Свържете се с нас

Култура

Томина неделя е! Днес църквата почита паметта на Св. мъченица Ирина

Публикувано

на

Св. мъченица Ирина била родена в град Магедон, днешна Македония, където баща й Ликиний бил областен управител. Семейството й било езическо и тя се казвала Пенелопа, но приела тайно християнското си кръщение от св. апостол Тимотей – ученик на апостол Павел. Когато баща й решил да я задоми, тя отказала и така си навлякла гнева му.

Св. Ирина била подлагана на мъчения още четири пъти, но Бог винаги я спасявал като изпращал Свои ангели. Оцеляла след мъченията, Св. Ирина успяла да накара мъчителите си, сред които и баща й, да повярват в Бог. Св. Ирина се посветила на делото да проповядва словото Божие и обиколила редица места из Балканите и Мала Азия. Живяла е във втората половина на І век и началото на ІІ век. Ирина означава „мир”.

Първата неделя след Възкресение Христово почитаме и паметта на апостол Тома – един от 12-те христови ученици. Днес е Томина неделя. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват „Видяхме Господа“, той им отвръща:

„Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“ Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли?

Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си.

Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е.

Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл. Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“. След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.

На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

На 5 май имен ден празнуват всички, които носят името Ирена, Ирина (означава – мир), Иринка, Ириней, Мирослав, Мирчо, Мирослава, Мира, както и всички с имената Тома, Томислав, Томислава.

Blitz.bg

коментара

Култура

В НАВЕЧЕРИЕТО НА 24 МАЙ СДРУЖЕНИЕ „ХОРА И ТРАДИЦИИ“ СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ ЗА ОБРЕДНАТА КУЛТУРА ОТ РЕГИОНА НА БРЕЖАНИ

Публикувано

на

На 22 май, Националният фонд „Култура“ одобри сред стотици проектни проектни предложения проекта на сдружението „Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“.

Живо културно наследство: изследване, дигитализация и популяризиране на уникалните традиции от региона на Брежани
е проект за съхраняване на безценното културно наследство, което битува в живота на будното село, предава се от поколение на поколение, но и постепенно се видоизменя, забравя и в нередки случаи се нарушава естетическата му функция.
Свидетели сме на опорочаване и на бурното навлизане на кича в съвременната българска сватба в противовес на брежанската традиционна сватба, изпълнена с действия, танци, наричания, красиви символи, дрехи и ритуали – една позабравена традиция, която може да се възроди и приложи, най-малкото – нейното популяризиране да повлияе на съвременните радостни  ритуали.
Проектът цели дигитализация и представянето на традициите по достъпен начин най-вече на младите.
Традиционната брежанска сватба е изключителен художествен спектакъл с преплитане на песенно и танцово изкуство, наричания, обредни действия, художественост в облеклото и в ритуалните предмети: фуруглица, дървото на живота, сватбената пита и много други.
Предой е традиция, свързана с гергьовските ритуали, вдъхновила най-прочутия аннсамбъл Пирин да създаде танцова сюита Пролетни игри.
Брежанската сурва е традиция, която може се превръща в притегателен център за туристи всяка година със специфичните само за Брежани маски от хвойна и горски мъх, вплели в бабугерското шествие и танц, и песен, и обичаи, и характерна обредност на зимните празници, наричания.
Слуга – една зимна традиция на почитта към по-старите, към по-мъдрите. Една традиция с вплетени красиви песни за маса: – Айде, попей ми, Слуго, попей ми, да ти е честна трапезата…
Бегайте змии и гущери, Благовец е дошел – с поддрънкване на машата за печката се провиква стопанката, запалила огън в градината, привиквайки пролеттта.
Простено от Бога и  от мен: Сирни Заговезни  с урата-копата, амкането и специфичните наричания, кулинария, и усмихнатост.
За да дойде Бъдни вечер – с горещия бъдник, с простата трапеза и коледната молитва.
Традиции – обичани, отстоявани столетия, битуващи и отмиращи. Приличащи си по това, че носят художественост, памет, самочувствие. Възпитават и очароват с енергийните си и художествени послания.
За това, е крайно наложително да се опишат, да се направи възстановка, да се дигитализират и популяризират.
Проектът цели млади хора-доброволци студенти от ЮЗУ, под ръководството на научни експерти–фолклористи да направят проучването сред възрастните хора, да се опишат ритуалите, да се издирят стари снимки, да се опишат песните, танците, съпровождащите художествените елементи, дрехите и всички елементи на традицията.
Ще се документират, дигитализират резултатите, ще се отпечати книга „Живо културно наследство от Брежани“ – послание към настоящето и бъдещето на красотата на традицията.
Научен консултант на проекта е д.ф.н. Костадин Динчев и ще се изпълнява в партньорство с Регионален исторически музей  и с отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека.
Проектът “Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност“ е още една постигната цел по трудния път на постигане на целите на сдружението: съхраняване на културното наследство и неговото превеждане през настоящето – към хората, носителите и пазителите на духовността.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето

Култура

Обявиха резултатите от Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов”

Публикувано

на

Организационният комитет на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” – Кюстендил, 2019 обяви резултатите от неговото тринадесето издание. В анонимната надпревара тази година заявиха участие 128 поети с 341 стихотворения.

Жури в състав: Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и членове – литературният критик Константин Еленков, Анжела Димчева – поетеса и литературен критик и кюстендилският писател и журналист Благой Ранов определи следните награди:

Първа награда – Славимир Генчев, гр. София – за стихотворението „Вода”;

Втора награда Румяна Захариева, гр. София – за стихотворението „Молитва“;

Трета награда Цвятко Дечев, гр. Велико Търново – за стихотворението „Космос“. Специални награди получават: Мануела Симеонова – гр. Русе,  Габриела Панова – гр. Кюстендил, Здравка Христова – гр. Русе, Людмил Симеонов – гр. Свищов, Светла Гунчева – гр. Бургас, Василка Якимова – с. Николичевци, община Кюстендил. Литературният конкурс е ежегоден. Организира се от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил и се провежда под патронажа на кмета на Общината г-н Петър Паунов.  Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Резултатите от конкурса са публикувани на интернет страницата на читалището: www.bratstvokn.org

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ