Свържете се с нас

Таблоид

По следите на старите занаяти Железодобивът – някогашен поминък

Публикувано

на

През 17-ти, 18-ти и началото на 19-ти век железодобив­ната промишленост получила високо раз­витие по склонове­те на Южен Пирин и Славянка (Алиботуш) планина. Тя е проуче­на и описана най-под­робно от проф. Георги К. Георгиев, посетил тези мес­та няколко пъти в периода 1934-1971 г. Той открива в подножието на Славянка, югозападно от с. Парил, древна мина за желязна руда още от римско време. Десетки години наред тази област била една от най-го­лемите доставчици на же­лязо в обширната Османска империя.

Основна суровина за това примитивно получаване на желязо е минералът магне­тит, който се получава при изветрянето на гранита ; те­чащата вода в продължение на години отмива по-лекия изветрителен материал и на някои места се натруп­ват значителни количества от по-тежките магнетитови зрънца. В много случаи оба­че магнетитът бил отделян по изкуствен начин. За цел­та се изкопавали специални трапове, презюкоито про­карвали вода. В траповете ставало постепенно отми­ване на на по-лекия пясък, а в дъната им се натрупвал черният магнетитов пясък. Почти равномерното раз­пределяне на валежите в Южен Пирин спомагало за наличието на постоянно те­чащи речни води, което от своя страна пък позволява­ло целогодишно промиване на магнетита. Хората, които се занимавали с този вид дейност, били наричани ру­даре.

Промитият по този начин магнетитов пясък бил отна­сян с добитък в специални пещи (пехци) с доста прими­тивно устрой­ство. Те били изграждани в центъра на го­ляма покрита четириъгълна постройка с форма на пре­сечен конус с височина 3-3, 5 м., широк в до­лната си част 1 м., а в горна­та – 60-80 см. Дебелината на стените била 50-60 см. В до­лната част на пещта имало два отвора – един за начал­но запалване на огън с дър­ва, след което се затварял с каменна пло­ча, а в другия се поставяли две духала. Те се движели с водна сила и служели за раздухване на въглищата. По специална стълбичка ра­ботниците се изкачвали до горната част на пещта и пускали през гор­ния отвор най-напред въгли­ща, а после – по два-три кг. желязна руда. Разтопеното желязо (така наречено не­ков) се събирало в дъното на специална вдлъбнина. Тежината на един неков се движела от 50-60 до 100-150 оки.

За неговото получаване били използвани около 160- 200 оки руда и 200-300 оки въглища. Продължителнос­тта на процеса траела от 9 до 12 часа.

Докато е още гореща не­ковта била разсичана на две половини за по-лесно пре­насяне в самоковите, къде­то я превръщали в железни пръти. Преди това тя била старателно изчуквана от сгурията и желязото придо­бивало отлични технически качества – чисто, яко, ковко, неръждаемо.

Самоковите представля­вали широки помещения, в които имало голям водно­механичен чук с наковалня и ковашко огнище. Към огнището се прикрепяли две духала (мехове), които се движели също с водна сила. За постоянното задоволява­не нуждите с вода над всеки самоков бил изграждан вир, пълен винаги с вода.

Работниците в самокови­те се наричали самокова­ри. Те разделяли нековта на четири части, след което изчуквали последователно всяка част в железни пръ­ти, дълги от 1, 5 м. до 3 м., тежащи поотделно до 10-12 оки. Част от железните пръ­ти се продавали на място на разни търговци, дръга част, натоварена на мулета, била откарвана за продан по па­зарите и панаирите на много градове по Балканския полу­остров. Най-много от пръти­те се харчели в ковачниците на някои села в Южен Пирин, където се правели различни железни изделия – подко­ви, клинци, ножове, гвоздеи, мотики, лопати, брадви, па­лешници, сър­пове, кантари и др. Те намирали отличен прием на пазарите в Неврокоп, Мел­ник, Петрич, Банско, Драма, Кавала, Ксанти, Сяр, Солун, Пазарджик, Пловдив и др. Дотук те били докарвани с добитък.

Най-много ковачници (куз­ни) имало в с. Гайтаниново. Близо две-трети от населе­нието на това село работело в тях.

Железодобивната про­мишленост в Южен Пирин била развита най-силно в се­лата Тешово, Гайтаниново, Ловча, Парил, Бельово, Гор­но Спанчево и др. Тя преста­на да съществува към края на 19-ти век, когато в Тур­ската империя нахлули фа­брично изработени железни предмети от Западна Евро­па. Последният самоков в България, спрял да работи през 1916 г., е Пелтековият от с. Тешово, чиито макет се съхранява днес в музея по минералогия, петрография и полезни изкопаеми при Вис­шия минно-геоложки уни­верситет в София.

Днес все още съществуват останки от някогашния же­лезодобив в Южен Пирин и Славянка планина. Голяма­та нужда от дървени въгли­ща за пещите, самоковите и ковачниците довела до ма­сово изсичане на горите по тези места.

Масовото залесяване след това все още не може да за­личи някогашните опусто­шителни набези на хората, заети в този отдавна отмрял занаят.

Вестник “ Топ Преса “

Атанас Панчелиев

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

Днес е Световен ден на безследно изчезналите деца

Публикувано

на

Голяма част от тези деца са жертва на криминално престъпление

Денят 25 май се чества по инициатива на Европейската федерация на безследно изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие. От 2003 г. на този ден светът демонстрира съпричастност с близките на изчезнали и отвлечени деца.

Голяма част от тези деца са жертва на криминално престъпление, а роднините им нямат никаква информация за тяхната съдба. Целта на този ден е, освен да се подкрепят близките на тези деца, и да се популяризира дейсността на различни организации, които се опитват да помогнат.

Съществуват бази данни с информация за изчезнали деца, а експертите са разработили и специални програми за състаряване, с помощта на които се изготвят актуални портрети на деца, изчезнали преди години. Всяка година криминалистите в България работят по поне 50 случая на изчезнали деца.

Малко известно е, че в ЕС от 2007 г. има гореща телефонна линия за деца в риск или деца, жертва на тормоз или насилие. Номерът е 116 000. Той до момента е активен в държавите членки Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия и др. , както и у нас. Информация може да бъде подавана за деца от цяла Европа.

Според проекта. горещата линия трябва да заработи във всички страни от общността. Страните, получили през 2011 г. последно предупреждение, че телефон 116 000 не действа напълно, са Австрия, България, Германия, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Словения, Финландия, Чехия и Швеция.

България се включва за пръв път през 2010 г. в отбелязването на Международния ден на безследно изчезналите деца, организиран у нас от Европейската федерация за изчезнали и сексуално насилвани деца.

E79 News

коментара

Продължете с четенето

Новини

Съветникът Рашко Динков от ОБС Благоевград над закона!

Публикувано

на

За пореден път хванат в нарушение, ооо… извинете това не е нарушение! Той е съветникът Рашко Динков от ОБС Благоевград, той е над закона… На една от снимките се вижда и полицейски автомобил които отминава нарушителя. Често новото BMW на г-н Динков е паркирана пред Банка ДСК, Бизнес център Благоевград на бул. „Свети Свети Кирил и Методий“. Там няма паркомясто, колата просто е паркирана и се разчита на това че шефа на „Паркинги и гаражи” Васил Атанасов е разпоредил, че колите на Денков са в графа <Недосегаеми> Видимо и патрулките го отминават, така че ние можем само да ко покажем в рубриката „Нагли шофьори от Югозапада“…

Целия материал четете  в печатното издание на Топ Преса …

   

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ