Георги Васев от гр. Рила: Искам си детето!

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА СЛУЧАЯ:

МИРИДОПА НИКОЛАЕВА ЛАПЕВА и ГЕОРГИ ПЕТРОВ ВАСЕВ са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод, постановено по гр.д. №567/2014г. по описа на РС-Дупница.

От брака си имат родено дете – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ВАСЕВ, роден на 19.11.2013 г.

С постановеното решение по гр.д.№567/2014г. на РС-Дупница, съдът предоставя на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; определя местоживеенето му да бъде при нея на адрес: с. Стоб, общ. Кюстендил; определя лични отношения между детето и бащата, като след навършване на двегодишна възраст на детето, бащата има право да го вижда и взема при себе си всяка първа седмица от месеца, считано от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния с преспиване, 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна година.

С влязло в сила на 09.07.2015г. решение по гр.д.№621/2014г. по описа на ДРС, частично отменено с решение от 13.01.2015г. по гр.д.№585/2014г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е заместено съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете до Кралство Испания за периода от 1 юли до 31 август на съответната година, за срок от 3 години, както и е било заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето. С посоченото решение не е изменено местоживеенето на детето – т.е. то има право да пътува с майка си до и от Кралство Испания, но няма право трайно да се установи там, тъй като искане за промяна на местоживеене не е бил предявяван по цитираното гр.д. 621/2014 г. на ДРС

Впоследствие майката завежда друго дело, което и към настоящия момент е висящо – гр.д.№ 160/2016 п, като са предявени искове – за даване на заместващо съгласието на бащата детето да пътува извън България (чл. 127а от СК) и иск за промяна местоживеенето на детето от с. Стоб в България, като същото бъде определено в Испания.

С решение №301/15.06.2016 г. на Районен съд Дупница, постановено по гр.д.№ 160/2016 г., исковете на майката са отхвърлени.

Решението на ДРС е потвърдено с решение №55 от 16 март 2017г, постановено по гр.д.№455 /2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

Това решение обаче е отменено от ВКС с решение №34/21.03.2018г. по гр.д.№3368/2017г., като делото е върнато за ново разглеждане на ОС-Кюстендил.

С Решение №23 от 29.01.2019 г., постановено по в.гр.д. 133/2018 г. на ОС Кюстендил, исковете на майката са уважени изцяло, като е допуснато предварително изпълнение на решението по отношение на заместващото съгласие.

Междувременно майката заминава за Кралство Испания и се установява там, като не връща детето в България. Това се случва при висящ процес –

 именно с искане съдът да й разреши това. Изтича и срокът на заместващото съгласието на бащата, дадено по силата на решение по гр.д.№621/2014г. по описана ДРС.

По тази причина в Кралство Испания е образувано дело за международно отвличане на детето (по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, обнародвана в Държавен вестник, брой: 82 от 26.04.2004 г., по която България е страна).

С решения на съответните компетентни съдилища в Испания е признато международното отвличане на детето от майка му и е постановено незабавното връщане на детето в България и предаването му от страна на майката на бащата.

Предоставен е срок за връщане на детето, като майката подава редица молби, за да удъли този срок, като в крайна сметка връща детето формално до България, предава го на бащата и след като бащата връща детето, майката отново го извежда в Испания. Следва продължение на съдебната процедура там, вследствие на което срещу майката е образувано наказателно производство за неспазване на постановените съдебни актове.

Проблемът в случая е, че ОС-Кюстендил уважава исковете, като се позовава на обстоятелството, че майката и детето са се установили в Испания и в интерес на детето следва да се допусне исканата промяна на местоживеенето, тъй като такава така или иначе вече е осъществена.

Следва да се посочи, че действително законът предвижда възможността при промяна на обстоятелства, при които е било определено местоживеенето на детето, съдът да го промени, но следва същата промяна да бъде законосъобразна. Съществува правен принцип, според който „никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение“.

В конкретния случай промяната в обстоятелствата не е обективен факт, който съдът ‘ да е задължен да отчете, а представлява недобросъвестно, противоправно поведение на майката, свързано с едностраннна промяна на местоживеенето на детето, без да бъде спазен надлежният законов ред. Че това е така, се установява от актовете на испанските съдилища, установили наличието на извършено от майката международно отвличане на детето (по смисъла на Хагската конвенция – това не се покрива с понятието на наказателното право).

Промяна в обстоятелствата в случая, дори според въззивния съд, не е налице към момента на депозиране на исковата молба.

Според мотивите към решението на ОС-Кюстендил, виждайки, че искът й е неоснователен, майката „ВЗЕМА ПРАВОТО В СВОИ РЪЦЕ“ и променя самите фактически обстоятелства, за да стане искът й основателен. С този извод на въззивния съд няма как да не се съгласим. Считаме за напълно противоправен, обаче, изводът, че това поведение на майката следва да бъде отчетено като основание за допускане на исканата промяна – към момента на внасяне на исковата молба подобно обстоятелство, обуславящо наличието на промяна по чл. 59, ал. 9 от СК не е налице (в онзи момент това е единствено намерение на майката).

 Ако доведем до абсурд това твърдение на първоинстанционния съд (reductio ad absurdum), ако бащата бе взел и задържал, в нарушение на определения режим на лични отношения, детето при себе си, „от стремеж да трансформира намерението си в реализиран факт, който евентуално да обуслови основателност на иска“ (това и израз, използван в решение на ОС-Кюстендил), то тогава нямаше да настъпи промяна, а съдът щеше да измени решението относно упражняването на родителските права и да ги предостави за упражняване на бащата, тъй като такова щеше да бъде фактическото положение.

Даваме горния абсурден пример, за да онагледим неправилността на изводите на въззивния съд, който приема, че промяната на обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 от СК е налице, независимо от правомерността в поведението на майката. При това поведение, което последва завеждането на исковата молба (според въззивния съд, майката като вижда, че губи делото, предизвиква промяната).

Воден от това разбиране, въззивният съд счита, че поведението на майката няма правното значение, придавано му от въззиваемата страна (бащата) и приема, че противоправното поведение на майката представлява промяната по чл. 59, ал. 9 от СК.

Гледам видео във  facebook… едно малко сладко детенце гушка баща си и плачейки казва:  Тате много ще ми липсваш… Стана ми много много гадно, това е поредният случай на някоя си…. Предпочитам да замълча, че не е приятно това което ще кажа…

Свързах се с Георги Васев веднага след след като изгледах видео клип. Помолих го да разкаже защо това малко детенце е подложено на този стрес…  Днес ви срещам с  Георги Васев, млад бизнесмен от гр. Рила…

Г-н Васев,  обяснете на нашите читатели какъв точно е случаят…

– С бившата ми съпруга сме разведени от 2014 г. Имаме син от брака ни…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса