Срам! Посрещаме Деня на Ботев с неремонтиран „Радецки”

Срам! Посрещаме Деня на Ботев с неремонтиран „Радецки”, който вече няма право и възможност гордо да плува по тихия бял Дунав

Защо Министерството на културата не иска да спаси кораба – светиня „Радецки”, питат от  Сдружение „Словеса“

     Само след няколко дни – на 2 юни, предстои да отбележим 143 години от величавия подвиг на Христо Ботев и неговата чета. Когато обаче на тази така важна дата, когато при включени сирени и със сведени глави всички отдаваме всенародна почит към паметта на нашия национален герой и гениален поет, както и на загиналите за свободата и независимостта на България, нека не забравяме, че легендарният „Радецки” – единственият плаващ музей у нас и на Балканите, стои закотвен и вече не може да прави дори и съвсем кратки круизи в акваторията на Козлодуйското пристанище, тъй като Министерство на културата така и не отпусна необходимите 220 хил. лева за неотложния ремонт на историческия параход, заявяват от Сдружение „Словеса“.

     Както е известно, разрешителното за плаване на кораба – музей „Радецки“ изтече на 11 април 2019 година и оттогава той няма правото да извършва дори и съвсем кратки пътувания в акваторията на Козлодуйското пристанище и по река Дунав. За задължителния технически преглед /т. нар. доково освидетелстване/ и за неотложния ремонт на кораба, който се свързва с подвига на Ботев и четата му, са необходими минимум 220 хиляди лева, напомнят от Сдружение „Словеса“. Разбира се, ангажиментът да финансира ремонта и да опази тази наша национална светиня е преди всичко на Министерство на културата – от 2004 г. Музеят „Параход „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей (НИМ), посочват от Сдружение „Словеса“. Нещо повече – от1982 г. корабът „Радецки“ е и със статут на национален музей, допълват от гражданското сдружение. През последните месеци в инициативата за набиране на средства за спасяването на историческия кораб се включиха и много родолюбиви българи, но е крайно време и културното ведомство да подкрепи патриотичната кауза, като преведе спешно по сметките на НИМ необходимите за ремонта на кораба – музей „Радецки“ средства, изтъкват от Сдружение „Словеса“. Ако в културното министерство обаче продължават да нехаят за съдбата на кораба „Радецки“, гражданското сдружение смята да се обърне още тези дни за съдействие и подкрепа към българския Парламент и по-специално – към Комисията по културата и медиите в 44-то Народно събрание. Убедени сме, че всички български депутати независимо от партийната си принадлежност няма да останат безучастни и равнодушни към съдбата на кораба – светиня и ще направят всичко зависещо от тях, за да убедят министър Боил Банов в необходимостта от неговия скорошен ремонт, подчертават от Сдружение „Словеса“.

     Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. Оригиналният „Радецки“ е нарязан на скрап през 1924 г., а за съжаление България по различни причини е пропуснала историческия шанс да се сдобие с него. През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. Той е пуснат на вода през 1966 г. в памет на 90-годишнината от гибелта на Ботев. От 1982 г. корабът е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй в специално изградено за него място. Музеят „Параход „Радецки“ е изцяло свързан с живота и делото на Ботев, с трагичната му гибел, както и с неговата чета. С годините се е превърнал и в национална светиня. „Радецки“ е и единственият пътуващ параход – музей на Балканския полуостров и в България. На борда на Музея „Параход „Радецки“ могат да се качват до 100 пасажери, те имат възможност да разгледат и музейната експозиция, в която са ценни реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници, последните писма, писани от войводата Христо Ботев от борда на парахода и интересни експонати от епохата, припомнят от  Сдружение „Словеса“.