Свържете се с нас

Таблоид

По следите на старите занаяти Железодобивът – някогашен поминък

Публикувано

на

През 17-ти, 18-ти и началото на 19-ти век железодобив­ната промишленост получила високо раз­витие по склонове­те на Южен Пирин и Славянка (Алиботуш) планина. Тя е проуче­на и описана най-под­робно от проф. Георги К. Георгиев, посетил тези мес­та няколко пъти в периода 1934-1971 г. Той открива в подножието на Славянка, югозападно от с. Парил, древна мина за желязна руда още от римско време. Десетки години наред тази област била една от най-го­лемите доставчици на же­лязо в обширната Османска империя.

Основна суровина за това примитивно получаване на желязо е минералът магне­тит, който се получава при изветрянето на гранита ; те­чащата вода в продължение на години отмива по-лекия изветрителен материал и на някои места се натруп­ват значителни количества от по-тежките магнетитови зрънца. В много случаи оба­че магнетитът бил отделян по изкуствен начин. За цел­та се изкопавали специални трапове, презюкоито про­карвали вода. В траповете ставало постепенно отми­ване на на по-лекия пясък, а в дъната им се натрупвал черният магнетитов пясък. Почти равномерното раз­пределяне на валежите в Южен Пирин спомагало за наличието на постоянно те­чащи речни води, което от своя страна пък позволява­ло целогодишно промиване на магнетита. Хората, които се занимавали с този вид дейност, били наричани ру­даре.

Промитият по този начин магнетитов пясък бил отна­сян с добитък в специални пещи (пехци) с доста прими­тивно устрой­ство. Те били изграждани в центъра на го­ляма покрита четириъгълна постройка с форма на пре­сечен конус с височина 3-3, 5 м., широк в до­лната си част 1 м., а в горна­та – 60-80 см. Дебелината на стените била 50-60 см. В до­лната част на пещта имало два отвора – един за начал­но запалване на огън с дър­ва, след което се затварял с каменна пло­ча, а в другия се поставяли две духала. Те се движели с водна сила и служели за раздухване на въглищата. По специална стълбичка ра­ботниците се изкачвали до горната част на пещта и пускали през гор­ния отвор най-напред въгли­ща, а после – по два-три кг. желязна руда. Разтопеното желязо (така наречено не­ков) се събирало в дъното на специална вдлъбнина. Тежината на един неков се движела от 50-60 до 100-150 оки.

За неговото получаване били използвани около 160- 200 оки руда и 200-300 оки въглища. Продължителнос­тта на процеса траела от 9 до 12 часа.

Докато е още гореща не­ковта била разсичана на две половини за по-лесно пре­насяне в самоковите, къде­то я превръщали в железни пръти. Преди това тя била старателно изчуквана от сгурията и желязото придо­бивало отлични технически качества – чисто, яко, ковко, неръждаемо.

Самоковите представля­вали широки помещения, в които имало голям водно­механичен чук с наковалня и ковашко огнище. Към огнището се прикрепяли две духала (мехове), които се движели също с водна сила. За постоянното задоволява­не нуждите с вода над всеки самоков бил изграждан вир, пълен винаги с вода.

Работниците в самокови­те се наричали самокова­ри. Те разделяли нековта на четири части, след което изчуквали последователно всяка част в железни пръ­ти, дълги от 1, 5 м. до 3 м., тежащи поотделно до 10-12 оки. Част от железните пръ­ти се продавали на място на разни търговци, дръга част, натоварена на мулета, била откарвана за продан по па­зарите и панаирите на много градове по Балканския полу­остров. Най-много от пръти­те се харчели в ковачниците на някои села в Южен Пирин, където се правели различни железни изделия – подко­ви, клинци, ножове, гвоздеи, мотики, лопати, брадви, па­лешници, сър­пове, кантари и др. Те намирали отличен прием на пазарите в Неврокоп, Мел­ник, Петрич, Банско, Драма, Кавала, Ксанти, Сяр, Солун, Пазарджик, Пловдив и др. Дотук те били докарвани с добитък.

Най-много ковачници (куз­ни) имало в с. Гайтаниново. Близо две-трети от населе­нието на това село работело в тях.

Железодобивната про­мишленост в Южен Пирин била развита най-силно в се­лата Тешово, Гайтаниново, Ловча, Парил, Бельово, Гор­но Спанчево и др. Тя преста­на да съществува към края на 19-ти век, когато в Тур­ската империя нахлули фа­брично изработени железни предмети от Западна Евро­па. Последният самоков в България, спрял да работи през 1916 г., е Пелтековият от с. Тешово, чиито макет се съхранява днес в музея по минералогия, петрография и полезни изкопаеми при Вис­шия минно-геоложки уни­верситет в София.

Днес все още съществуват останки от някогашния же­лезодобив в Южен Пирин и Славянка планина. Голяма­та нужда от дървени въгли­ща за пещите, самоковите и ковачниците довела до ма­сово изсичане на горите по тези места.

Масовото залесяване след това все още не може да за­личи някогашните опусто­шителни набези на хората, заети в този отдавна отмрял занаят.

Вестник “ Топ Преса “

Атанас Панчелиев

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

Почина първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов

Публикувано

на

Първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов почина на 87 години след масиран инфаркт. Той се почувствал зле, на място е извикан екип на Спешна помощ, но когато пристигнали, вече бил издъхнал и те само констатирали смъртта му.

Йордан Костадинов е първият председател на ОМО „Илинден” в общините Сандански, Петрич и Кресна. Погребението на известния омовец бе вчера, стотици се стекоха да го изпратят в последния му земен път.

ЛИДИЯ МАНЕВА

struma.bg

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Очаква ни топла есен

Публикувано

на

Очаква ни относително топла есен с нормално количество валежи за сезона. Такава е прогнозата за близките месеци на климатолога доц. Илиан Господинов от НИМХ.

Той призна, че трудно се правят дългосрочни прогнози, но към момента изглежда малко вероятно есента да бъде много студена.

По думите му преходните сезони пролет и есен са малко особени, тъй като есента започва с доста топло време в началото на сезона и завършва с практически зимно време в края му.

Очакванията му са средните сезонни температури да бъдат около нормалните.

Прогнозата на климатолога е времето през септември да е относително по-топло и сухо време и по-валежно с напредването на есента.

„Нямаме основание да очакваме специално извънредни метеорологични явления, но това не ни освобождава от сбъдване на такива събития по принцип“, коментира още Господинов.

Валежите и циклоните, които ще минават през страната, по-скоро ще са през октомври и ноември, но не е изключено да има такива и през септември, смята той.

„При тези обстановки е възможно да се създават по-екстремни обстоятелства, свързани с времето – по-обилни валежи, някакви условия за наводнения“, заяви климатологът.

Според него вероятността за такива събития е в рамките на нормалното – не са изключени, но няма основание да очакваме много по-голям брой от средното за този период от време.

„България е малка страна и по отношение на аномалии на времето от мащаб един сезон, те се случват в цялата страна. Например в България е малко вероятно в част от страната да е относително студено, а в другата част да е относително топло“, обясни Господинов.

Той допълни, че това се отнася и за целия регион на Балкански полуостров.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ