Свържете се с нас

Култура

Подредиха фотодокументална изложба по повод 137-годишнината от рождението на известния български композитор Георги Горанов

Публикувано

на

В централното кюстендилско читалище „Братство 1869” беше открита  фотодокументална изложба по повод 137-годишнината  от рождението на известния български композитор Георги Горанов.

Георги   Горанов е роден в бедно  семейство в Кюстендил. Като ученик в педагогическо училище в родния си град учи цигулка и други музикални дисциплини при Карел Махан. Ръководи училищен хор и малък оркестър, за нуждите на който композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Към 1899 г. ръководи хора на  работническото просветно дружество „Класово съзнание“ в Кюстендил. През 1900 г. композира марша „Дружна песен“ /„Песен на труда“/ по текст на Георги Кирков. Маршът се запява от хора и добива широка известност. Чрез хора на студентите песента бързо се разпространява из цялата страна, като става една от най-популярните български работнически песни.

След завършване на педагогическото училище Георги Горанов отива в Загреб да учи музика, но не го приемат, защото установяват, че е болен. Умира от туберкулоза в Кюстендил. Според  данни Георги Горанов е композирал около 80 песни, инструментални и оркестрови пиески и изготвил за отпечатване сбирка „Майски песни“. Засега са известни: „Песен на труда“ – отпечатана партитура за мъжки хор, „Я запей ми, македонко“ – отпечатана партитура за еднороден хор, „Юнак на гора думаше“ – отпечатана за двугласен хор, и в ръкопис маршът „Освобождение“. Автор  е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.: „Пролетна зора“, „Виктория“, „Край Осогово“, „Овчарче“, „Хубава си , моя горо“, „Пролетна нощ“, опус 7, опус 5 и др.

Създадената през 1953 г. към читалище „Братство“ Детска музикална школа носи неговото име до 1988 г. Родната къща на композитора е реставрирана и е обявена за паметник на културата. Намира се на ул. „Георги Горанов“, в източната част на Кюстендил и е паметник на културата от местно значение.

 

 

коментара

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето

Пиринско дело

Вълшебното село Пирин

Публикувано

на

Фотографът Александър Караджов ни кани на вълшебна разходва до село Пирин, за което знаят само заклети търсачи на красиви места, останали в страни от утъпканите туристически маршрути. Живописното планинско селце изглежда като сюрреалистичен филмов декор, но снимките на Александър Караджов ни доказват, че дървените къщи, тесните улици, нанизите от чушки… са съвсем истински, автентични, български.

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. Селото, в което живеят по-малко от 100 жители, най-вече жени, е близо до гръцката граница и е само на 36 км от Кулата и на 55 км от Сандански.

Да се разходим заедно до село Пирин!

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ