Свържете се с нас

Таблоид

Отец Ангел Столинчев: Дедо Пимен умря в глад и студ

Публикувано

на

На 24 януари т.г. се навършиха 100 години от рождението на отец Ангел Столинчев (1917-2003) – църковен деятел с изключителни заслуги към църквата в гр. Сандански. Името на този малко известен провинциален свещеник нашумя преди две години, когато ИК „Синева“ издаде двата тома с негови мемоари, всеки от по над 1000 стр. Те са една истинска енциклопедия на Пиринския край, която обхваща не само църковния, но и политическия живот и живота на обикновените хора по негово време. Потресаващи са неговите думи: „Дано Бог се смили над народа ни. Сред тая наша разпуснатост в нрави, порнография и сексуални извращения, корупция, кражби, убийства, изнасилвания, подкупи, продаване на човешки души и Бог дига ръцете си от нас“. Днес името на отец Столинчев носи улица в Сандански.
Голямо внимание отец Столинчев отделя на църковния разкол, убеден съм че изследователите му един ден ще го изучават не само по неговите  емоционални спомени, но и по факти и документи, събирани от него педантично. Някои разкази като този за съдбата на митрополит Пимен, провъзгласен от СДС за алтернативен патриарх, са направо скандални. Днес десните мислят, че не се помни какви са ги творили. Те употребяват Пимен за създаването на църковния разкол, а след това го отритват по най-груб начин. „За да не изпаднела някоя тайна“, властимащите през 1999 г. го изолират и го оставят да умре без отопление и храна като улично куче.

Из двутомника „Църква“
Мемоари на отец Ангел Столинчев
ИК „Синева“, 2015 г.

Смъртта на дедо Пимен
10.IV.1999 г., Велика събота

Официално беше съобщено, че дедо Пимен е починал на 10.ІV.1999 г. в болницата „Св. Ана“ – София. Съобщиха, че погребението му ще бъде на 13.ІV. 1999 г., вторник – третия ден на Великден при църквата „Рождество Богородично“ – гр. Благоевград. Това съобщение го направи епископ Инокентий от Софийския алтернативен синод.
Св. Синод на Българската православна църква не взима никакво отношение по тоя въпрос – погребението на дедо Пимен и на погребението не дойде нито един митрополит от Св. Синод.
Дедо Пимен основа разкола в църквата през 1992 г. С него бяха дедо Калиник от Враца и дедо Панкратий от Стара Загора. След туй направиха дедо Пимен втори патриарх, като отрекоха Св. Синод на дедо Максим.
Дедо Панкратий се върна в Св. Синод и стана синодален старец, наравно с всички митрополити. Дедо Калиник също се върна в Св. Синод. Остана само дедо Пимен, който не се върна в Св. Синод, понеже не му позволиха неговите хора.
Напоследък го изцяло бяха изоставили в Митрополията. Не му даваха отопление, грееше се само с електрическа печка „Диана“. Храната не му била добре подсигурена. В болницата „Св. Ана“ в София беше изцяло изолиран от достъп на хора. Не пускаха никого при него. Това го е понесъл много тежко. Властимеющите бяха забранили всякакъв достъп до него.
О. Славчо Бочуков, който му беше Архиерейски наместник в гр. Сандански и водеше отцепилите се свещеници в околията и бяха на страната на разкола, също не го допускаха до дедо Пимен.
Когато на времето поп Илия от с. Хърсово през 1948 г. на 8.ХІ. уби дедо Борис в с. Коларово и после падна тежко болен, също не пускаха достъп до Илия, а го пазеха милиционери, да не отиват хора при него от страх да не изпадне някоя тайна.
Същото стана и с дедо Пимен.
Около смъртта на дедо Пимен се пуснаха слухове, че той умрял много по-рано, но се пазело в тайна, за да изберат Великата събота за неговата смърт. Говори се, че е пазен в хладилна камера, докато решат кога да обявят смъртта му. Това го писа светската преса. Даже БиБиСи от Лондон съобщи, че дедо Пимен умрял по-рано, но е бил пазен в хладилна камера в болницата „Св. Ана“ в София. Къде е истината никой не знае. Знаят само малко хора от неговото обкръжение.

Погребението
На 13 април 1999 г., третия ден на Великден, стана погребението на дедо Пимен в Благоевград при църквата „Рождество Богородично“ в южната й част, в църковния двор.
От страна на Св. Синод нямаше никакво разпореждане за неговото погребение и никой от Св. Синод не присъствува на погребението му. Ние – аз, о. Благо и о. Любен, на своя глава решихме да отидем на погребението му със страх да не ни нещо попречат, но не се случи нищо неприятно.
Отидохме с колата на о. Благо. Влязохме в църквата при ковчега на дедо Пимен, както беше поставен в средата й, поклонихме се и поставихме на ковчега цветя.
Поклоних се и целунах челото на дедо Пимен. Направи ми впечатление, че от носа надолу беше поставена бяла покривка и устните и брадата му не се виждаха, открито беше само челото му. На главата му имаше корона, същата, която нашето Настоятелство му подари по-рано за спомен и я направи епископ Геласий по наше поръчение.  Сандански му беше любимият град в цялата му епархия. Той често идваше тука за служба и за почивка. И затова пожелал да му поставят тая корона на погребението му. Това ми каза о. Славчо Бочуков, че му е поръчал да бъде погребан с тая корона.
Влязохме в олтара. Службата водеше епископ Инокентий. Служеха още епископ Константин, разведен свещеник, направен от дедо Пимен епископ, епископ Амвроси, епископ Евлоги, епископ Яков, родом от с. Копривлен, бивш енорийски свещеник в гр. Самоков, епископ Гавраил от гр. Неврокоп. Всичко 6 души.
Това е целият ни елит в страната.
Като влязох в олтара, епископ Константин ми каза: „Хайде, кога ще се обединим?“ Казах му: „Когато пожелаете.“
След службата почна опелото. Водеше епископ Инокентий. Отдясно до него беше Яков и Евлоги, а отляво – Амвроси, Константин и Гавраил.
Турнахме и тримата ние епитрахили и излязохме на опелото. Ектении не казахме, взимахме участие в общото пение.
Опелото почна със „[Е] и се четоха два Апостола и две Евангелия, като при погребение на светски човек, а не като на духовник.
След свършването на опелото вдигнаха покойника, прекараха го през олтара и всички се отправихме към гроба му, който е от южната страна на църквата в църковния двор.
На погребението му имаше около 1000 души миряни от града и от други места на епархията.
След погребението веднага се прибрахме в Сандански.

Медиите
На другия ден журналистите съобщиха, че на погребението на дедо Пимен са присъствували над 20 души висши духовници, четени са седем апостоли и седем Евангелия, което е абсолютна лъжа.
От това личи колко много заблуждават и лъжат хората с вестниците си.
На погребението му бяха само 6 (шест) души от неговия си синод. Те бяха – Инокентий, Амвроси, Евлоги, Константин, Яков и Гавраил. Само 6 души.
На погребението беше и директорът на вероизповеданията Любомир Младенов, фактори от Благоевград и други фактори от София, които не познавам. Бяха също от София Анатоли Балачев, свещ. Камен Бараков, о. Румен от Банско и други свещеници от неговото обкръжение.
Архиерейският наместник от Петрич Ангел Кочев не дойде на погребението. О. Славчо се нервираше, че го няма и не е дошъл.
В пресата писаха, че от страна на Св. Синод никой не е присъствувал, а също така и свещеници, привърженици на Синода, не са присъствували. И тука излъгаха, защото от нашата околия ние бяхме трима представители на погребението му.
Ние се водехме от принципа – за умрелия или добро, или нищо.
Аз му бях дългогодишен архиер. Наместник, над 40 години, работихме с него, толкова много време, че не можех да не отида на погребението му.
За разкола не ме уведоми и сгреши. Той знаеше много добре, че ще се противопоставя на тая му постъпка решително и затова не ме уведоми.
Аз не го последвах, а си останах към Св. Синод, където бях в бюрото, когато избираха дедо Максим и съм броил бюлетините. И дедо Пимен пусна бюлетина за дедо Максим, която мина при преброяването, когато ги проверявахме.
Дедо Максим е мой състудент. Той си беше законно избран. Останах при истинския Св. Синод.
13 април 1999 год., гр. Сандански

Решение на Светия синод от 27 април 1999 г.
във връзка с кончината на митрополит Пимен

Неврокопска митрополия № 102,
14 май 1999 г.
2900 – гр. Гоце Делчев (Неврокоп)

До Високоблагоговейните Архиерейси наместници, Председателите на настоятелства и управленията на манастирите в св. Неврокопска епархия

Боголюбиви отци и сестри,
Във връзка със смъртта на Негово Високопреосвещенство, бившия Неврокопски митрополит Пимен, Св. Синод на БПЦ в пълен състав в заседанието си на, протокол № 11, разгледа наше писмо изх. № 89 от 2 април 1999 година, с което поставихме въпроса как да се поменува в Св. богослужения покойния бивш Неврокопски митрополит Пимен и като взе предвид, че Всеправославният събор, състоял се в нашата столица – София, на 30 септември и 1 октомври 1998 година, сне наложените му църковни наказания и го възстанови в църковно общение и в степента на свещеничество, която е имал, преди да изпадне в разкола, с правото да се смята и титулова бившияг Неврокопски митрополит, реши:
„Името на покойния да се впише в Синодалните диптихи на блажепочиналите архиереи.
В епархията, където е бил митрополит, да бъде поменаван след блаженопочиналите митрополити Иларион, Макарий и Борис, за упокоение на душата му.“
Като Ви съобщаваме горното решение на Св. Синод, нареждаме то да бъде направено достояние на християните в богохранимата Св. Неврокопска епархия по подходящ начин.
Все във връзка с горното, нареждаме за в бъдеще името на покойния бивш Св. Неврокопски митрополит Пимен да бъде поменавано в Св. богослужения.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
+Неврокопски митрополит
Натанаил (подпис)

коментара

Таблоид

Почина първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов

Публикувано

на

Първият омовец в община Сандански Йордан Костадинов почина на 87 години след масиран инфаркт. Той се почувствал зле, на място е извикан екип на Спешна помощ, но когато пристигнали, вече бил издъхнал и те само констатирали смъртта му.

Йордан Костадинов е първият председател на ОМО „Илинден” в общините Сандански, Петрич и Кресна. Погребението на известния омовец бе вчера, стотици се стекоха да го изпратят в последния му земен път.

ЛИДИЯ МАНЕВА

struma.bg

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Очаква ни топла есен

Публикувано

на

Очаква ни относително топла есен с нормално количество валежи за сезона. Такава е прогнозата за близките месеци на климатолога доц. Илиан Господинов от НИМХ.

Той призна, че трудно се правят дългосрочни прогнози, но към момента изглежда малко вероятно есента да бъде много студена.

По думите му преходните сезони пролет и есен са малко особени, тъй като есента започва с доста топло време в началото на сезона и завършва с практически зимно време в края му.

Очакванията му са средните сезонни температури да бъдат около нормалните.

Прогнозата на климатолога е времето през септември да е относително по-топло и сухо време и по-валежно с напредването на есента.

„Нямаме основание да очакваме специално извънредни метеорологични явления, но това не ни освобождава от сбъдване на такива събития по принцип“, коментира още Господинов.

Валежите и циклоните, които ще минават през страната, по-скоро ще са през октомври и ноември, но не е изключено да има такива и през септември, смята той.

„При тези обстановки е възможно да се създават по-екстремни обстоятелства, свързани с времето – по-обилни валежи, някакви условия за наводнения“, заяви климатологът.

Според него вероятността за такива събития е в рамките на нормалното – не са изключени, но няма основание да очакваме много по-голям брой от средното за този период от време.

„България е малка страна и по отношение на аномалии на времето от мащаб един сезон, те се случват в цялата страна. Например в България е малко вероятно в част от страната да е относително студено, а в другата част да е относително топло“, обясни Господинов.

Той допълни, че това се отнася и за целия регион на Балкански полуостров.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ