Свържете се с нас

Култура

ИСТОРИЯТА НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ НА ХАДЖИДИМОВСКИЯ МАНАСТИР

Публикувано

на

Според преданието на хълма над гр. Хаджидимово съществувал древен манастир, който бил разрушен от османския завоевател при падането на България под турско робство. Същата участ споходила и множество други храмове и манастири разположени в района около Неврокопското поле.

През последвалите векове на тежки изпитания в народната памет се съхранил спомена, че хълмът, обрасъл с храсти и дървета, е място на древна християнска светиня. След време тази местност се превърнала в ниви на турски чифлик в центъра, на който островчето от дървета и храсти усърдно пазели под корените си основите на храма и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги.

1850-та е годината, в която по Божий промисъл това безценното съкровище по чудесен начин се открило и православните християни отново получили своята светиня. Както и в много други случаи, засвидетелствани в житийната литература, и тук това станало по застъпничеството на св. Георги. Великият Божи угодник се явил в съня на един от местните благочестиви християни – дядо Атанас Лазаров и му наредил да отиде на описаното място, посочил му къде точно да копае и му казал, че е дошло време неговата икона да бъде извадена от земята. Първоначално дядо Атанас не обърнал внимание на своя сън. Не му обърнал внимание дори и след като сънят се повторил. Но когато за трети път сънувал същото, старецът се престрашил и се отправил към споменатия хълм. Турчинът – собственик на нивата, в това време бил там и орял с воловете си. Като видял стареца, който започнал да копае го изгонил и не му позволил да изпълни повелята на светеца. Когато обаче се върнал при воловете, ги заварил да лежат на земята. Подканил ги да станат, за да продължи работата си, но те не помръдвали и за голямо негово учудване по никакъв начин не можел да ги накара да станат. Стопанинът им се изплашил и тръгнал да търси помощ. На мястото се събрали много хора и разбрали за случилото се с дядо Атанас по-рано през деня. Тогава по-възрастните потвърдили, че действително мястото, на което копаел старецът, е църковно място (на турски език – въкъф). Те дали съвет на турчина отново да го повика и да го остави спокойно да продължи своето начинание. На следващия ден чудотворната икона на св. Георги била намерена. Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на 17 или началото на 18 век, като близо 200 години е преседяла под земята без да се повреди от влагата и процесите на гниене. Не е известна годината на нейното изписване, нито авторът или произходът й.

Собственикът на нивата, приел откриването на чудотворната икона за особено Божие знамение и решил да отстъпи имота си на българите. Местните християни построили малък параклис на мястото, където била намерена иконата. Желанието на всички било да се възстанови някогашния храм. След много трудности през 1864 година манастирският храм бил завършен, а на следващата 1865 г. бил осветен.

На 29 юли 1979 г. в църквата избухнал пожар, който унищожил целият иконостас и всички икони. Храмът изгорял напълно и от него останали само зидовете. Единствено иконата на св. Георги по чудо оцеляла сред пламъците.

Чрез иконата на свети Георги и по неговите молитви, Бог е извършвал множество чудеса, които не спират и до днес.

Но най-голямото чудо, което Бог иска да се случи в живота на всеки един от нас, е нашата лична промяна. Тя може да стане когато се стараем да живеем според истините на нашата православна вяра. Тогава, с Божия помощ, ще се преобразим не само ние самите, но и целият ни живот. Великото чудо на всепобеждаващата християнска вяра всеки ден поражда множество по-малки чудеса. Да откликнем на призива на псалмопевеца: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ” (Пс. 33:9).

© Неврокопска св. митрополия

коментара

Култура

Цеца ще пее на стадиона в Банско заради наплива на зрители

Публикувано

на

Фестивалът „Банско Балкан Фест”, който е на 6 и 7 септември,  ще се проведе на градския стадион „Свети Петър”. Предишните две издания бяха на градския площад.

Причината за преместването на мястото на събитието е големият интерес на жители и гости на Банско към фестивала. Началото на концертите е в 19,00 часа, а входът е свободен. Зрителите ги очакват вълнуващи срещи с родните поп фолк певици Преслава и Ивана, със сръбския певец Саша Митич и голямата сръбска звезда Цеца Величкович.

На 6 септември първият специален гост е българската звезда Преслава. Известният сръбски певец Саша Матич ще огласи сцената след нея в първата фестивална нощ.

Втората вечер е изявата на фолк дивата Ивана, а кулминацията ще бъде суперзвездата на сръбската музика Цеца. Хитовете на Кралицата на балканската музика се очакват с нетърпение от многобройните почитатели на този жанр. Предстоят две емоционални и изпълнени с горещи ритми нощи в Банско. Водещ на събитието ще бъде рапърът Устата.

Фестивалът утвърждава имиджа на града като една от фестивалните столици на Балканите и е отличен повод да се посети курортът в последните слънчеви дни. Гостите ще усетят неподражаемата палитра от красива природа, съхранени традиции и забележителна модерност в града под Тодорка.

ilindenpres.bg

коментара

Продължете с четенето

Култура

Либяховалии за поредна година се събраха от близо и далеч в родното си село за Голяма Богородица

Публикувано

на

И тази година в хаджидимовското село Илинден, някогашното Либяхово седмица преди празника на селото и храмовия празник на местната църква, вреше и кипеше от хора родени в Илинден, които пристигнаха от цялата страна и чужбина. Много християни от целият гоцеделчевски регион също предпочетоха да запалят свещ на големият празник в църквата в село Илинден и да си вземат от вкусния курбан. На Голяма Богородица църквата в Илинден отпразнува и своят храмов празник.

Верни на любовта си към родното място, либяховалии потачиха празника на селото и местната църква, организираха си редици родови срещи и всички заедно виха дълги хора на площада в селото.

На 10 август, неделя след Петдесетница, Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим отслужи св. Литургия в храм „Успение Богородично” в село Илинден.

След св. Литургия кратък концерт от църковни песнопения изнесоха участващите в хора на Немската гимназия в София ученици, които заедно със своята ръководителка – Красимира Цуцуманова, гостуваха в село Илинден.

Митрополит Серафим сърдечно ги поздрави и им пожела чрез песнопенията да опознаят в дълбочина Православната вяра и подобно на ангелите с чисти сърца и души да славословят и възпяват Бога.

Повече от 180 годишна е традицията, на народния събор в чест на храмовия празник на Голяма Богородица в хаджидимовското село Илинден.

Всъщност, огромната почит към Божията майка на жителите на Либяхово (Илинден) се изразява най-ярко, когато през 1831 година на 15-ти август там е осветена новопостроената църква „Успение Богородично“.

Църквата в Илинден е първата възрожденска селска църква в неврокопско извън духовния център Неврокоп и е излъчила видни наши възрожденци, което е заслужена гордост за Инлинденчани.

Постоянно живеещите в Илинден са около 70 души. На Голяма Богородица обаче селото се оживява до неузнаваемост. Да се черкуват за празника тук идват вярващи от целия Гоцеделчевски регион а потомци на бивши жители на селото се завръщат на този празник от цяла България и от чужбина.

Тази година, специално за празника, две семейства от САЩ и едно от Канада отново плануваха така годишните си отпуски, че за Голяма Богородица отново да са в родното си село сред роднини, съселяни и българска обстановка.

След отварянето на ГКПП „Илинден – Ексохи“, за храмовият празник тук идват и много християни от Гърция и Македония. Илинденчани са пословични игрохорци. Веселието започва още от навечерието на празника и продължава през целият празничен ден.

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач.

Намира се на14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев.

Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.

През 19 век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ