Свържете се с нас

Таблоид

В Босилеград почетоха паметта на жертвите на Коста Печанац

Публикувано

на

Българските организации в Босилеград, КИЦ „Босилеград“, Демократичен съюз на българите и Сдружение „ГЛАС“ отдадоха помен и положиха цветя на гробовете на учителят Стою Аначков Попов в село Долна Любата, Рангел Илиев в село Горна Любата, учителят Стоимен Божков в село Горна Лисина и на Митре Пейчев в Босилеград – жертви на Босилеградския погром от 15 май 1917г.

На събитието дойдоха пълномощния министър при Генералното консулство на Р България в Ниш г-н Николай Колев, представители на Македонския научен институт – научно информационна група Кюстендил и преподавателят по история Стефан Дечев с група студенти от Югозападен университет „Св. Неофит Рилски“ в Благоевград.

Николай Колев прочете благодарствено писмо до организаторите на възпоменателната церемония от изпълняващия длъжността председател на Държавната агенция за българите в чужбина Димитър Владимиров. В писмото между другото се казва: „От  българска страна възпоменанието се прави за да се извлече поука от миналите исторически събития, които са противопоставяли българи и сърби. Да бъдат осмислени събитията и да се направят изводи за бъдещите взаимоотношения между нашите страни и народи. С болка и тревога трябва да кажем, че от сръбска страна продължава едностранчивия прочит на историята. Едни събития се митологизират, други се премълчават или откровено се преиначават. Но задълбочен поглед в миналото и решителна крачка в бъдещето, са възможни само при сериозна заинтересованост и активно участие на двете страни.“

Доц. Ангел Джонев от Регионален исторически музей – Кюстендил, подробно говори за бойния път на разбойническата чета на Коста Милованович Печанац и за пораженията които тя нанася в Босилеград и околните села – убива 33 души, сред които и две деца, изгаря 317 къщи и нанася щети за 2,5 милиона лева. Той подчерта, че не случайно целта на издевателствата на Печанац са българските учители Стою Аначков Попов  и Стоимен Божков. Джонев говори и за неуспешните опити по повод 100 години от събитието да се постави паметна плоча с имената на жертвите на видно място в Босилеград където българи и сърби да отдават почит на жертвите в името на национално помирение между българи и сърби.

Двете паметни плочи за жертвите на Босилеградския погром по нареждане на кмета на Босилеград, бяха „арестувани“ от полицията и повече от година престояха в Окръжна прокуратура във Владичин Хан. По искане на българският президент Румен Радев, сръбският президент Александър Вучич разпореди плочите да бъдат върнати през юни миналата година. Сега плочите се намират под „домашен“ арест в КИЦ „Босилеград“ и не се знае дали и кога  ще бъдат поставени. Затова пък 100-годишнината от събитието беше отбелязана с отпечатването на книга „Босилеградският погром 15-16 май 1917г“ и едноименна фотодокументална изложба с автор доц. Ангел Джонев.

Историк Стефан Дечев също говори в дух на помирение и че не бива да бягаме от миналото а градивно да го използваме в името на помирението и европейското бъдеще на Балканите.

Присъстващите с минута мълчание на колене отдадоха почит на учителя Стою Аначков Попов и положиха цветя, след което отидоха на гроба на Рангел Илиев в с. Горна Любата.

Димитър Димитров Треперски, който откри и възстанови надгробията на четири жертви на Печанац, занесе цветя на гроба на учителя Стоимен Божков в църковния двор в с. Горна Лисина и на гроба на убития Митре Пейчев в Босилеградското гробище.

Полицейски джип проследи помена на жертвите на Босилеградския погром.

 

 

коментара

Реклама
loading...
Кликнете, за да коментирате

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Таблоид

Прогноза за времето – 19 май (неделя)

Публикувано

на

Днес ще бъде предимно слънчево, но в следобедните часове над планинските райони от Западна България ще се развие купеста облачност и на отделни места, главно в планините ще превали и прегърми. Ще духа до умерен югоизточен, в Източна България и по долината на Струма южен вятър. Температурите ще продължат да се повишават и максималните ще бъдат между 25° и 30°, в София около 26°. Това съобщи за агенция „Фокус“ дежурният синоптик Христо Христов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане ще бъде малко по-ниско от средното за месеца. През деня слабо ще се понижи.

Времето за Гоце Делчев днес ще е с променлива облачност и максимална температура 27°.

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен южен вятър. Максимални температури между 23° и 26°. Температурата на морската вода е 15-16°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините ще има разкъсана висока облачност, в следобедните часове купеста и на отделни места в Западна Стара планина и в Рила ще превали и прегърми. Ще духа силен юг-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 20°, на 2000 метра – около 13°.

В понеделник в източната половина от страната ще духа южен вятър и температурите ще останат високи. Над Западна България в следобедните часове и до полунощ ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали краткотраен дъжд с гръмотевици. Възможни са градушки. През следващите дни въздушната маса над страната ще е неустойчива.

Във вторник от запад на изток ще премине атмосферно смущение. На места ще превали и прегърми. Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, до умерен. Дневните температури ще бъдат малко по-ниски.

В сряда вероятността за валежи е малка, ще е почти тихо, с повече слънце.

На 19.05.2019 слънцето ще изгрее в 06:01 часа и ще залезе в 20:46 часа. Продължителност на деня 14:45 часа.

На 19.05.2019 луната ще изгрее в 21:25 часа и ще залезе в 06:35 часа. Осветеност на диска в 0h UT 100 %. Фаза на луната: пълнолуние.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Учителка: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа

Публикувано

на

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учителка, пожелала анонимност.

Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България.

Ето дословно нейното писмо:

“Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки.

Разбира се, че за директора аз съм виновна. “Виновна” съм заради своята обективност – да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.

Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили “да се раздадем”. А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш “кинти” не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина.

Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000 лв. от бюджета си за ученик.

Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал, трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.

И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за “ниво”? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.

Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?

Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи.

Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.

Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.

А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено.

Та нали за това пращаме децата си – да научат нещо, не просто защото така трябва?

Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем.

Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.

С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

Източник: zapernik

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ