Емил Чолаков може пак да се появи на екран, зрители тъгуват: „На кого ни оставяш!“

Емил Чолаков – едно от най-оби­чаните лица от малкия екран, реши да си тръгне от телевизията и да се посвети на професия, от която отдавна се интересува. Зрителите вече страдат от липсата му, като във фейсбук се появиха фрази като “Съсипахте я тая държава, на кого ни оставяш, Емо!”.

Чолаков напуска Би Ти Ви, за да стане метеоролог в държавното предприятие “Ръководство на въз­душното движение” (РВД). Но е

МНОГО ВЕРОЯТНО ПАК ДА СЕ ПОЯВИ НА ЕКРАНА

Като всеки новопостъпил в РВД и той трябва да премине необходи­мото обучение. Когато стане пълно­правна част от екипа там, все пак може и 1-2 пъти седмично да съоб­щава прогнозата за времето по Би Ти Ви, казват негови близки.

Самият Емо засега не иска да обяснява излишни подробности за промяната в кариерата си. За нея се разбра във вторник вечерта, ко­гато водещите на централната еми­сия “Новини” на Би Ти Ви Виктория Петрова и Юксел Кадриев съобщи­ха: След повече от 13 г. в Би Ти Ви нашият колега Емил Чолаков каза довиждане на зрителите. Той се на­сочва към сфера извън медиите, но близка до знанията и уменията му, свързани с метеорологията.

“Винаги съм обичал работата си в Би Ти Ви, защото през всичките години работих това, за което съм учил, което ми доставя удоволст­вие и ми дава голяма свобода. Имах шанса да представям време­то така, както исках да го чуя сами­ят аз – възможно най-приятелски и позитивно. Но дойде моментът да навляза в друга сфера, да овла­дея още една професия, към която отдавна имам интерес, и да бъда полезен по друг начин”, беше един­ственият коментар на усмихнатия синоптик за промяната в живота му.

Той попада в телевизията в на­чалото на 2006 г. съвсем случайно – покрай фирмата на синоптика Пе­тър Янков, която прави прогнозата за времето, преди Би Ти Ви да склю­чи договор с НИМХ към БАН.

Близо две години Чолаков е чо­векът зад кадър – той прещраква копчето, с което се местят картини­те на картата на екрана. С течение на времето от телевизията решават да го пробват дали ще се справи и пред камера.

Първата емисия, на която е во­дещ, му е като сън. Постепенно все повече свиква, като винаги се под­готвя добре за всяко излизане на екран. Първо обработва научната сводка за времето – той трябва да я анализира, а след това да я преведе на разбираем за всекиго език.

Предварител­но си пише и какво ще каже, като се старае винаги да е ус­михнат, за да създаде добро настроение у хората, които го гледат.

Сам казва, че винаги напомня на хората да се усмихнат. “Иска ми се дори кога­то прогнозата е за мъгла, виели­ца, дъжд и студ, всеки да си каже: Какво пък толкова – време! И не е ли така?!”, обяснява той. Не след дълго всички започ­ват да го нари­чат усмихнатия синоптик и

ДА СЛЕДЯТ ЗАБАВНИТЕ МУ ЛАФОВЕ,

а в последните години той става и ръководител на екипа “Прогноза за времето” на Би Ти Ви.

Чолаков от дете се интересува от синоптичната прогноза. Като малък често се залепвал за черно-белия телевизионен екран, когато там се появили легендите Минчо Празни­ков и Любка Кумчева и ги слушал с огромен интерес. В училище в родния му Гоце Делчев любимият му предмет е физиката и изкарва само шестици. Така че за никого не е учудващо, когато записва да следва “Метеорология и геофизика” в Софийския университет.

След дипломирането си се връ­ща в Гоце Делчев и става учител по физика в ПМГ “Яне Сандански”. Там бързо се превръща в любимец на гимназистите – все пак не е толкова голяма възрастовата разлика меж­ду тях, а и с Емо тийнейджърите мо­гат да си споделят много неща и го чувстват близък. Сам казва, че не оставя учениците да си правят как­вото искат, но въпреки това всички го обичат.

Периодът, в който преподава, е един от най-хубавите в живота му. Но като всеки млад човек иска да се развива. Напуска гимназията, но и след това

УЧЕНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО КА­НЯТ НА АБИТУРИЕНТСКИТЕ СИ БАЛОВЕ,

да му звънят и да се виждат.

Чолаков освобождава учител­ското място и прави рязка промяна – мести се в столицата, за да прави аспирантура в Софийския универ­ситет. Изследва разпространение­то на замърсители в атмосферата – и интересна, и много актуална тема. Но след като влиза в Би Ти Ви, оста­вя за дълго докторантурата.

Отдавна не се е занимавал и със старото си хоби – гоблените. Увлича се по бродирането, докато работи в шивашка фирма, за да си помага с доходите. “Това е като да редиш пъ­зел. На хората им се струва странно, защото цялата работа около иглите и конците не звучи много мъжки, но се получават много красиви неща и за известно време това се превър­на в мое хоби”, разказа преди време пред “168 часа” Емил Чолаков.

Той успява да избродира цели три гоблена. Първия – на икона, по­дарява на църква в Гоце Делчев. Вторият е с Богородица и стои в дома му. А третият е най-голям и му отнема почти година, за да го ушие.

Ако за някои това звучи доста женско занимание, то те трябва да знаят, че

ЕМО Е ПОЧИТАТЕЛ НА ЕКСТРЕМНИТЕ СПОРТОВЕ

като скачането с парапланер, както и на тежката музика.

“Бяхме метълите в Гоце Делчев – в малък град от 20 хил. души, вед­нага след като започна преходът… Някои още не бяха чували, че има и такава музика, а ние се размотава­хме с дълги коси по улиците. Слуша­хме “Металика” и куфеехме. Бяхме на ръба, а другите се чудеха дали тази музика не е забранена”, раз­казва в свое интервю Чолаков. Но никога не е имал проблеми с роди­телите си, които винаги прекрасно са разбирали него и сестра му.

Най-любимото време на Емо е това с близките му хора. Той сре­ща голямата любов в лицето на по-младата с 5 г. от него Кръстоми­ра. Всичко става след една диско­тека. По нейни думи той е човекът, който започва свалката. По негови е точно обратното.

Двамата минават и през добро, и през лошо, като

ОСТАВАТ ЗАЕДНО БЕЗ НУЖДАТА ДА СКЛЮЧВАТ БРАК

Никога не са усещали подписа в ритуалната зала като нещо толкова важно.

Емил и Кръстомира имат две мо­мичета. Голямата е Ема и е родена през 2006 г. Детето не е кръстено на баща си, а на светеца, който църк­вата почита в деня на раждането му – на 18 юли се чества св. Емилиан Доростолски. През март 2016 г. се появява и второто детенце на Емо и Краси – Дара. Но покрай дългите години пред камера Чолаков все по-рядко вече открехва завесата за личния си свят.

НАЙ-СВЕЖИТЕ МУ ЛАФОВЕ:

С една дума – студ, с две думи – кучи студ!

Времето е като жената – уж сме си близки, а не спира да ме изненадва, даже смайва!

“Настане вечер, месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен”. Велико! Само дето като прогноза съвсем малка част ще се сбъдне. Вечер ще настане по някое време, но за звездите и месечината нищо не мога да ви обещая.

За планините – който бил, бил. “Гора зашуми, вятър повее” и ведна­га след това ще загърми и затрещи.

На картата така вали, та и студио­то ще наводни.

Марта в сряда беше слънчева, пролетна и прекрасна, но по всичко личи, че светлината в тунела ще се окаже среднощният зимен експрес.

И след мъглата – пак мъгла. И така има – няма 25 години.

В този студ се разрешават и ро­допски одеяла!

Утре градусите ще са 30… но ня­къде в Австралия! (прогноза за вре­мето през зимата)

Циганско или индианско – така му викат американците, но лятото про­дължава слънчево и горещо и през октомври.

Ще задуха и ще завали – а защо точно през почивните дни – и аз това се питам, ама на̀ – време!

Утре вече ще имаме идеалното време за неходене на планина: бу­рен вятър, дъжд, по високото – сняг. Да, сняг. Не си причинявайте всич­ко това, освен ако не го наблюдава­те някъде пред камината.

То бива промяна, бива рязка про­мяна, ама чак пък толкоз. А че му е време на времето да се променя – време му е. Не може да е все така нечовешки горещо в средата на септември.

А сега прогнозата за любимия ми 1 април. Най обичам да прогнози­рам този втори празник на синопти­ците. И да има грешка – тя е вярна. А ако сте се хванали, то е за здраве.

На първи май ще ни грее и пече все едно е първи август. И на праз­ник като на празник – температури­те ще заиграят и заподскачат в ня­какъв странно горещ нестинарски танц.

Това е то: типично майско и абиту­риентско време – докато преброиш до дванайсет, и се променило.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене