Свържете се с нас

Култура

Срам! Посрещаме Деня на Ботев с неремонтиран „Радецки”

Публикувано

на

Срам! Посрещаме Деня на Ботев с неремонтиран „Радецки”, който вече няма право и възможност гордо да плува по тихия бял Дунав

Защо Министерството на културата не иска да спаси кораба – светиня „Радецки”, питат от  Сдружение „Словеса“

     Само след няколко дни – на 2 юни, предстои да отбележим 143 години от величавия подвиг на Христо Ботев и неговата чета. Когато обаче на тази така важна дата, когато при включени сирени и със сведени глави всички отдаваме всенародна почит към паметта на нашия национален герой и гениален поет, както и на загиналите за свободата и независимостта на България, нека не забравяме, че легендарният „Радецки” – единственият плаващ музей у нас и на Балканите, стои закотвен и вече не може да прави дори и съвсем кратки круизи в акваторията на Козлодуйското пристанище, тъй като Министерство на културата така и не отпусна необходимите 220 хил. лева за неотложния ремонт на историческия параход, заявяват от Сдружение „Словеса“.

     Както е известно, разрешителното за плаване на кораба – музей „Радецки“ изтече на 11 април 2019 година и оттогава той няма правото да извършва дори и съвсем кратки пътувания в акваторията на Козлодуйското пристанище и по река Дунав. За задължителния технически преглед /т. нар. доково освидетелстване/ и за неотложния ремонт на кораба, който се свързва с подвига на Ботев и четата му, са необходими минимум 220 хиляди лева, напомнят от Сдружение „Словеса“. Разбира се, ангажиментът да финансира ремонта и да опази тази наша национална светиня е преди всичко на Министерство на културата – от 2004 г. Музеят „Параход „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей (НИМ), посочват от Сдружение „Словеса“. Нещо повече – от1982 г. корабът „Радецки“ е и със статут на национален музей, допълват от гражданското сдружение. През последните месеци в инициативата за набиране на средства за спасяването на историческия кораб се включиха и много родолюбиви българи, но е крайно време и културното ведомство да подкрепи патриотичната кауза, като преведе спешно по сметките на НИМ необходимите за ремонта на кораба – музей „Радецки“ средства, изтъкват от Сдружение „Словеса“. Ако в културното министерство обаче продължават да нехаят за съдбата на кораба „Радецки“, гражданското сдружение смята да се обърне още тези дни за съдействие и подкрепа към българския Парламент и по-специално – към Комисията по културата и медиите в 44-то Народно събрание. Убедени сме, че всички български депутати независимо от партийната си принадлежност няма да останат безучастни и равнодушни към съдбата на кораба – светиня и ще направят всичко зависещо от тях, за да убедят министър Боил Банов в необходимостта от неговия скорошен ремонт, подчертават от Сдружение „Словеса“.

     Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. Оригиналният „Радецки“ е нарязан на скрап през 1924 г., а за съжаление България по различни причини е пропуснала историческия шанс да се сдобие с него. През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. Той е пуснат на вода през 1966 г. в памет на 90-годишнината от гибелта на Ботев. От 1982 г. корабът е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй в специално изградено за него място. Музеят „Параход „Радецки“ е изцяло свързан с живота и делото на Ботев, с трагичната му гибел, както и с неговата чета. С годините се е превърнал и в национална светиня. „Радецки“ е и единственият пътуващ параход – музей на Балканския полуостров и в България. На борда на Музея „Параход „Радецки“ могат да се качват до 100 пасажери, те имат възможност да разгледат и музейната експозиция, в която са ценни реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници, последните писма, писани от войводата Христо Ботев от борда на парахода и интересни експонати от епохата, припомнят от  Сдружение „Словеса“.

коментара

Пиринско дело

Вълшебното село Пирин

Публикувано

на

Фотографът Александър Караджов ни кани на вълшебна разходва до село Пирин, за което знаят само заклети търсачи на красиви места, останали в страни от утъпканите туристически маршрути. Живописното планинско селце изглежда като сюрреалистичен филмов декор, но снимките на Александър Караджов ни доказват, че дървените къщи, тесните улици, нанизите от чушки… са съвсем истински, автентични, български.

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. Селото, в което живеят по-малко от 100 жители, най-вече жени, е близо до гръцката граница и е само на 36 км от Кулата и на 55 км от Сандански.

Да се разходим заедно до село Пирин!

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

ВИДЕО! Добрият пример! Хижарят на Попови ливади Димитър Пирнарев за каузата му да работи за планината!

Публикувано

на

Топ Преса ви показва, поредният „Добър пример“. Димитър Пирнарев, управителят и наемател на хижа „Попови ливади“, намираща в едноименнното село над Гоце Делчев. Високо в Пирин планина. Това е човекът, който за шест години превърна една хижа от съборетина в истински уютен кът на туриста. Решението го взема преди шест години. Той и съпругата му Ели получават оферта да кандидатстват, за вземане поднаем на полуразрушената хижа. До тогава Димитър Пирнарев се занимава с частен бизнес ,бивш служител е на МВР.
Любовта му към „балкана“ към планината от детство е вродена. Баща му е от село Тешово община Хаджидимово, което също е високо в планитата, израстал е сред природата и намира себе си днес, като нейн служител. С подкрепата на Николай Даутов от град Гоце Делчев и други природолюбиви туристи е възтановил почти всички маркировки из туристическите пътеки на южен Пирин. Ще се убедите във видеото, знае наизуст местностите, пътеките и помага уверено на изгубени туристи.
Когато взема като наемател хижата тя е в меко казано окаено състояние. Всички местни си спомнят че до преди шест години, хижа „Попо ливади“ беше едно неприветливо порутено място, пристан за горските дървари с любов към некачествения алкохол. Днес обаче попаднала в ръцете на човек, който е приел работата си като кауза и призвание, хижа „Попови ливади“ е уютен дом за всеки любител на пешеходния туризъм и пътешествията из природата. Заслугата е на него, Димитър Пирнарев, който заряза светския живот и се качи да живее на хижа „Попови ливади“. Семейството му го подкрепя и това го зарежда. Не спира да гради, да има идеи за да развива района, иска малко подкрепа и всичко ще се нареди. Произвежда екологично чисти продукти, има си собствена градина в хижата, произвежда зимнина и заявава „Всеки е добре дошул тук“. Истински добър пример за доволен човек в България! За това държахме да ви го покажем! Повече във видеото: ВИЖТЕ ТУК! 

 

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ