Connect with us

Култура

90 ГОДИНИ ФУТБОЛ В ХАДЖИДИМОВО

Published

on

Било е 5 май 1929 година.Топъл, слънчев майски ден.След дългите великденски пости и отпразнуването на големия християнски празник, започват сватбите и другите семейно-битови традиции.На този неделен ден се жени младежът Янко Парасков за Елена Боянина.Когато музиката свири и се пее „Ела се вие превива, мома се с рода прощава“, Илия Димитров Кафалиев, съсед на булката, събира група младежи на бонара пред портата и изгражда първия футболен отбор в Хаджидимово/тогава Долна Сингартия/.Събитието е историческо и подвиг за времето си.До 1929 година са изминали само 16 години от освобождението на нашия край от турско робство.Тогава морала се е съблюдавал строго и е бил нужен кураж и смелост зрял мъж/младеж/ да се съблича по долно бельо/потник и гащи-нямало екипи/ и още повече да отделя част от ценното си време за работа в къщи/ на полето и при животните/.Тогава земята се обработвала само с дървеното рало и мотика.Семейството икономически се издържало само с това, което произведе.И облеклото се шило на ръце от домашно тъкани вълнени и памучни изделия от ръцете на сръчните девойки и млади невести. Но будните младежи Стефан Милушев, Божик Кумбаров, Никола Узунов, Георги Мильотев, Борис Русев, Иван Шинлаков, Георги Янев, Костадин Попов, не се поколебали и се включили в първия отбор.В първите срещи тима се попълвал от кмета Хаджипетров и командира на заставата в с.Перица.

Започват първите срещи с отборите от съседните села. Липсват пътища и транспорт.Но желание не липсва и ентусиазма се увеличава след всеки мач.После идва „конфорта“ пътува се с конски каруци при които возенето е по- отморяващо.Идват годините на изграждане на кооперативните стопанства, които подсигуряват автомобилен транспорт, но с камиони/тогавашните Молотовки/, и все пак времето за предвижване от населено място до друго се скъсява.През последните повече от четиридесет години вече отборите се извозват с рейс и сега вече можем да кажем, че пътуването за изморените футболисти е конфортно.

Пионерски футболен отбор с треньор Костадин Караянев

Историята на футбола вече е на 90 години.Мачове много, спомени още повече…но никой няма да забрави основателят на организирания футбол в Хаджидимово Илия Кафалиев.Стоян Камбуров – вече побелял старец, пазил вратата на ФК“ Места“ повече от 30 години.Учителите Петьо Мильотев ,Илия Сарафов, които тичешком пропътували по 15-20 километра в съботите , за да пристигнат на тренировка и на следващия ден да са готови за мач.Учениците някога Стойчо Русев, Димитър Митков пък и други в понеделник по тъмно тръгвали за Гоце Делчев да не закъснеят за учебни занятия.

Илия Кафалиев -основател на футболен отбор

Идват и хубавите години на възход, играе се със Своге, Бобошево, Болярци и други села за републиканско селско първенство, за да се стигне до върха. През 1986 година пионерския футболен отбор, ръководен от дългогодишния футболист – учителят Димитър Караянев, става Републикански шампион. Сред тези детски отбори израстват много добри футболисти.Една от тях е Евдокия Попадинова – сега звездата на женския футбол, играла вече в отбори на двата континента – Европа и Америка.Не случайно в поканата за 90 годишния юбилей и във фотоколажа са поместени като мото две строфи от стихотворението на поета-краевед Александър Косаков
„Деведесет години от тогава
за футбола няма забрава.
На много терени играхме,
отличия много събрахме..

Историята футболна нека да се знае
и на поколенията да се завещае.
Футбол в Хаджидимово вечно да има
първенства много още да взема“.

Не случайно на Гергьовденските празници в Хаджидимово бяха отделени два дни за отпразнуване на 90 годишния юбилей.Играха се мачове между ветерани и деца.Кулминацията бе на 3 май вечерта в ресторанта на СПА хотел Катерина. Инициативният комитет, ръководен от Илиян Синадинов и с подкрепата на кмета г-н Людмил Терзиев и зам.председателя на ОбС Костадин Караянев проведоха богата вечеря.Тук се отчете дейността на футболния отбор за деведесетте години.Изключително приятна обстановка се създаде, когато юбиляри и играещи облякоха юбилейната фанелка с надпис “90 години футбол в Хаджидимово“. Гости на тържеството бяха членовете на областното ръководство господата Чакъров и Кабзималски.Гости бяха бившите кметове и кмета на гр.Симитли Апостол Апостолов.На всички бяха раздадени торбичка с малки подаръци.На изявените през годините ветерани бяха дадени златна, сребърна и бронзова значки според годините на участие.Спортни деятели бяха удостоени с почетен плакет, а ФК“Места“ и кмета на града бяха наградени от ЦС на БФС и лично от неговия председател Борислав Михайлов.За настроението на футболисти и ветерани се погрижи „Щуро маке“ и Иван Дяков – бивш футболист във ФК „Места“ и известната народна певица Ирина Паскалева.Накрая всички си обещаха да дочакат и присъстват на 100 годишния юбилей на ФК“Места“.

Александър Косаков
Гр.Хаджидимово,
Обл.Благоевград,
Ул.“Македония“№22
Тел.:0897 719 330

коментара

Култура

Из земята Чеч – пътешествие в община Сатовча

Published

on

„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед“ – пише Антон Дончев в книгата „ Време разделно“.

Разположено в котловина, сгушено в склоновете на Родопа планина, село Сатовча е привлекателно за туризъм във всички сезони на годината.

За да опознаете Сатовча, трябва да я посетите, а за да я посетите, трябва да се запознаете какво може да ви предложи тя. Кирил Караколев от Сатовча отговори на няколко въпроса на Евелина Белемезова:

Как започва историята на Сатовча?

„ Тя се нарича некоронованата столица на Чеч, един район обхващащ 344 кв.км.  Какво е съдържанието на тази дума, все още не е известно.“

Кой е фаворитът сред забележителностите на Сатовча?

„ Най-интересното в община Сатовча е връх Унден, защото върху една огромна гранитна стена има бронзова плоча, изработена от скулптора Петър Балабанов, украсена с гербовете на Швеция и България. С надпис 1936 година, когато върхът е наречен на професор Унден, благодарение на който част от южните Родопи е обявена за собственост на България.“

Колко са изградените чешми в община Сатовча?

„Община Сатовча е изпратила 930 снимки и описания на чешми в централата на Гинес. Иначе чешмите са над 1300.“

Целия разговор на Евелина Белемезова с Кирил Караколев можете да чуете в звуковия файл –

коментара

Continue Reading

Култура

Два часовника отброявали времето в Благоевград

Published

on

Два часовника отброявали времето в Благоевград, работи само единият – най-старият

Два часовника има в Благоевград, този върху кулата в „Турската“ махала е един от първите в България, вторият, който е с 50-на години по-стар, е монтиран върху сградата на бившето кметство, работи само първият, но пък камбаната му мълчи, предаде БГНЕС.

„Най-старата часовникова кула в Благоевград, съществуваща и днес, е построена през 1867 г. на най-високото място в града – „Турската“ махала, поради което е наричана „сахатник“, механизмът е изработен от братя Димкови“, каза пред БГНЕС Биляна Карадакова, уредник в Регионалния исторически музей. Според нея часовниковият механизъм тежи около 400 кг., а самата кула също е внушителна като сграда.

„Височината й е 17 метра, има формата на масивно средновековно укрепление, часовникът отброявал часовете за молитва на мюсюлманите по това време. Кулата завършва с островръх пирамидален покрив, под който имало камбана, съществуваща и до днес“, обясни още Карадакова.

Тя добави, че камбаната е била простреляна от турчин, на който пречил камбанният звън, както този, носещ се от черквите.

Кулата е част от културно-историческото наследство на града, наскоро тя е реновирана, часовникът е бил поправян през 1883 г. , пак от майстори от малешевско“, завърши уредникът в РИМ-Благоевград.

Благоевградската часовникова кула е възрожденска постройка, един от символите на Благоевград и една от най-старите часовникови кули в България.

Построена е в 1867 година в Горна Джумая от малешевски майстори. Има уникален швейцарски часовников механизъм, изработен също през XIX век. Представлява четириъгълна пресечена пирамида с островръх покрив с медна обшивка. Основната част на постройката е каменна зидария, а циферблатите са върху дървен градеж.

Часовникът на кулата е изработен от Димитър, Атанас и Георги Димкови, също от малешевско.

В 2009 година община Благоевград с 30 000 лева извършва цялостен ремонт на кулата. Ремонтирани са фасадата, електрическата инсталация, циферблатите на часовника, настилката около часовниковата кула. Пантите на капаците на часовника са подменени с месингови. Подменена е и медната обшивка на кулата. Монтирана е система за осветление на циферблата, камбанарията и стените на кулата.

Днес часовникът работи, но камбаната не бие поради повреда в механизма.

Историческата справка показва, че майсторите на часовника са от Горно Броди, тогава в Османската империя. Селото се е намирал в долината в горното течение на река Брегалница. Димитър е роден в 1853 година, Никола – в 1859 година, Георги – в 1861 година, Атанас – в 1865 година и Христо – в 1874 година. Имат и две сестри – Гевеза и Катерина. Техен баща е Димко Стоянов Халембаков, който също е майстор часовникар и който обучава в професията си всичките си синове, а след това и работи заедно с тях.

Най-големият брат Димитър участва в националноосвободителното движение и влиза във ВМОРО. Известно време е четник в четата на Гоце Делчев.

Атанас Димков е се учи добре като малък, но напуска училището при избухването на Априлското въстание. След това става отличен конструктор и изработва сам всичките си чертежи. Взима участие в международен конкурс за изработване на проект за предотвратяване на катастрофи в 1910 година в Париж. Журито силно се впечатлява от проектите му. Умира в 1923 година в Бургас.

Часовниците, изработени от братята първоначално само показват времето, но след това Никола Димков открива начин и да бият на кръгъл час.

Братята са много даровити, а работилницата и леярната им е оборудвана с едни от най-модерните машини за времето си. Димкови построяват и първия струг в родното си село. Атанас, Димитър и Георги построяват първия механичен часовник в селото, като го монтират на кулата в Горно Броди.

Тяхно дело в Пиринско са още часовниците на камбанарията в черквата „Свети Никола“ в неврокопското село Гайтаниново, както и този в храма „Свети Димитър“ в село Тешово, община Хаджидимово.

Вторият часовник в Благоевград – този на сградата на кметството – строена в периода 1924-27 г. е с вероятно австрийски или швейцарски произход. Камбаната е отлята в Пловдив от майстора Янко Василев, на нея са изобразени Богородица и младенеца.

„Изграждането на часовник на централно място, каквото е това на Общината, е стара възрожденска традиция“, обясни Биляна Карадакова, уредник в Регионалния исторически музей-Благоевград.

Тя заяви, че този часовников механизъм е демонтиран и се съхранява в музея.

„Сградата на общината е строена в периода 1924-1927 г., и е една от най-представителните за времето си в Горна Джумая и негов символ, който може да се види на всички фотографии от тогава до днес“, допълни Карадакова.

Тя поясни, че след реновирането на сградата по проект на архитект Сандева, старият часовников механизъм е свален, и пренесен в музея. Той е произведен в Австрия или Швейцария, също имал камбана. Днес този часовник не работи, въпреки че е в идеалния център на областния град.

struma.bg

коментара

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ПОПУЛЯРНИ