Кметът Атанас Камбитов: Имам самочувствието, че оставям много направено за Благоевград, има още какво да постигнем

– Г-н Камбитов, след 12 г. членство в ЕС мислите ли, че хората са убедени от конкретните ползи за общината?

– Няма смисъл да се убеждаваме от ползата от членството ни в ЕС. Върнете се през 2007 г. и си спомнете какво беше – несравнимо е. Ако може да направим една снимка на цялата държава преди и сега, ще се види разликата. Всичко видимо е направено със средства от еврофондовете. Няма сектор, който да не се е променил положително благодарение на средствата от ЕС – инфраструктура, транспорт, екология, здравеопазване, образование, земеделие и др. Това е резултатът от европейската солидарност, която се изразява в милиарди за България. За Благоевградска област инвестираните средства са над 500 млн. лв., а в общината – над 200 млн. Зад тези цифри стоят конкретни проекти. По този начин европейската солидарност стига до всеки един. Хората го усещат. Ползват парковете, новите улици и магистрали, обновените жилища и сгради, модерните училища и детски градини, новите спортни обекти.

– Общината работи по много европейски проекти, обликът на града се промени изцяло, но кой от проектите е най-важен?

– Всеки проект е важен. Давам пример – пречиствателната станция е важна за екологията. Личният асистент е най-важен за човек в нужда. В този смисъл – от магистралата до подадената чаша с вода – това всичко е резултат от европейската солидарност. Всеки го чувства много лично и засяга всеки един от нас. Иначе, като мащаби, може би най-сериозен и сложен проект е депото за твърди битови отпадъци, което ще е най-модерното в страната, на стойност близо 70 млн. лв. Този проект е

пример как с

национално и

европейско

финансиране се решава

един сериозен проблем

не само на Благоевград и още четири общини, но и национален. Имаше опасност да се провали и да последват тежки санкции. 24 млн. лв. са осигурени от държавата, а надграждането с инсталации за компостиране и анаеробно разграждане ще е с европейско финансиране.

А най-видимите резултати са изцяло обновената градска среда. Направихме ремонт на площадното и подплощадното пространство, построени преди 30 г., крайно амортизирани и дори опасни за минаващите хора. Улиците в четвърти микрорайон, ул. “Марица”, велоалеите, озеленяването, детските площадки и паркове, са малка част от променения облик на Благоевград. Няма как да не спомена и че

над 90% от панелните

блокове са санирани,

което пести от сметките за отопление на хиляди семейства. Преди дни открихме три нови блока със 183 жилища за социално слаби, което се прави за първи път в страната. Всички училища и детски градини са санирани, ремонтирани и с ново обзавеждане и оборудване. В момента сме на 85% изпълнение на проектите по оперативните програми.

– Кои други важни задачи остават за следващия мандат?

– Смея да твърдя, че в града почти няма тежък, сериозен проблем, касаещ много хора, който да не е решен. Улици, кръстовища, депо, пречиствателна станция, образователна и спортна инфраструктура, всичко е обновено. Много се направи, но винаги има какво още.

Сериозен проблем е ВиК мрежата в централната градска част. Това е следващото предизвикателство, защото нямаме възможност за финансиране по ОП “Околна среда” заради липсата на консолидация във ВиК сектора в областта. Има проблеми, но те не са радикални, тежки и жизненоважни. Ще ги решаваме поетапно. Има улици за асфалтиране, защото за човек, който види дупка на неговата улица, това е най-важният проблем.

– Вероятно и заради това подехте инициативата, насочена към отделния гражданин “Ти предложи! Кмете, направи!”.

– Тя е част от диалога ми с гражданите, начин с моя екип да си сверим часовниците с потребностите на хората. Срещнахме се с хората по квартали, с домоуправителите, събрахме предложения и заделихме над 500 хил. лв. от бюджета за реализирането на идеите.

– Често хората питат ще има ли сериозни частни инвестиции в общината.

– Недостатъчният брой големи инвеститори наистина са сериозен проблем. Общината не открива заводи, но трябва да създаде добри условия за инвеститорите. Откъм обслужване в администрацията никой не се е оплакал. Големият проблем е липсата на общински терени, каквито търсят големите инвеститори, а ние не може да им предложим. Другият проблем е, както навсякъде, недостатъчно квалифицираната работна ръка. Общината трябва да създава условия, да има подход към инвеститора.

Досега няма

инвеститор, който

да е казал, че не е

доволен от общината

И ще открехна вратата с една новина. Съвсем в скоро време ще обявим сериозна инвестиция на високотехнологично предприятие. Трябва да съм коректен и да не коментирам предварително, но разговорите с известна чужда компания са на финалната права.

– Благоевград е сред малкото общини, които заделят сериозен финансов ресурс за култура, и определено в последните години много културни прояви вече са традиция и разпознаваеми не само у нас, но и в чужбина.

– Не искам да изреждам колко културни институции са изцяло на общинска издръжка – ансамбъл “Пирин”, камерна опера, бигбенд, художествената галерия, центърът за личностно и творческо развитие, периодично субсидиране на драматичния театър и др. Между 10 и 13% от бюджета се отделя за култура. И тази година гвоздеят в културната ни програма е фестивалът “Франкофоли” през юни, който вече е едно от 100-те най-големи събития в цял свят, популяризиращи френскоезичната култура.

– Фестивалът вече трета година ще се проведе в новия парк “Македония” (бившите казарми). Какви са още плановете за използване на терена там?

– Благоевград има належаща нужда от още един голям катедрален храм и той ще бъде построен в парка. Вече имаме идеен проект от Неврокопската митрополия, прави се работният проект.

Храмът ще е за

2000 миряни, ще има

подземен паркинг,

височината му ще е 53 метра. А в близките дни ще поставим четири параклиса в града. Като говорим по тази тема, не мога да не спомена как бързо изработихме и поставихме 33-метровия кръст над Благоевград, а след това направихме и комплекса “Памет и вяра”. Идеята за този кръст се коментираше от 30 г. За 26 дни успяхме да я реализираме.

А в парк “Македония” предвиждаме изграждане на Експоцентър. Има идеен проект, инвестицията се очаква да е около 60-70 млн. евро и търсим финансиране. Нека не забравяме, че съм кмет от 8 г. От тях 6 г. минаха в процедури по прехвърляне собствеността на бившите казарми на общината. И на мен ми се иска всичко да става от днес за утре, но само който не е работил, не знае, че магическа пръчка няма. Понасям и критики, но другият вариант е да стоя със скръстени ръце и така няма да намират пропуски в работата ми.

– Оценяват ли благоевградчани направеното?

– Човек е така устроен, че бързо забравя. С хубавото се свиква бързо, приемаш го за даденост и не си спомняш какво е било преди. Но това е нормално и не е най-важното. Важното е направеното да се ползва и да създава добри условия за живот. Нашата задача е да припомняме и да казваме как се е стигнало до тази положителна промяна, за да отчитаме важността на евросредствата.

Като цяло хората оценяват направеното, а то не е малко. Някои може да недоволстват, да имат забележки, докато се извършват строително-ремонтни дейности, но след това дават обективна оценка. За мен е важно какво ще оставя след себе си. Реших трупани с години проблеми, които заварих в началото на първия си мандат. Имам самочувствието, че след себе си оставям много направено за града и общината.

Вестник “ Топ Преса „