България избира евродепутати за четвърти път

На 26 май българите ще отидат до урните, за да излъчат своите 17 представители в новия състав на Европейския парламент.

Европарламентът е единствената институция на Европейския съюз, чиито членове се избират пряко от гражданите на членуващите в него държави, а мандатът им е 5-годишен. Всяка държава има свои правила за провеждане на изборите, но съществуват и някои общи за съюза разпоредби.

У нас европейски избори се провеждат за четвърти път. След подписването на Договора за присъединяване в Люксембург на 25 април 2005 г., тогавашният председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг покани парламентите на България и Румъния да определят измежду своите народни представители наблюдатели в Европейския парламент, които да се присъединят към работата на институцията от 26 септември 2005 г.

С официалното ни приемане в Съюза на 1 януари 2017 г., 18-те наблюдатели бяха заменени от 18 членове на ЕП, назначени от Българския парламент до провеждането на редовни избори на 20 май 2007 г., когато страната за първи път избра пряко своите евродепутати. Впоследствие бройката на българските представители беше намалена от 18 на 17, а оттогава досега са се провеждали още два избора – през 2009 г. и 2014 г.

След като Великобритания официално напусне ЕС пък се очаква някои страни да увеличат бройката си депутати, които излъчват в ЕС, но България няма да бъде сред тях.

Важно е да знаем, че евродепутатите заседават на групи, които не са организирани на национален принцип, а според тяхната политическа принадлежност. Те могат и да се отказват от мястото си на евродепутати. В предходния мандат от българската страна това направиха Мария Габриел, която бе избрана за еврокомисар и Илияна Йотова, която стана вицепрезидент на България.

У нас тези избори ще бъдат малко по-различни, защото съгласно последните промени в Изборния кодекс ще има машинно гласуване в минимум 3000 избирателни секции в страната, които вече са определени от Централната избирателна комисия (ЦИК).

За одита на машините се погрижиха специалисти от БАН и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и въпреки политическите спорове за тях, на следващите местни избори броят им ще бъде удвоен на 6000, а след това страната ни ще поеме по пътя на пълното въвеждане на машинно гласуване.

То разбира се не отменя гласуването с хартиени бюлетини, като изборът за начина на отразяване на вота ще бъде изцяло на гласоподавателя. В бюлетината също има промени, като най-важното от тях е, че към номерата на преференциите е прибавено числото 100. Така например, преференция номер 1 вече става 101, а целта на тази мярка е да бъде избегнат т. нар „феномен 15/15“. За да бъде бюлетината валидна, тя трябва да бъде попълнена със знак „X” или „V“, задължително със син химикал.

За тези избори изборните книжа и бюлетините бяха отпечатани в печатницата на БНБ, а техният брой е 7 048 000 за страната и 200 000 за секциите в чужбина.

В дните непосредствено след обявяването на резултатите от изборите, новите членове на европарламента ще трябва да създадат политическите групи, а на своето първо пленарно заседание ще бъде избран и негов председател.

След това парламентът ще избере нов председател на Европейската комисия, а на по-късен етап депутатите ще изслушат кандидатите за комисари и ще вземат решение дали одобряват състава на цялата комисия.

Автор: БГНЕС, E79 News