же­пейци и фермери. Идва в Благоевград, за да следва в ЮЗУ „Неофит Рилски”. В университета получава две стипендии – социална за­ради ниски доходи на роди­телите си, и европейска – за отличен успех. Носи в себе си лидерството – избран е за председател на Студент­ския парламент към Прав­но-историческия факултет на ЮЗУ. Като водач на състу­дентите си повежда битка за две жизнено важни неща за младите хора, които живеят в студентските общежития – да има безплатен интернет и да осигури в стаите топла вода, нещо, което години на­ред тормози студентите на благоевградския универси­тет и дава повод на уличния фолклор в областния център за какви ли не вицове. И в двете неща председателят на Студентския парламент успява.

Новаков винаги е призна­вал, че сам е отишъл в пар­тийния офис на ГЕРБ в Бла­гоевград. В началото нямал идея какво точно иска да прави там, но партийната ра­бота го увлича.

„Бягах от скучните лекции, за да бъда в офиса, да ходя на политически академии и семинари. Ето така открих афинитета си към полити­ката”, спомня си момчето от Пазарджик.

За 4 години в Брюксел Андрей Новаков се превър­на в политик, но така и не се вписа в добре познатите и скучни рамки на европей­ските си колеги. Дали за­ради младостта си или пък защото си е такъв, но той е различно на всичко онова, което наричаме европейска бюрокрация, пък и българ­ска. Иска нещата да стават бързо и лесно – убеден е, че кандидатстването за евро­пейски средства трябва да става буквално с един клик. Достъпът до европейските програма трябва да е лесен както пиенето на кафе, оби­ча да казва младият евроде­путат, обявил война на бю­рокрацията и прекалената бумащина, налагана от евро­пейските институции.

Андрей Новаков може би е единственият български де­путат в Брюксел, който сме­ни стотици пъти костюмар­ския политически стайлинг с тениска, работни дрехи, камуфлажен панталон, дън ки, ушанка, гумени ботуши и маратонки. Видяхме го не само в тираджийската каби­на. Видяхме го да рине сняг пред дома си в България, да събира кал в Северна Македония след опустоши­телните наводнения там, да носи вода за овладяване на страшните пожари над Рил­ския манастир.

Като евродепутат той не подхвана нито веднъж дежурните теми за сплаш­ване на хората – не упо­треби никога плашилото на нелегалната миграция, не прегърна модерната напо­следък тема за спасяване на християнските ценности, нито за миг не се усъмни, че България е безгласна буква в Брюксел. Вместо политическото говерене Но­ваков отново свали скъпия костюм и обиколи най-за­тънтените български села. И измисли нова интернет платформа за рекламиране­то им – „Селоводител“. Той така нарече портала, който събира в импровизирана социална мрежа български села с едничката цел – да се рекламират по света и да търсят своите нови, евро­пейски пътища.

Безспорно, най-големи­ят му успех е рекордният бюджет, който успя да из­воюва от ЕС за България през следващия програмен период. Новаков бе главен преговарящ по кохезионна­та политика на ЕС след 2020 г. Европейският парламент подкрепи увеличение с над 3 млрд. лв. на финансирането за България. Така страната ни ще получи 18 милиарда лева за периода 2021 – 2027 година. Това е най-високи­ят бюджет за регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост от присъеди­няването на България към Европейския съюз досега. И пред този успех замъл­чаха и поли­тическите му опоненти.

Като евроде­путат той пре­гърна идеята за справяне с младежката безработица не със субси­диране, а с насърчаване на предприе­мачеството. И отново показа креативност и нестандарт­но мислене. „Ако искаме да стигнем до безработните млади, трябва да сме ино­вативни и да говорим техния език – защо услуги по заетостта да не се предоставят чрез приложе­ние на смартфона“, предлага той.

Негово е и авторството на първата българска програ­ма на ЕС, която насърчава родните предприемачи да трупат опит в страни като САЩ, Сингапур или Израел. Пак по негова инициатива в Европа ще заработи един­на информационна система, която ще обединява данни­те, събирани от технически­те прегледи на автомоби­лите във всички страни на Стария контингент. Така, ко­гато си купуваме кола втора употреба, ще може да прове­ряваме дали търговецът е превъртял километража.

През 2016 година престиж­ното международно списа­ние „Форбс“ нареди евроде­путата Андрей Новаков сред най-успешните млади поли­тици в Европа. В резюмето към статията от списанието оценяват, че той е най-мла­дият евродепутат в Европа, който работи активно по те­мите на регионалното раз­витие, Европейския фонд за стратегически инвестиции, младежката безработица, студентската мобилност, ев­ропейския бюджет и бюдже­тен контрол.

Ако има нещо, което от­кровено ядосва Новаков, това са репликите от рода на „Там, в нормалните дър­жави“, „Нищо не става от нашата държава“ и други подобни. Убеден е, че пора­женческото мислене е нещо­то, което най-много пречи на българина.

За 4 години Андрей Нова­ков се превърна в най-ус­пешния млад кадър на ГЕРБ и силен играч в европейска­та политика на България. Като евродепутат той успя да преобърне буквално с главата надолу представи­те за европейски депутат и наложи нов модел на по­литическо поведение – по младежки дръзко и вдъхно­вяващо. Заслужено той по­лучи доверието на ГЕРБ и попадна в предните места на кандидатската листа за следващия европарламент. Сигурно е, че отново ще има много работа – двойният стандарт на храните у нас и в Европа, Европа на две скорости и не на последно място – битката за правата на българските превозвачи.

В Благоевград няма човек, който да не познава Андрей Новаков. С него трудно се ходи из центъра. Уж някак­ви си 500 метра, а ти трябва сума време. Спират го на всяка крачка – състуденти, колеги от времето, когато е общински служител, прияте­ли, познати или такива, кои­то просто искат да си кажат мнението пред него. А той се усмихва непрекъснато и ни­кога не бърза. С всеки може да си бъбри с часове. И не говори непременно за поли­тика. Той просто обича да е в Благоевград – градът, който носи в сърцето си.

Мария Благоева

Вестник “ Топ Преса “