Свържете се с нас

Светско

Стивън Лондон – US рейнджърът, който откри любовта в Благоевград

Публикувано

на

Той е американски рейнджър, има медал „Пурпурно сърце“, познава лицето на войната, но в Благоевград открива силата на дипломацията, издава книга, намира любовта на живота си, съвсем скоро предстои да се дипломира в Американския университет и междувременно преподава в Езиковия център.

Всичко това е Стивън Лондон. Един млад 34-годишен мъж, който има зад гърба си доста преживелици.

Ветеранът от войната не прилича на онези, които представят холивудските филми. Той е усмихнат, спокоен, обича да разговаря с различни хора, позитивно се отнася към всичко около него и определя себе си като приключенец. „Обичам България и Благоевград, мен сякаш този град ме призова, чувствам се щастлив тук и не смятам да го напускам“, казва бившият рейнджър. В момента той завършва две специалности в АУБ – първата е „Международни отношения и политика“, а втората е „Дипломация“.

Признава, че пътят му от войната до избора му да учи дипломация е дълъг, много дълъг,но осъзнат. 10 години служи в американската армия и участва в няколко опасни международни мисии в Близкия Изток. Да е войник не е детската му мечта. Първо учи една година в колеж в САЩ, но усетил, че все още на този етап от живота си не е готов да се посвети на образованието. Младостта и страстта към неизвестното го накарали да напусне колежа и да се хване на работа за година време. Взема решение да се присъедини към армията, защото за него това е поредното истинско приключение.

И се озовава в окото на бурята, на самата фронтова линия, в Афганистан. Където срещу теб има враг, който е готов да те убие. „Много е трудно да се премине тънката червена линия и да отнемеш човешки живот. Но щом си войник, разбираш на мига, че този от другата страна има същото право. Това е един вид уважение между войниците, уважение между враговете. Това е една много стара философия от китайския пълководец и философ Сун Дзъ. Той казва: Познавай врага си, познавай себе си“, споделя Стивън.

В своите задгранични мисии войникът неведнъж получава медали и отличия за проявена смелост и храброст. Най-ценното признание за него е връченият му медал „Пурпурно сърце“. За бившия рейнджър медалите са нещо, което ти помага да си спомниш къде си бил, какво си направил и преживял. Но по-важно от отличията е да извоюваш с поведението си уважението на останалите войници, а безценно е да получиш и уважението на врага. „Братството и връзката, която създаваш с другите войници, също е по-важно от медалите“, категоричен е Стивън Лондон.

По време на мисия в Афганистан войникът е тежко ранен, когато талибани атакуват базата на американците с ракети. Една от бомбите експлодира буквално пред лицето му. Оцелява по чудо. Така печели Пурпурното сърце, което сега носи навсякъде със себе си, където и да пътува по света. Жив съм, защото талибаните се оказаха, че не са добри стрелци, но истината е че се чувствам късметлия, смее се днес Стивън.

Но от войната той пази и много добри спомени. Повечето са свързани с приятелството му с местните хора и с децата на Афганистан. Никога няма да забрави как малчуганите го посрещали на всяка една мисия. „Помня детските усмивки, как ни махаха с ръце и ни поздравяваха със „Здравей, Америка“. Имахме наблюдателна кула и аз ги виждах отгоре, казвах им „Здравейте, Афганистан“. Всеки път, когато бях в Афганистан, те ми разказваха какво се е случило в селото и в региона. Същите тези деца срещнахме през един много горещ ден. Не ни беше позволено да им даваме вода, защото нямаше достатъчно живителна течност дори за нас. Аз им казах „Един момент“. Имахме ледени близалки и им дадох от тях, те дори не знаеха как точно се ядат. Върнаха ми жеста веднага, като ми подариха мандарина. Така се сприятелихме и за тях аз бях Америка, а те Афганистан, разказва историята Лондон.

За съжаление тези деца не познават мира, те не знаят какво означава,те познават само войната, това е техния живот, те не могат да сравнят мира с войната, за да знаят,че има и по-хубав живот, казва Стивън. И добавя, че като войник винаги се е отнасял добре с децата, независимо в коя точка от света, защото те са бъдещето.

Когато приключва с армията, разбира, че трябва да продължи с образованието си. Знае какво иска- да е политик и дипломат. Иска да бъде в Европа, някъде, където никога не е бил. Намира в един справочник реклама на Американския университет в Благоевград. В началото дори не знаел, че такъв университет съществува. Но, верен на себе си, поел на път, за да се увери с очите си, че такова престижно учебно заведение има в областния център на Пиринско. Когато видял красивия студентски кампус, младежката атмосфера в града и прекрасните условия, създадени за студентите на АУБ, бил наясно, че това е неговото място.

Много ми се искаше в началото да стана политик, но с времето и опита, който получих тук като студент, започнах да преосмислям и реших, че дипломацията е повече за мен,защото предпочитам да оправям нещата, а не като политиците да ги развалям. Искам хората да живеят по-добре и по-спокойно, ако бях политик, така бих направил, че да окуража американците да пътуват повече и да опознаят света. Пътуването е различна форма на образование, на трупане на опит, човек трябва да излезе от черупката си и да види и друг свят, други хора и да се опита да ги разбере, разсъждава Стивън Лондон.

В Благоевград става и писател. През 2016 година започва да събира историите на войници от Афганистан за войната. Проектът се оказва успешен. „Книгата събра хора, които са били разделени, намериха се и това се оказа още една добра полза, за някои това се оказа като терапия да споделят историята си, да преодолеят своя стрес, за някои тя се превърна в хапче. Казва се „Смъртни мъже, безсмъртни войници“. Тя показва войната от първо лице, разказана от участниците, от съпругите, от преводачите, дава различни гледни точки, казва Стивън. Според него войната не ти дава безсмъртност, но историята ти я дава по някакъв свой начин.

Не само войниците пишат тази история, но те са много важна част от нейното разказване. Често хората имат просто един учебник по история. Но войниците могат да споделят човешката страна, емоционалната страна на една война. Стивън не разказва своята собствена история в книгата. Пише за групата войници, с които е служил. Опитва се да запази историята на всички с тази книга. Фокусира се да съхрани тяхната история. „Чувам се с моите братя по оръжие. Имаме фейсбук група с почти 400 души. Когато започнах проекта за книгата, имах само малка идея. След две години стотици, даже хиляди споделени истории ми помогнаха да я напиша. А войникът Стивън помогна на студента Стивън да не се стресира от изпити, да има по-професионално отношение към нещата и към работата си. И тъй като съм по-възрастен от повечето студенти, това ми помогна да развия уважение към различни хора от различни поколения, разкрива писателят от САЩ. Той смята, че някои места в света стават по-цивилизовани и мирни. Но винаги ще има някакъв баланс между мир и война.

В момента Стивън не мисли за дипломатическа кариера, нито за връщане в Америка. В Благоевград е открил любовта на живота си- бесарабска българка, която е учила в Югозападния университет. Двамата планират да се оженят през август месец. Той иначе е от щата Мичиган, от малък град с 8 хиляди души население. След години на митарстване и войни, Лондон планира да остане в Благоевград, работи и като преподавател по английски език в Езиковия център на университета и това много му допада. Научил е малко български език, влюбен е в българската кухня и природа. Бързо е разбрал, че ракията е по-добре да се ползва за лекарство, отколкото за пиене. Харесва му, че българите са директни и откровени хора, а България според него е едно много спокойно и добро място за живеене.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Новини

Георги Васев от гр. Рила: Искам си детето!

Публикувано

на

Георги Васев от гр. Рила: Искам си детето!

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА СЛУЧАЯ:

МИРИДОПА НИКОЛАЕВА ЛАПЕВА и ГЕОРГИ ПЕТРОВ ВАСЕВ са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод, постановено по гр.д. №567/2014г. по описа на РС-Дупница.

От брака си имат родено дете – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ВАСЕВ, роден на 19.11.2013 г.

С постановеното решение по гр.д.№567/2014г. на РС-Дупница, съдът предоставя на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; определя местоживеенето му да бъде при нея на адрес: с. Стоб, общ. Кюстендил; определя лични отношения между детето и бащата, като след навършване на двегодишна възраст на детето, бащата има право да го вижда и взема при себе си всяка първа седмица от месеца, считано от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния с преспиване, 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна година.

С влязло в сила на 09.07.2015г. решение по гр.д.№621/2014г. по описа на ДРС, частично отменено с решение от 13.01.2015г. по гр.д.№585/2014г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е заместено съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете до Кралство Испания за периода от 1 юли до 31 август на съответната година, за срок от 3 години, както и е било заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето. С посоченото решение не е изменено местоживеенето на детето – т.е. то има право да пътува с майка си до и от Кралство Испания, но няма право трайно да се установи там, тъй като искане за промяна на местоживеене не е бил предявяван по цитираното гр.д. 621/2014 г. на ДРС

Впоследствие майката завежда друго дело, което и към настоящия момент е висящо – гр.д.№ 160/2016 п, като са предявени искове – за даване на заместващо съгласието на бащата детето да пътува извън България (чл. 127а от СК) и иск за промяна местоживеенето на детето от с. Стоб в България, като същото бъде определено в Испания.

С решение №301/15.06.2016 г. на Районен съд Дупница, постановено по гр.д.№ 160/2016 г., исковете на майката са отхвърлени.

Решението на ДРС е потвърдено с решение №55 от 16 март 2017г, постановено по гр.д.№455 /2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

Това решение обаче е отменено от ВКС с решение №34/21.03.2018г. по гр.д.№3368/2017г., като делото е върнато за ново разглеждане на ОС-Кюстендил.

С Решение №23 от 29.01.2019 г., постановено по в.гр.д. 133/2018 г. на ОС Кюстендил, исковете на майката са уважени изцяло, като е допуснато предварително изпълнение на решението по отношение на заместващото съгласие.

Междувременно майката заминава за Кралство Испания и се установява там, като не връща детето в България. Това се случва при висящ процес –

 именно с искане съдът да й разреши това. Изтича и срокът на заместващото съгласието на бащата, дадено по силата на решение по гр.д.№621/2014г. по описана ДРС.

По тази причина в Кралство Испания е образувано дело за международно отвличане на детето (по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, обнародвана в Държавен вестник, брой: 82 от 26.04.2004 г., по която България е страна).

С решения на съответните компетентни съдилища в Испания е признато международното отвличане на детето от майка му и е постановено незабавното връщане на детето в България и предаването му от страна на майката на бащата.

Предоставен е срок за връщане на детето, като майката подава редица молби, за да удъли този срок, като в крайна сметка връща детето формално до България, предава го на бащата и след като бащата връща детето, майката отново го извежда в Испания. Следва продължение на съдебната процедура там, вследствие на което срещу майката е образувано наказателно производство за неспазване на постановените съдебни актове.

Проблемът в случая е, че ОС-Кюстендил уважава исковете, като се позовава на обстоятелството, че майката и детето са се установили в Испания и в интерес на детето следва да се допусне исканата промяна на местоживеенето, тъй като такава така или иначе вече е осъществена.

Следва да се посочи, че действително законът предвижда възможността при промяна на обстоятелства, при които е било определено местоживеенето на детето, съдът да го промени, но следва същата промяна да бъде законосъобразна. Съществува правен принцип, според който „никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение“.

В конкретния случай промяната в обстоятелствата не е обективен факт, който съдът ‘ да е задължен да отчете, а представлява недобросъвестно, противоправно поведение на майката, свързано с едностраннна промяна на местоживеенето на детето, без да бъде спазен надлежният законов ред. Че това е така, се установява от актовете на испанските съдилища, установили наличието на извършено от майката международно отвличане на детето (по смисъла на Хагската конвенция – това не се покрива с понятието на наказателното право).

Промяна в обстоятелствата в случая, дори според въззивния съд, не е налице към момента на депозиране на исковата молба.

Според мотивите към решението на ОС-Кюстендил, виждайки, че искът й е неоснователен, майката „ВЗЕМА ПРАВОТО В СВОИ РЪЦЕ“ и променя самите фактически обстоятелства, за да стане искът й основателен. С този извод на въззивния съд няма как да не се съгласим. Считаме за напълно противоправен, обаче, изводът, че това поведение на майката следва да бъде отчетено като основание за допускане на исканата промяна – към момента на внасяне на исковата молба подобно обстоятелство, обуславящо наличието на промяна по чл. 59, ал. 9 от СК не е налице (в онзи момент това е единствено намерение на майката).

 Ако доведем до абсурд това твърдение на първоинстанционния съд (reductio ad absurdum), ако бащата бе взел и задържал, в нарушение на определения режим на лични отношения, детето при себе си, „от стремеж да трансформира намерението си в реализиран факт, който евентуално да обуслови основателност на иска“ (това и израз, използван в решение на ОС-Кюстендил), то тогава нямаше да настъпи промяна, а съдът щеше да измени решението относно упражняването на родителските права и да ги предостави за упражняване на бащата, тъй като такова щеше да бъде фактическото положение.

Даваме горния абсурден пример, за да онагледим неправилността на изводите на въззивния съд, който приема, че промяната на обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 от СК е налице, независимо от правомерността в поведението на майката. При това поведение, което последва завеждането на исковата молба (според въззивния съд, майката като вижда, че губи делото, предизвиква промяната).

Воден от това разбиране, въззивният съд счита, че поведението на майката няма правното значение, придавано му от въззиваемата страна (бащата) и приема, че противоправното поведение на майката представлява промяната по чл. 59, ал. 9 от СК.

Гледам видео във  facebook… едно малко сладко детенце гушка баща си и плачейки казва:  Тате много ще ми липсваш… Стана ми много много гадно, това е поредният случай на някоя си…. Предпочитам да замълча, че не е приятно това което ще кажа…

Свързах се с Георги Васев веднага след след като изгледах видео клип. Помолих го да разкаже защо това малко детенце е подложено на този стрес…  Днес ви срещам с  Георги Васев, млад бизнесмен от гр. Рила…

Г-н Васев,  обяснете на нашите читатели какъв точно е случаят…

– С бившата ми съпруга сме разведени от 2014 г. Имаме син от брака ни…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

Светско

Старши учител Мария Керина от Трето ОУ “Братя Миладинови“ в Гоце Делчев е удостоена с най- високото почетно отличие „ Неофит Рилски“

Публикувано

на

Г-жа Мария Керина – ст. учител в начален етап в Трето ОУ“Братя Миладинови“ в Гоце Делчев , получи  най-високото почетно отличие „Неофит Рилски“, присъждано в образователната система на Република България.

Тя бе наградена  днес  на  официална церемония  в  Благоевград,

Ежегодните награди „Неофит Рилски“ се присъждат от Министерството на образованието и науката на изявени учители и директори на детски градини, училища и обслужващи звена в сферата на образованието за дългогодишната им цялостна високопрофесионална трудова дейност и приноса им в развитието на образователното дело в България.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ