Ветеран от войната разказва как е спасил немски връстник

На Деня на победата срещу фашизма 91-годишният ветеран от войната Димитър Портарски поднесе цветя пред паметника на незнайния воин в Благоевград и разказа най-впечатляващия си спомен от тези години.

„На днешния ден трябва да се радваме за победата. Войната е нещо лошо, изпитах ужаса й. Оставя сираци, погубва млади човешки животи, сподели бай Митко пред журналисти. Никога няма да забравя случката с германеца, когото спасихме на фронта и след 20 години той ме намери, за да ми благодари. „Бяхме с един мой другар от Дупница на палатка край Ново село. Изведнъж от храстите излиза един германец, млад също като нас, с вдигнати ръце и започва да плаче. Успокоихме го, той знаеше малко руски. Дадохме му една консерва и хляб, и го пуснахме да си ходи, без да казваме на началството. След войната започнах работа в Балабановата фабрика в село Бараково. След години един ден ме викат на входа на фабриката, гледам и не мога да повярвам на очите си. Същият германец пристигнал в България заедно със семейството си. Открил ме чрез военния архив. Станал доктор и отворил клиника в Мюнхен. . Благодари ми отново за всичко, което съм направил за него през войната. Заведох ги да преспят на бунгалата в село Рилци. На другия ден заедно се разходихме до Рилския манастир.“ – с насълзени очи се върна в спомените си бай Митко.

91-годишният ветеран е известен ключар в Благоевград. На 17 години се включва като доброволец във Втората световна война. Воюва с братя Дерменджиеви и Жельо Демиревски. Пред очите му загинали братя Дерменджиеви при село Звегор на днешната българо-македонска граница.

Димитър Портарски е роден в дупнишкото село Джерман. Служил е във военната музика, свири на саксофон, пиано и акордеон.Завършил е в Благоевград Механотехникума задочно. 20 години работи в Балабановата фабрика. След това започва работа в ЗИИУ- Благоевград като механик. От 1967 година е в Благоевград. След пенсионирането си става ключар. Има син и дъщеря, трима внуци и трима правнуци. Внуците му живеят и работят в Лондон. Идват си от време на време.

Вестник “ Топ Преса „