Свържете се с нас

Таблоид

Семейство от пернишкото село Гълъбник превъзмогва мъката си с музика, опора им са единствено децата и добрите непознати хора

Публикувано

на

През уикендите музика оглася парка на Сандански. Три дечица: най-голямото – момче на 13 години, и сестричките му, на 12 и 8 години, свирят и пеят, за да изкарат някой лев за насъщния си. Децата са от пернишкото село Гълъбник. Идват в Сандански с родителите си Любомир и Тонка Балабанови. 

“Преди 5 години най-малкото ни детенце разви менингит и изпадна в клинична смърт. За да го спасим, заложихме всичко, което имахме – къща, покъщнина, техниката, която имах, аз съм музикант. Теглихме пари и от банка. Детето се лекуваше във Военномедицинска академия при проф. Мангъров. Човекът се бори много да изведе детенцето ни от клинична смърт, то обаче остана в будна кома заради увредени мозъчни тъкани”, разказва бащата Любомир и допълва:

“3 месеца спяхме пред болницата с надеждата, че мониторът няма да изправи чертата. Момиченцето ни живя в будна кома близо година. На 60-ия ми рожден ден бяхме при нея, жена ми отвори шампанско, разрязахме торта и аз с пръста й дадох от нея. Докоснах устничките й. След минутки детето издъхна в ръцете ми, сякаш чакаше този момент, за да си отиде от този свят, а ние петимата останахме на улицата заради борчовете, които бяхме натрупали, за да го спасим. И сега с другите три деца и съпругата ми правим това – пеем и свирим, за да подпомагаме ежедневието си и да връщаме парите, които дължим”.

От онзи трагичен момент насам децата остават най-голямата опора на Любомир и Тонка Балабанови. Тъй като бащата е музикант, те решават той да ги научи да свирят и пеят, и така до ден-днешен. В чест на загиналата си сестра тримата се заклеват да станат отличници и успяват.
“През уикенда идваме със съпругата ми и трите ни деца в Сандански. Около 10 часа, ако времето е хубаво, в парка изнасяме апаратурата, дъщерите ни обличат народни носии и започват да пеят.

Синът ми се казва Лидиян, той е на 13 години, по-голямата дъщеря Яница е на 12. Тя говори много добре английски език, а малката е Ваня, тя е първокласничка, сега подкара 8 годинки”, разказва Любомир и добавя: “Дълги години работих в Главна дирекция “Българска музика” в столицата, свиря на клавирни и ударни инструменти, но откакто закриха дирекцията, работя каквото намеря, най-вече музикант по заведения, разбирам от електроника.

Когато загубихме най-малкото си детенце, синът ми ни вдъхна сили. Един ден той ни заяви: “Тате, заради сестричето, което загубихме, аз ще бъда най-добрият ученик, ще стана добър музикант, за да мога да храня семейството. Зад него застанаха дори и учителите. Така моите деца се научиха да пеят и свирят професионално, но само класика, не чалга. Нямам нищо против чалга музиката, но…
В онзи момент бяхме останали буквално на улицата. Спяхме в колата, в ладата. Благодарен съм, че се намериха добри хора, които ни помогнаха с продукти, дрехи, лакомства за децата за коледните празници. Бях продал и музикалните си инструменти с надеждата да спасим детето си, аз отидох и взех на лизинг други, за да има какво да работя. Намериха се добри хора, дадоха ми на лизинг инструменти, без да има реално какво да заложа в замяна.

Така синът започна да се учи. Беше решил да се яви в “Гласът на България”. Така и трите деца започнаха от онзи момент да се учат да свирят и пеят. Сега пеят много добре. Печелят първи места в областни състезания в Кюстендил, Благоевград, Перник, София. По успех в училището в Гълъбник пак са на 1-во място. В областта има 60 деца отличници на държавните изпити, моите деца пак са първи. Децата ни имат над 80 награди, трудят се много, не знаят какво е 5-ица в бележника. Така от 2014 г. насам децата ми живеят с музиката, аз покрай тях превъзмогнах отчаянието.

Сега вече горе-долу си стъпихме на краката, имаме дом, в който да живеем. Намери се добра жена, която ни даде нейната къща да я стопанисваме, да не е обект на атаки. Уговорката ни е да я поддържаме, но наем не ни взема.
Моите близки, на които някога съм помагал, не ни помогнаха, но много други хора, които не са ми роднини, непознати, ни помогнаха. Възрастни хора ни носеха чували с дрехи и храна.

Аз съм 65 години, а съпругата ми 39. Голяма ни е разликата, но обстоятелствата така ни се стекоха. Преди години, забравих да спомена, че работех като режисьор към неправителствена организация и снимах филми. Тоест поставях акценти върху взаимоотношенията на малцинствени групи и отделни институции на управления. Тонка тогава беше майстор-оператор. Правехме документални филми и отразявахме тези взаимоотношения. С времето се влюбихме и създадохме семейство и тези прекрасни деца”, разказа Любомир, а съпругата му Тонка добавя:

“Ние нямахме около 6 години деца, а мечтата ми беше да имам син. От малка мечтаех за син. Мина време и Бог ми го даде. Обичам си и трите деца, но със сина ми имаме по-специална връзка. Дори сега, след 7 клас, трябва да отиде в града, аз не мога да си представя живота той да е далеч от мен”.

“Когато децата нямат много домашни, в събота и неделя сме в Сандански. През деня свирим и пеем, хората ни оставят по някой лев. Наемаме си бунгало и там нощуват децата, а аз спя в ладата, за да пазя апаратурата”, продължава разказа си бащата.
“През този ад, който минахме, сега ни се струва рай. Децата ни дават сили, надежди… Тонка не работи, грижи се за децата. Защото, ако искаш да имаш деца – хубави, гледани и да учат, трябва майката да си е вкъщи.

Случвало се е някой отворко да ми каже, че експлоатирам децата си. Гледайки го, му казвам, че на улицата аз буквално създадох Сашо Роман, оркестър “Кристали” и “Монтана”. Самата Уитни Хюстън тръгва от улицата. Дори и полицаят, който ми е задавал такъв въпрос, съм му казвал: “Извинявай, но ти си добър полицай, защото си на улицата, между престъпниците. Ако седиш в канцеларията, няма да си добър. Ето така се става и музикант. По-добре ли е да не знам къде и какво правят децата ми. Аз съм завършил с отличен при професорите Манол Тодоров, Николай Чилев, Добри Палиев, а всички тези, които бяха в канцелариите, си останаха писарушки, не станаха музиканти.

Колкото успяваме, връщаме заемите лека-полека, въпреки че сега сме закъснели с две вноски и имаме 10 процента лихва върху лихвата. Но ние сме доволни от банките, защото те ни дадоха пари, без да сме обезпечени. Тази банкерка, която ни отпусна заема, жената пострадала като нас. Дъщеричката й… и жената бе съпричастна към мъката ни”, споделя бащата на трите прекрасни деца.

“Не е трудно да се справяме и в училището, и в музиката, тъй като през седмицата сме си редовно на училище. Тази година ми предстоят матури и съм се стегнал още повече. Домашните си ги пишем веднага след училище, а сестра ми, петокласничката, дори в междучасието гледа да си ги пише понякога. В събота и неделя с домашни не се разправяме, уикендът е за забавления. Аз когато се налага, дори помагам на сестрите си с домашните и уроците”, разказва баткото Лидиян и споделя мечтите си: “Пожелавам си един ден да успея. След 10 години се виждам на работа върху някоя грамадна машина – булдозер, кран, багер. Обожавам машини с неограничена мощност. Двигатели с вътрешно горене, това искам да уча”.

Като за финал бащата добавя: “В България единица мярка за недобре свършена работа се нарича цигания. Аз толкова време правих филми срещу циганията, атакувах циганите, а ако ме питате защо, това е защото самият аз съм циганин. Но въпреки че съм циганин, цялата ни фамилия са лекари, адвокати, учители. Доктор Чирков е мой чичо. Съпругата ми е българка, ние сме смесен брак. Думата циганин е история и аз не се срамувам от това. Това, че в България се отнасят лошо с циганите, е друго нещо. В чужбина да кажеш, че си циганин, е хубаво нещо. А ония, където правят белите, крадат, изнасилват и прочие, това са долни мангали, а не цигани.

Децата също не се срамуват да казват, че наполовина са цигани, въпреки че са бели и по нищо не им личи.
Въпреки всичко, през което сме преминали през тези 19 години съвместен живот с жена ми, се радваме, макар и не с големи средства, да преживяваме, да се радваме на децата си и се молим тяхното бъдеще да бъде в пъти по-добро от нашия живот с Тонка”, заключи Любомир.

МАРИЯ ГЕОРГИЕВА

struma.bg

 

коментара

Таблоид

Днес е Световен ден на безследно изчезналите деца

Публикувано

на

Голяма част от тези деца са жертва на криминално престъпление

Денят 25 май се чества по инициатива на Европейската федерация на безследно изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие. От 2003 г. на този ден светът демонстрира съпричастност с близките на изчезнали и отвлечени деца.

Голяма част от тези деца са жертва на криминално престъпление, а роднините им нямат никаква информация за тяхната съдба. Целта на този ден е, освен да се подкрепят близките на тези деца, и да се популяризира дейсността на различни организации, които се опитват да помогнат.

Съществуват бази данни с информация за изчезнали деца, а експертите са разработили и специални програми за състаряване, с помощта на които се изготвят актуални портрети на деца, изчезнали преди години. Всяка година криминалистите в България работят по поне 50 случая на изчезнали деца.

Малко известно е, че в ЕС от 2007 г. има гореща телефонна линия за деца в риск или деца, жертва на тормоз или насилие. Номерът е 116 000. Той до момента е активен в държавите членки Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия и др. , както и у нас. Информация може да бъде подавана за деца от цяла Европа.

Според проекта. горещата линия трябва да заработи във всички страни от общността. Страните, получили през 2011 г. последно предупреждение, че телефон 116 000 не действа напълно, са Австрия, България, Германия, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Словения, Финландия, Чехия и Швеция.

България се включва за пръв път през 2010 г. в отбелязването на Международния ден на безследно изчезналите деца, организиран у нас от Европейската федерация за изчезнали и сексуално насилвани деца.

E79 News

коментара

Продължете с четенето

Новини

Съветникът Рашко Динков от ОБС Благоевград над закона!

Публикувано

на

За пореден път хванат в нарушение, ооо… извинете това не е нарушение! Той е съветникът Рашко Динков от ОБС Благоевград, той е над закона… На една от снимките се вижда и полицейски автомобил които отминава нарушителя. Често новото BMW на г-н Динков е паркирана пред Банка ДСК, Бизнес център Благоевград на бул. „Свети Свети Кирил и Методий“. Там няма паркомясто, колата просто е паркирана и се разчита на това че шефа на „Паркинги и гаражи” Васил Атанасов е разпоредил, че колите на Денков са в графа <Недосегаеми> Видимо и патрулките го отминават, така че ние можем само да ко покажем в рубриката „Нагли шофьори от Югозапада“…

Целия материал четете  в печатното издание на Топ Преса …

   

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ