Свържете се с нас

Таблоид

Резерватът „Алиботуш“

Публикувано

на

МАЙ – МЕСЕЦ ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

Резерватът ‘’Али­ботуш’’се намира в Славянка планина, която е разположена в Югозападна Бълга­рия край границата ни с Гърция. Той е обособен през сеп­тември 1951 г. като горско-ботанически резерват с площ 523, 9 ха с цел запазване на естестве­ното и компактно находище на черната мура и на редки­те разтителни и животински видове. Няколко пъти след това разширява площта си, за да достигне през 1885 г. 1628 ха. Той е един от мал­кото български резервати, включен през 1977 г. в лис­тата на биосферните резер­вати по програмата ‘’Човек и биосфера’’на ЮНЕСКО, като територия, служеща за за­пазване на световното при­родно наследство.

В административно отно­шение резерватът се прости­ра на територията на общи­на Сандански в землощето на с. Голешово и община Ха­джидимово в землището на с. Парил. Обхваща обширни горски, храстови и тревни площи. Най-ниската му точ­ка се намира южно от с. Па­рил на около 950 м. надмор­ска височина, в Голешевско землище е на 1050 м. надм. височина, югоизточно от местността ‘’Св. Илия’’, а най-високата точка е при Го­лям Царев връх /2183 м. /

Една значителна част (почти изцяло тревиста) около Гоцев връх /2212 м. /, Шабран /2196 м. /, Алипутус и местностите Валозите, Царева присойка и Салюва джамия доскоро не влизаха в резервата, а представлява­ха буферна зона, независи­мо че и тук биоразнообрази­ето е изключително голямо и се срешат много защитени, редки и застра­шени от изчез­ване тревисти растения. Тази плош се прека­тегоризира в защитена мест­ност, граниче­ща с резервата, но вече и част от него.

В резерват ‘’Алиботуш’’се срещат около 75-80 ендемити. Това са растения, разпрос­транени само на оп­ределена територия / ареал/ при специфич­ни, благоприятни за тях условия. В случая такива са варовиковия терен и осезателното средиземноморско влияние. Десет от рас­тенията-ендемити са локални, т. е. срещат се само тук и никъде другаде в страната ни. Това са славянско ко­тенце, парилска овси­га, алиботушка дри­павка, зюндерманова поветица и др.

Около 20 са българ­ските ендемити –рас­тат само в страната ни. Това са парилско велик­денче, стояново плюскави­че, стрибърнова каменолом­ка и др.

Голям е броят и на бал­канските ендемити – над 42 вида; парилска метличина, игликова айважива, златна раменка, пирински чай и др

В планината се срещат и растения-реликти. Те са останали от минали геоло­гически времена, когато са имали обширно разпростра­нение. Това са обикновения кестен, бялата и черна мура, дългошпорестата теменуга, обикновения тис, сребърни­кът и др.

В резервата се простира най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. У нас тя се сре­ща само тук и в Северен Пи­рин, в Европа – единствено значение тук на горите от черна мура.

Значителен е броят на за­щитените, редките и застра­шени от изчезване расти­телни видове, включени в Червената книга на Бълга­рия. Според Ст. Кожухаров те са 119.

Най-забележителната билка, едно от най-популяр­ните тревисти растения в резервата е прочутият аро­матичен пирински чай /Си­деритис скардика/. Расте на надморска височина от 1400 м. до 2200 м. Той е балкан­ски ендемит, т. е. среща се само на Балканския полуос­тров. В страната ни се среща само по сухите варовити и скални терени на Славянка, Среден и Южен Пирин, в ро­допския дял Мурсалица.

Десетилетия наред леген­ди се носят – някои прием­ливи, други невероятни- за лечебните качества на пи­ринския чай. Определят го като ‘’Билка за всяка бо­лест’’, издигат го в култ и ги смятат за ‘’дар от Бога’’, а според старо поверие да ти сипят чай от него е най-до­брото пожелание за здраве и живот.

Използва се като противо­възпалително, антимикроб­но, смекчаващо средство при болести на дихателната система – астма, кашлица, бронхит, задух и простуда. В смес с жълт кантарион и риган лекува бъбречни за­болявания, оказва цялостно тонизиращо. укрепващо и антианемично въздействие върху човешкия организъм.

Според закона брането на пиринския чай е забранено. Защото е рядък вид и има опасност да изчезне. Още повече, че понякога се бере безразборно, дори вандал­ски.

От друга страна пък, като се има предвид лековитите способности на тази чудес­на билка, дали не е редно тя да се утвърди и като тър­говски продукт? Тя и сега се продава по пазарите на Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Катунци, рядко в София, в Смолянско, в доста аптеки.

Резерватът ‘’Алиботуш’’е изключително държавна собственост и е територия с най-строг природозащитен режим Той се управлява, стопанисва и охранява от Министерството на околна­та среда и водите, респек­тивно от Регионалната ин­спекция по околната среда и водите в Благоевград. В него не се разрешава; паша на домашни животни, сеч и увреждане на дърветата, бране на билки и горски пло­дове, палене на огън, съ­биране на сено, строи­телство, лов и всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

Нарушителите се на­казват по чл. 81, 82 и 83 от Закона за защитени­те територии с глоба от 500 до 10000 лв.

Една от причините за намаляване броя на растенията и застра­шаване от изчезване на много ендемични и редки видове, меж­ду които обикновения кестен, червената хвой­на и др., е стопанската дейност на човека. Със съжаление трябва да отбележим, че през по­следните години, след пре­махване на ограниченията за посещение на планината, тук идват и много ‘’туристи’’с единствена цел бране на пирински чай и други билки и цветя. Тогава неволно те стъпкват и унищожават на места ценни тревисти рас­тения, без да имат предвид, а и от незнание за тяхното огромно научно, здравно и друго значение.

Очевидно голяма е необ­ходимостта не само от по­пуляризиране сред обикно­вените хора на безценното богатство на Славянка, но и намиране на ефективен на­чин за неговото опазване., за да остане то и за идните поколения.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

Почина първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов

Публикувано

на

Първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов почина на 87 години след масиран инфаркт. Той се почувствал зле, на място е извикан екип на Спешна помощ, но когато пристигнали, вече бил издъхнал и те само констатирали смъртта му.

Йордан Костадинов е първият председател на ОМО „Илинден” в общините Сандански, Петрич и Кресна. Погребението на известния омовец бе вчера, стотици се стекоха да го изпратят в последния му земен път.

ЛИДИЯ МАНЕВА

struma.bg

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Очаква ни топла есен

Публикувано

на

Очаква ни относително топла есен с нормално количество валежи за сезона. Такава е прогнозата за близките месеци на климатолога доц. Илиан Господинов от НИМХ.

Той призна, че трудно се правят дългосрочни прогнози, но към момента изглежда малко вероятно есента да бъде много студена.

По думите му преходните сезони пролет и есен са малко особени, тъй като есента започва с доста топло време в началото на сезона и завършва с практически зимно време в края му.

Очакванията му са средните сезонни температури да бъдат около нормалните.

Прогнозата на климатолога е времето през септември да е относително по-топло и сухо време и по-валежно с напредването на есента.

„Нямаме основание да очакваме специално извънредни метеорологични явления, но това не ни освобождава от сбъдване на такива събития по принцип“, коментира още Господинов.

Валежите и циклоните, които ще минават през страната, по-скоро ще са през октомври и ноември, но не е изключено да има такива и през септември, смята той.

„При тези обстановки е възможно да се създават по-екстремни обстоятелства, свързани с времето – по-обилни валежи, някакви условия за наводнения“, заяви климатологът.

Според него вероятността за такива събития е в рамките на нормалното – не са изключени, но няма основание да очакваме много по-голям брой от средното за този период от време.

„България е малка страна и по отношение на аномалии на времето от мащаб един сезон, те се случват в цялата страна. Например в България е малко вероятно в част от страната да е относително студено, а в другата част да е относително топло“, обясни Господинов.

Той допълни, че това се отнася и за целия регион на Балкански полуостров.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ