Свържете се с нас

Култура

Учениците в ПМГ „Яне Сандански“ поеха управлението на училището си

Публикувано

на

Това се случи днес – 9 май, който освен Ден на Европа, за поредна година бе и Ден на ученическото самоуправление в ПМГ  “ Яне Сандански“

Учениците взели участие в този ден бяха много ентусиазирани и вложиха изключително старание при превъплъщението си в ролята учители, служители и училищно ръководство. Денят започна с кратка оперативка на училищното ръководство за разпределяне на задачите между директор-заместник-директор и педагогически съветник. Под ръководството на директора беше обявен и конкурс за  най-приветлива стая като специална  комисия определи 10 а клас за победители. В 8 г клас – в часа по философия се състоя и открит урок на тема „Денят на Европа“,като за блестящото представяне учениците-учители получиха грамоти от ръководството на училището. Учениците-учители в осмите класове запознаха своите съученици с преимуществата на това България да е членка на Европейския съюз.

Организаторите на Деня на ученическото самоуправлението благодарят на всички ученици, които се включиха, подходиха сериозно и отговорно към днешното предизвикателства!

коментара

Култура

В знак на уважение и признателност, турски ученици развяха на прощаване с българските си приятели от училищата в Долно Дряново и Рибново, български знамена

Публикувано

на

Сдружение „Неврокоп“ ще кандидатства за продължаване на проекта в Р.Турция

Приключи проекта „Различни но заедно“ 2019-1-BG01-K105-061646 Eразъм + , реализиран от Сдружение „Неврокоп“ седалището на което е гърменското село Долно Дряново и  председателствано от учителят Рахим Арнаудов.

Участниците в проекта ученици от училищата в Долно Дряново и Рибново заедно с връстниците си от Гимназията по машиностроене от гр. Бурса –Турция, споделиха своите очаквания и преживени моменти.

Младежите от България и Турция споделиха, че въпреки различията са заедно и се разделиха с много сълзи, емоции и горещи пожелания за нови срещи.

Всички участници поучиха сертификати за участието си в невероятният проект “Различни но заедно“, който се реализира на територията на община Гърмен.  Участващите в проекта 15 ученика от селата Долно Дряново и Рибново заедно със своите връстници от Гимназията по машиностроене от Бурса преживяха в буквалният смисъл на думата едни вълшебни дни по време на изпълнението на проекта. Те посетиха забележителности както в община Гърмен и региона така и в страната, заедно пяха, танцуваха, споделяха впечатление и завързаха свои приятелства.

При раздялата групата от Турция развяха българските трибагреници, който получиха за спомен от българските си приятели, които благодарение на проекта “Различни но заедно“ се запознаха, опознаха и сприятелиха.

Този жест с разветите на изпроводяк български знамена от турските учетници разплака всички организатори и участници в прекрасния проект.

Сдружение „Неврокоп“ ще кандидатства за продължаване на проекта в Република Турция, град Бурса, сподели пред Топ Преса ръководителят на проекта Рахим Арнаудов.

   

коментара

Продължете с четенето

Култура

Днес 17 юли, почита паметта на света великомъченица Марина

Публикувано

на

Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишната Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.

Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.

На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.

– Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, – отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.”

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!”

Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.

Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.

– Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Вярвания и обичаи

Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Изобразяват я на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.

Горещниците – 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.

Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище.

Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.

Света Марина се приема като покровителка и на брака.

Имен ден празнуват Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин и Марчо.

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПОПУЛЯРНИ